На съвременните деца им се губи връзката между училището и живота, между теорията и практиката. Съдържанието на учебниците е пълно с излишна терминология и фактология, защото ги пишат университетски преподаватели. Нужен е сериозен дебат за качеството на българското образование!”, коментира за СайтЪТ директорът на елитното варненско училище СУ „Климент Охридски”.
В лабиринта на образователната система често като мухи в паяжина се чувстват не само децата и техните родители, но и самите учители.
“Подхващаме болна тема. За съжаление тук не мога да бъда достатъчно кратък и ясен, защото трябва да се започне от далеч. Какво е качество в българското средно образование, което по закон обхваща от 4-годишните до 19-годишните, завършващи средно образование За съжаление легален отговор на този етап няма! Имаше един стандарт за качеството, който преживя по-малко от година и после беше отменен. Ако изключим професионалното образование, където имаме някакъв обективен критерий за качество – пазара на труда и работодателите, цялата останала система, което все още е повече от 50%, на практика не знае какво искаме на изхода – 7-ми и 12-ти клас.
Оказва се, че единственото мерило в това отношение са външното оценяване в 7-ми клас , съответно в 10-ти и зрелостните изпити в 12-ти клас. Въпреки опитите през годините да се вкарат в тези изпити повече елементи на разбиране, на умения, все още преобладава и то в огромната си степен, меренето на обем знания.
Обемът знания, който е изискуем от нас като учители, да натъпчем, грубо казано, в главите на децата за края на всяка образователна степен, безкрайно много ограничава възможностите за различен подход и разбиране. От друга гледна точка, на съвременните деца им се губи връзката между училището и живота, между теорията и практиката.
Въпросът е фундаментален. В 21 век, особено в последните 15 години, особено след периода на пандемията, все по-ярко изпъква въпросът за ролята на училището и на учителя.
Смея да твърдя, че вече точно в тази възраст от 4-ти клас нагоре до самия край, учителят трябва да бъде вече не източникът на знанието, а посредникът на знанието между детето и самото знание.
Затова се насочихме към по-малките, правих си експерименти с деца от всяка възраст, да направим един план на урок. За съжаление някога бяха единици, а сега почти липсват деца, които успяват да го направят. Това означава, че те не могат да отличат същественото в текста и кое трябва да запомнят и около него да се въртят.
Ето я функционалната неграмотност.
Нещата ще се променят, ако започнем изначално. Един достатъчно сериозен дебат, не кратък, не формален, какво означава качеството, т.е. какво искаме в на 7-ми, 10-ти и 12-ти клас. Съответно и от 4-ти да започнем, защото и там ограмотяването и първоначалната стъпка е много важна. След това резултатите от това да се пренесат в програмите и от там да се пренесе в учебниците. Защото до момента, в който учебниците се пишат основно от университетски преподаватели, на които досега с пряката учебна среда е ограничен, да не кажа, че го няма, учебниците ще изобилстват от абсолютно ненужна фактология, сложна терминология и ще липсва връзката с действителността. До тогава всичко, което ние се опитваме да обясним на децата ще остане само кухи фрази, които те наизустяват за момента на оценката и след това няма да остане нищо.
Имаше министри, които започнаха да четат учебниците, явно си останаха само с прочита. Защо не желаем в това отношение да подемем истинската дискусия, не мога да кажа.
Относно вашето предположение, че колкото по-ниска е степента на образование, толкова повече частни уроци ще се търсят и ще се плаща за тях извън класната стая, системата го поражда. Докато има обем знания, ще има нужда от допълнителни занимания. Аз като завършвах училище ходех понякога на уроци, ако закъсам на някой предмет”, коментира директорът.
Как учат днес децата според Петко Петков?
“Днес знанието е буквално и в телефона, в компютъра, във виртуалното пространство. Начинът на учене не е много по-различен, защото изискваме същото. Преди знанието беше в учебника, ние трябваше да го възпроизведем, това беше единственото. В момента има толкова различни начини за представяне на информацията, че в много случаи, задаването на ключовите фрази по даден предмет и от там нататък, елемент на самоподготовка, елемент на напътствие, елемент на обобщение, може да доведе до факта детето само да стигне чрез другото знание, не учебника, до информацията, поднесена му във вид, свързан с реалността”, допълни Петко Петков
Трябва ли съвременният учител да е ютубър или инфлуенсър, артист и шоумен, за да привлича вниманието на децата?
“По-младите колеги, които имат енергията, познанията, знаят къде и какво да търсят, при всички случаи са по-атрактивни за децата. Но от друга гледна точка на финала на нас ни искат обем знания. Трудно е и нямат умението от любопитното да извлекат полезното знание, което ще им трябва за изпита и за оценката. Запомнят любопитните подробности, но не запомнят същността на материала. На това сме свидетели ежедневно.
Затова призовах да се тръгне от самото начало, от качеството, от програмите, за да може олекотявайки учебното съдържание да направим информацията по-достъпна, свързана на 99% поне с действителността”, коментира Петков.
Какво още сподели директорът на СУ “Климент Охридски”, вижте във видеото!
