В края на 2024 г. общият държавен дълг на страните от еврозоната достига 13 трилиона евро, което представлява 87.4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на валутния съюз. Това показва анализ на Павел Лозанов, експерт по криптовалути и макроикономически рискове.
Според условията, заложени в Договора за функционирането на ЕС, всяка държава членка трябва да поддържа:
- Държавен дълг под 60% от БВП
- Бюджетен дефицит до 3% от БВП
- Инфлация, която не надвишава с повече от 1.5% средната на трите най-добре представящи се икономики в съюза
Въпреки това, редица държави системно нарушават тези изисквания, а продължаващите макроикономически сътресения – инфлация, високи лихвени проценти и геополитически рискове – затрудняват фискалната дисциплина.
| Държава | Външен дълг | Бюджетен дефицит | Инфлация |
| Гърция | 153,6 | +1,6 | 3 |
| Италия | 135,3 | -7,2 | 1,1 |
| Франция | 113 | -5,8 | 2,3 |
| Белгия | 104,7 | -5,5 | 2,3 |
| Испания | 101,8 | -3,8 | 2,7 |
| Португалия | 97,9 | +1,2 | 2,7 |
| Австрия | 80,8 | -3,5 | 2,6 |
| Финландия | 73,4 | -6,7 | 3,7 |
| Словакия | 68,4 | -3,5 | 2 |
| Германия | 62,9 | -2,6 | 2,5 |
Какво означава високият дълг за икономиките на ЕС?
Лозанов обобщава шест ключови последствия от високия дълг и дефицит:
- По-високи разходи за обслужване на дълга: Инвеститорите изискват по-висока доходност заради по-високия риск, което увеличава лихвените плащания.
- Ограничено фискално пространство: Държавите с висока задлъжнялост имат по-малко ресурси за реакция при кризи.
- Финансова „зараза“: Въпреки споделената валута, фискалните политики са различни, което може да доведе до прехвърляне на нестабилност между държавите.
- Политика на ЕЦБ: Покачването на лихвите заради инфлацията води до по-скъпо финансиране и още по-трудно обслужване на задълженията.
- Бюджетни съкращения и социално напрежение: За да овладеят дефицита, правителствата са принудени да повишават данъци и да ограничават разходи.
- Риск от спасителни програми: Загубата на достъп до финансовите пазари може да доведе до необходимост от подкрепа от Европейския стабилизационен механизъм – сценарий, който вече се реализира с Гърция в предходното десетилетие.
Високите нива на дълг – бомба със закъснител?
„Държавите, чийто дълг надвишава 100% от БВП, харчат повече, отколкото икономиката им може да изкара. Това създава дългосрочна фискална нестабилност и увеличава риска от невъзможност за погасяване на задълженията“, коментира още Лозанов.
Макар в момента дефолт в еврозоната да не изглежда непосредствена заплаха, комбинацията от високи дългове, ограничен икономически ръст и глобална несигурност ограничава възможностите за маневриране и създава системен риск за валутния съюз.
