Перчемлията се надига.
Жителите на местността, уморени от години бездействие, обявиха категорично, че повече няма да търпят опасния своеобразен път, калта, дупките и институционалното мълчание. На 31 май 2026 г. от 10 ч. те организират протест и гражданско неподчинение. Сборният пункт е при чешмата под Аладжа манастир – символично място, което от години гледа как стотици семейства се борят за нормален достъп до домовете си. Хората заявяват, че търпението им е изчерпано и че бездействието на Община Варна и на институциите е достигнало точка на пречупване.
Проблемът е тежък и хроничен.
Години наред жителите на „Перчемлията“ сами поддържат пътя с лични средства, доброволен труд и импровизирани ремонти. Сами правят ремонтите на пътя, макар всеки от тях да плаща общински данъци и такси, закупуват и поставят улично осветление, макар че общината е длъжна да осигури светлина на пътя за безопасност. Преборват се с уличните кучета. Обособяват място за детска площадка и я оборудват. Самоорганизират се и за сметоизвозването, макар да плащат такса „смет“. Дошъл е крайния предел на търпението им по отношение на пътя за достъп до имотите им в местност „Перчемлията“, който всъщност е бивша пътека, която вече се разпада. Нормалният път, по който би трябвало да минават, е затворен от години, а общинската администрация е многократно сигнализирана, на нехае. Затова те решават да преминат към гражданско неподчинение, включително блокиране на основни улици и булеварди.
Сдружение „Перчемлията“ свиква и протестно Общо събрание,
Позовавайки се на чл. 26 от ЗЮЛНЦ, гражданите се самоорганизират. На него са били обсъдени отчетът за 2025 г., приемането на нови членове и изборът на нов Управителен съвет. Истинският дневен ред е оцеляването на общността. Хората настояват за реални действия, а не за поредните обещания от Варна и Аксаково. Те искат асфалт, инфраструктура, достъп до вода и уважение към правото им на нормален живот.
Принудени от бездействието на общинската администрация
В същото време доброволното формирование „Отряд Аладжа“ публикува остро уведомление към инвеститорите, които мачкат до срутване единствения път за достъп. В писмото се казва, че повече няма да се допуска безконтролно разрушаване на трасето. Собствениците вече събират помежду си по 100 евро годишно за поддръжка на асфалтовия участък, а доброволчески ремонти временно се прекратяват. Причината – нелоялно отношение от страна на някои строители и „широко затворените очи“ на общинската администрация. Жителите заявяват, че тежката техника трябва да използва алтернативни маршрути, за да не унищожава пътя, изграден с лични средства. Кметът мълчи и бездейства.
Паралелно с това се публикува и Апел за безопасност, който напомня за правилата при движение по тесния горски път. Той изисква спазване на „правилото на наклона“, използване на пилотни коли и движение със „скорост на видимост“. Причината е проста – пътят е опасен, а туристи и жители ежедневно рискуват живота си. Общността настоява, че безопасността е общо задължение, а не пожелателна препоръка. И че докато институциите мълчат, хората сами трябва да пазят себе си и района.
Селищните образувания – приходи за ощината без никакви ангажименти
На фона на всичко това избухва и по-големият въпрос – статутът на Селищните Образувания във Варна, каквото е и „Перчемлията“. Над 50% от територията на града е в подобен правен вакуум, в който общината събира данъци, но не изгражда задължителната инфраструктура. Граждани от различни райони настояват за законодателни промени, които да премахнат понятието „С.О.“ или да го реформират. Предлагат се промени в ЗУТ, въвеждане на мораториум върху данъците и нови правила за строителство. Това е битка, която надхвърля Перчемлията – тя е битка за справедливост в цяла Варна.
Жителите заявяват ясно: „Няма да отстъпим, когато става дума за безопасността и бъдещето ни.“ И добавят: „Заедно сме сила.“
