Приказката за „красавицата” Деница и „звярът” Гьокай: Счупено огледало, в което всеки вижда своята истина!

Сагата с Деница и Гьокай прилича на счупено огледало, всеки вижда истината в своето парченце

Преди повече от година едно красиво момиче от Варна разплака цяла България с тъжната си изповед и покъртителни подробности за „зверствата”, на които е била подложена. Със сълзи на очи, убедително Деница сподели, че се страхува за живота си, че живее като затворник и не смее да излезе навън, защото получава заплахи за живота от бащата на детето си и мъжа, който някога е обичала.

Разказът предизвика цунами от съпричастност и цяла България пожела той, „звярът” Гьокай, да бъде хванат и пратен на място, където няма да е заплаха за никого. Случи се непосредствено след излъчения по Нова ТВ репортаж. Всички си отдъхнаха.

 „Чудовището”, подложило това невинно момиче на такъв жесток тормоз, трябва да стои зад решетките, смятаха всички.  Доведоха с белезници младия мъж в съда, а журналистите шушукаха доволно, че  така му се полага, все пак има в досието си присъда за наркотици, притежание на незаконно оръжие, нарушаване на ограничителна заповед…все непростими грехове.  Органите на реда бяха герои, защото си свършиха светкавично работата.

Снимка: Varna24.bg

Истината, обаче, често прилича на счупено огледало, а всеки вижда отражението ѝ в своето парченце. Думите са на известния журналист Георги Милков и в тази тъжна приказка за едно нещастно семейство, са много на място.    

Снимка: Фейсбук

Малко след като Деница споделя за кошмара с  Гьокай и всички новини показват задържането му,  хора от страната и чужбина сами я намират с желание да помогнат, кой с каквото може. Изпращат й дребни суми пари, без самата тя да ги е искала.  Чарът на младата майка обаче успява да се превърне в отрова за някой, който подавайки й ръка, влага чувства и надежда да е нейният спасител и влиза в тази роля. Неделчо я кани на гости в Испания, където работи, подарява й пръстен, телефон, праща пари за детето. Други хора също помагат по това време.  В един момент обаче започва да избуява съмнението – дали парите отиват за детето, дали младата жена не злоупотребява с добрината им.  Така в един момент се стига до създаването на група, в която се обединяват същите тези хора, които са искали да помогнат, но по един или друг начин са се почувствали разочаровани. Това стана и повод да видим какво се отразява в останалите парченца от счупеното огледало.

Наскоро в публичното пространство се появи информация, че младата жена е засечена да предлага услугите си в сайтове за платена любов. Както защитата на Гьокай, така и ние, смятаме, че дори и това да е така, личен избор и право на всеки е да решава какво да прави с живота си.

Никой няма право да бъде съдник!

Информацията съответно бе оспорена от защитата на Деница, според която някой се опитва да я злепостави.

Следващите редове са дълги. В тях всеки споделя истината, отразена в неговото парченце от счупеното огледало, а ние нямаме право на пристрастие. Чухме Деница, нека сега чуем какво мислят Гьокай, който повече от година е в затвора, неговата майка, неговия приятел, защитата на Деница и Неделчо Тодоров.

Адвокатите на Гьокай на този етап отказаха коментар. Коментар отказа и Деница с притеснението, че някой я упреква за начина, по който живее. Напротив! Всеки е свободен да избира пътя си, а камък може да хвърли само онзи, който е безгрешен.

Мисията на една медия обаче е да даде право на всеки да сподели своята гледна точка. Който пожела, го направи!

Адвокат Силвия Стефанова: Спомням си ужаса и страха в очите на Деница, когато за пръв път се видяхме! Днес тя иска просто спокойствие!

Кадър: Нова ТВ

“Питате дали Деница е била подложена на такъв зверски тормоз и има ли доказателства за това? Категорично – да! Очевидно доказателствата са достатъчно, за да обосноват привличане на Гьокай в качеството на обвиняем по две обвинения и нееднократно да му бъде потвърдена взетата мярка за неотклонение, а именно най-тежката такава, предвидена в НПК – ”Задържане под стража”. Спомням си ужаса и страха в очите на Деница, когато за пръв път се видяхме. Тогава тя ми обясни, че иска спокойно да може да си гледа детето и да може да излезе от дома си без страх, че някой ще я залее с киселина или ще я убие. В дълъг и откровен разговор ми изясни, че държи детето и да има връзка с баща си и именно това е довело до редица компромиси в отношенията и с Гьокай. Факт е, че Деница по никакъв начин не е ограничавала контактите на дъщеря си с Гьокай.

