Всеки фоторепортер се стреми да улови в кадър пулса на града, но един от варненските ловци на уникални мигове успява да го направи по най-вдъхновяващия и красив начин. Това е Пламен Гутинов, който неотдавна представи пред широката публика своята уникална фотоизложба “Пулсът на града”.
Пламен Гутинов е едно доказано име в медийните среди, в артистичния свят във Варна, където той броди само пеш и открива невидимото за съвременниците си. Всичко това е съчетано с фин и деликатен характер, който никога не прекрачва границата на човешкото достойнство, което го разграничава от папараците, които на всяка цена търсят “жълтия” кадър.
Минал през предизвикателствата на стотици важни събития във Варна и страната, днес Пламен Гутинов е професионалист с набито око, който умее да улови всеки детайл в динамичната лента на събитията и да запечата най-подходящия и показателен момент, за да предаде по най-уникалния начин в кадър дадена новина.
В това е силата на Пламен Гутинов – да вдъхне живот на картината, която техниката в ръцете му възпроизвежда. Ето какво сподели той за СайтЪТ:
“Разликата между фотографа и фоторепортера е в това, че при фоторепортера всяка снимка разказва история, кадрите трябва да говорят сами по себе си.
Важно е да уловиш мига, емоцията, да хванеш в кадър същността на това, което се случва, независимо дали се касае за политическо събитие, за бедствие или друго.
Дали съпреживявам това, което виждам през обектива? Да, често се е случвало! Емоцията обаче се стремя да остане незабелязана, да остане само за мен. Старая се да не изразявам мнение, да не влияя на ситуацията, да бъда обективен и безпристрастен в кадрите си.
Най-много обичам онези кадри, хванати в един обикновен ден, когато няма конкретен повод. С годините се научаваш да забелязваш нещата покрай себе си, онези, които остават невидими за останалите.
От малък рисувам, след това започнах с фотографията и това ме научи да съм по-внимателен, когато вървя по улиците, да се вглеждам в хора, в ситуации, да хвана всичко, което ме провокира.
То не е просто интерес към детайла, а виждане за света! Гледам да не прекалявам, да не залитам нито много по романтиката, нито да се депресирам. Стремя се обаче поне половината ми фотоси за деня да са позитивни. Търся баланса!
Максимата “Добрата новина не е новина” не я приемам. На хората започна да им омръзва да се говори само за лошо, предпочитат нещо, което да не ги натоварва. Не може сутрин още докато си пиеш кафето да те залеят с негативизъм и ти след това да си позитивен и зареден с енергия за работа. На теб ти е криво цял ден от лоши новини. Аз съм на обратния полюс, смятам, че трябва да се търсят и показват най-вече красивите и позитивни неща. Позитивните новини са тези, които мотивират хората и им дават надежда.
Затова се старая да правя хубави снимки, за да вдъхновя някой за нещо добро, да му дам идея, да го мотивирам. Снимките са силно оръжие според мен!”, коментира фоторепортерът.
Морето е едно от вдъхновенията за Пламен. Няма ден, в който да не мине край брега, споделя той.
“Всеки ден идвам край морето, задължително. Не пропускам случай да се изкъпя в него, но зимата по-рядко. Тази година ми се наложи на 1 януари да вляза, защото отидох да снимам едно масово къпане и уж щях да влизам до коленете за по-интересна гледна точка, но се увлякох и разбрах, че няма да остана сух.
По принцип обожавам морето, любимо ми е да отида на някой див плаж, имам си любимо местенце, където обичам да ходя с една палатка, да си напаля огън, да изкарам вечер или две, така се зареждам”, разказва Пламен.
Имало ли е опасни екстремни ситуации, в които фоторепортерът е попадъл, докато снима?
“Веднъж на буната, докато снимам огромно вълнение, една вълна щеше да ме отнесе. Научил съм се с времето да внимавам, защото не съм от Варна, но преди години не съм предполагал, че мога да попадна в такава ситуация. Бях към края на вълнолома, стоял съм десетина минути, имаше големи вълни, но в един момент ме връхлетя нещо страшно, тътен и вода. Имаше една метална врата, като решетка, тя ме спаси. Затичах се, както бях с раницата и апарата, хвърлих се и се хванах за решетката. Това са моменти, които те правят по-предпазлив, когато отидеш да снимаш. В горски пожар също трябва да си много внимателен, защото не знаеш накъде ще духне вятърът и откъде ще дойде огънят.
Тази година ще стана на 50 и вече съм по-внимателен. Особено пък, когато човек има дете, когато отглежда малък човек, носи отговорност за себе си и за семейството си”, споделя фоторепортерът.