Относно изнесеното в съдебната зала, че има известни разминавания в показанията й,разминавания бяха констатирани в два от разпитите и – този, в началото на разследването и няколко месеца след това. В съдебна зала бе изяснено това разминаване на какво се дължи и Деница потвърди показанията си – в началото на разследването Деница е била склонна да се прекрати наказателното преследване отново именно в името на запазването на отношенията и с бащата на детето и.

Относно това дали Деница си е признала, че употребява марихуана при силен стрес, трябва да направим уточнението, че Деница не отрече, че преди време е употребявала наркотици. Дали е допустимо или не – това е въпрос на личен избор. Очевидно при  периодично извършваните проверки от служители на “АЗД”  не са констатирани заплаха или риск за живота и здравето на детето.

Що се отнася до това дали реагира остро на моменти, като защитна реакция, категорично – Да! След всичко преживяно, тя придоби смелостта да заявява себе си и когато се почувства атакувана, да отговаря по нейн си начин. Докато преди година бе безпомощна, изплашена, в безизходица, сега виждам в нейно лице една млада майка, решена да се справи с трудностите-работи, грижи се за дъщеря си.

Относно „обявите” за платена любов, които бяха оповестени в публичното пространство, мога да кажа, че е изключително удобно преди поредното съдебно заседание се появи подобна “обява”. Няма разумен човек, който би повярвал на подобна провокация. Нямам коментар. 

Какво всъщност иска Деница? Деница винаги е искала едно- да може да живее нормално, да е ако не в добри,то поне в приемливи отношения с Гьокай. Подадените жалби са именно поради това- не е успявала да се справи сама с поведението и заплахите на Гьокай. Фактът, че въпреки че е била жертва на домашно насилие, е полагала нееднокартно усилия да живее с него и да имат добри отношения, именно това и желание за нормална комуникация, говори и поведението и, необяснимо за някои /визирам опита и да продължи да живее с него ,въпреки издадената заповед за защита от домашно насилие спрямо него/.

Поведението и е мотивирано не само от отношенията между тях двамата, а и от факта, че имат общо дете. Изключително лесно е да изпадаме в крайности и осъждаме нечие поведение, без да си даваме сметка, че подобни отношения са сложни. Не случайно често жертвите на домашно насилие не се престрашават изобщо да споделят ситуацията, в която са изпаднали. Следва и друг въпрос-веднъж проявил акт на домашно насилие, следва ли насилникът да е заклеймен и изолиран от обществото? Следва ли да бъде линчуван? И как ще понесе отговорността за подобно линчуване жертвата на насилника при все, че е емоционално свързана с насилника си-чувства, общи деца и т.н. В никакъв случай Деница не желае за Гьокай нещо подобно, каквито призиви се появиха след излъчения репортаж преди около година -тя изключително се притесни от публичността, която получи, отзвукът и от словесната агресия, която доста хора, оправиха спрямо него. Съдът е този, които има привилегията и задължението да отсъди извършено ли е престъпление и какво наказание следва да бъде наложено-никой друг. Деница иска спокойствие!”

Неделчо Тодоров, свидетел по делото срещу Гьокай: Деница да излезе през цяла България и да си признае, че злоупотреби с добрината на хората!

Снимка: СайтЪТ

„Казвам се Неделчо Тодоров, живея в Испания. Свързах се с Деница, когато беше дадена гласност по нейния случай, доста трудно се свързах, покрай нейни приятелки, с желание да помогна с нещо.  Пожелах да й помогна финансово. Признавам, че тя не е искала нищо конкретно от мен. Разговаряхме няколко пъти с нея и разбрах, че си търси квартира, че има нужда от помощ, за да си плаща квартирата. Започнах да й пращам пари за памперси, за млекца, по мое желание. Разбрах, че по това време живее в хотел „Виктория”. В един от нашите разговори се появи на екран доста неадекватна, усъмних се, че употребява наркотици и че парите не отиват за детето. Смятам, че се е злоупотребявало с даренията. При такова насилие, за което тя споделя, няма как тя да излезе от дома си и да остави за три месеца детето си само с майка си и нейната майка, каквато информация имам. Да допуснем, че те са се грижили добре за детето.

Както стана ясно и в съдебната зала, въпреки ограничителната заповед, Деница е живяла с Гюкай няколко месеца, т.е. тя самата нарушава тази ограничителна заповед, постановена по нейно искане като жертва на насилие. Според мен тя също трябва да носи отговорност за това. Има разминаване в показанията на Деница, която твърди, че когато се е прибрала у дома, майка й се е разплакала, като я видяла, а всъщност майка й е отишла да я прибере от село Гроздьово, където тя е живяла с т.нар. от нея „насилник”.