Какво обича да снима Пламен Гутинов?
“Всичко обичам да снимам. Обичам живия живот. Има много интересни хора, които са незабележими, докато не ги видят в някоя фотоистория. Минаваме край тях всеки ден, но когато ги видим в медия и прочетем за тях, тогава ги откриваме. Така се създават много приятелства, завързани покрай снимането.
Покрай Джулая, или докато снимам пълнолуние и съм срещнал влюбена двойка, с рибари, сърфисти…Обичам да снимам екстремни спортове. Това е богатството на нашата работа, срещаш различни хора, разбираш колко е шарен и интересен светът”.
Хората често имат лошо отношение към журналистите или фоторепортерите, считат ги за арогантни, безпардонни, питаме къде е тънката граница между фоторепортера и папарака?
“Не зная дали като си фотограф трябва да си нагъл или това си е до човека. Ако си готин човек ще знаеш кога да спреш, докъде е мярката, защото понякога е много трудно. Годините от 1998 до 2008 г. , когато съм работил по курортите, на това ме научиха, докато работех с хиляди хора от всеки край на света. Там се научих как да общувам. Не може да накараш никой насила да го снимаш и се налага да си психолог, на моменти и малко актьор, да се усмихваш, дори да не си в настроение.
Има ситуации, в които е много напрегнато, трябва да научиш какво се е случило, а в този момент хората са изнервени. Трябва подход, да знаеш как да попиташ. Иначе може да стане доста напечено. Не си спомням някакъв сериозен случай, в който с някой да не съм се разбрал и да са ме изгонили. Гледам с дипломация да изляза от всяка ситуация. Ако попадна в ситуация, в която някакви хора имат разногласия, ще се опитам да им помогна да решат конфликта.
Като медиатор съм. Всеки има своите проблеми, а аз смятам, че хората не се разбират, защото малко си говорят. Мислят си тайно някакви неща за другите, не ги споделят и от там идват недоразуменията.
Поне 60% от проблемите на хората идват от това, че не се изслушват и не си говорят спокойно, ами всички са много важни, много велики и нямат време да изслушат другите. Както виждаме и в политиката е така напоследък. Емпатия трябва да има!”, категоричен е Пламен.
Той споделя, че за него работата е хоби, че в мига, в който хване апарата вече се забавлява.
“В момента, в който вдигна апарата и щракна, дори да се ядосам, че не се получава така, както искам, пак се забавлявам.
Що се отнася до намесата на новите технологии в нашата работа, в момента, в който прекалиш с един фотошоп, се превръщаш във всякакъв друг фотограф, но не и във фоторепортер. Това вече е друг тип фотография, друг тип изкуство. Да добавяш или премахваш обекти е недопустимо във фоторепортажа. Това вече е манипулация. Всеки има стил и начин за снимане, но трябва да имаш усет за тази работа. Тое като с рисуването или свиренето на пиано. Верно е, че с новите технологии е много по-лесно да направи човек хубава снимка”, допълва Пламен.
Той коментира още, че дъщеря му като малка е снимала, но вече се е насочила към актьорското майсторство и стрийт танците, а той и съпругата му ще са до нея, за да сбъдва мечтите си.
Снимки: Пламен Гутинов
ВИЗИТКА:
Пламен Венциславов Гутинов е роден на 30.10.1974 г. в град Кюстендил. Две години след това се премества да живее в София. Завършил 15-та гимназзич “Адам Мицкевич” в паралелка с разширено изучаване на химия и биология. През ученическите години и след това до 1998 г. е силно увлечен и се занимава с рисуване (и до днес остава нещо като хоби и понякога рисува) .
Харесва екстремните спортове, обича да кара сноуборд и ролери. От 1998г, до 2008г. работи като фотограф през лятото на Слънчев бряг а през зимата на Боровец. От 2008г. Работи като фоторепортер във вестник “Черно Море” до самото му затваряне на 31 март 2020г.
Снима да фотографска агенция “Булфото” и публикувани фотографии в национални ежедневници и електронни издания. Работил като фоторепортер на Paralell43.bg и медия Граждани на квартала- Varnafix.
Носител на първа награда за фотожурналистика “Св.Константин –Кирил Философ” на Българска Асоциация на Регионалните Медии през 2014г за фоторепортаж от наводнението в кв. “Аспарухово”.
Участва в 5 сборни изложби, а през юли миналата година бе първата самостоятелна изложба – “Пулсът на града”.
В момента работи като кореспондент от Варна на фотографска агенция “Булфото” .