След излъчването на репортажа не само аз съм пожелала да помогна, а много хора от Норвегия, от Монако, също са се спуснали да помагат и се чувстват по някакъв начин излъгани.  Жена на име Диляна й е пратила около 500 евро и е била готова да предостави апартамента си, за да живее в него Деница, майка й, детето и баба й, но Деница отказва. Впоследствие момичето й предлага да плаща наем на жилище, което те да си изберат тук във Варна.  Деница започва да търси апартамент от 600 лв. нагоре. Моето разочарование идва от това, че е злоупотребила с доверието и добрината на много хора. Настоявам прокуратурата да разследва за какво са харчени даренията. Собствената й майка твърди, че Деница не е давала никакви пари от тези дарения у дома. Имам информация, че в продължение на близо 20 дни тя е гледала детето си в къща в циганската махала на Варна, където преобладават наркозависими и хора, които продават дрога. В тази връзка може да се счита, че детето е било в рискова среда. Междувременно аз се свързах първо с майката на Гьокай, след това и с него, за да видя каква е неговата гледна точка за случилото се.  Той обясни, че не отговарят на истината твърденията, че е имало системен тормоз от негова страна. Това, което аз искам, е това момиче да застане и си признае, че това, което разказа не е истина. Жертви на жертвата станаха много хора, които са й помагали. В последно време съм подложен на заплахи от нея и мъжът, с който живее. Стигна се до това Деница да ме заплашва, че ще заяви, че аз също съм я малтретирал, докато е била при мен. Мислех, че е някакъв колаж обявата й за платени сексуални услуги. Позвънихме и се оказа, че нейният телефон вдига мъжът, с който живее и който също ме заплашва, а тя отговаря на неговия телефон. Имам пусната жалба в прокуратурата, вече получавам заплахи, че и срещу мен ще свидетелства, че съм й упражнявал насилие”.

Валери Дойков – приятел на Гюкай, свидетел по делото: Атаката е най-добрата защита, когато не си прав!

Снимка: СайтЪТ

„Аз съм един от много малкото хора, които са присъствали много пряко в цялата ситуация, в развитие й и в нелогичният й край. Де факто това момче, Гьокай, е доста загрижен баща на това детенце. Реално скандалите с майката на детето са породени на база финанси, дали е успявал или не е успявал да предостави нужните финанси за отглеждането на детенцето, които в един момент станаха несъществени, все по-хиперболизирани, изискващи, това пораждаше някакъв вид драма между тях.

Във времето, в което тя тайно някак си беше изкарала ограничителна заповед от него, на базата на тези скандали, той не си даваше просто сметка как това нещо може да завърши като развитие на историята. Това, което се случи, беше, че той преглътна тази постъпка с ограничителната заповед, която беше доста човешки приета от него на базата, че все пак са родители, че имат детенце, че в името на това детенце трябва да имат разбиране. Тъй като той явно не е достатъчно вещ в аспект право и законодателство, не знаеше какво може да последва. Това, което се случи, е по нейна инициатива, самосиндикално тя е вземала решения да се преместят в Гроздьово, да опитат да заздравят тяхната връзка.

Питате в кой момент се стига до този разрив така, че тя да излезе и пред цяла България да го обяви за заплаха за нея и детето?

Това е в момент, в който той е бил много силно провокиран, в яростта си по телефона е реагирал, впоследствие е смекчил емоционалното си състояние, така се е стигало до решение от двамата да си види детенцето. Нормално е един родител да иска да си види детенцето, нали? В името на това той е приел да не обръща внимание на някакви битови ситуации, на стари техни дрязги, при което се получава така, че той е бил извикан, докато е с ограничителна заповед на място, за да си види детето, при което, лично пред мен се е появявала майката с детето на ръце на терасата, като непосредствено преди това е подала сигнал до МВР, че „насилникът й” я притеснява. Категоричен съм, че не е имало домашно насилие в тяхната връзка, тъй като той в себе си има голямо уважение към жените. Той има огромно уважение към майка си. Единственото обяснение, което имам в тази аномална ситуация, е че тя в неправдоподобността си и злоупотребяването с правата си, когато е подала тези сигнали и е викала полиция за нарушаване на ограничителна заповед, като някакво спонтанно решение, за да не излезе истината, че неправомерно злоупотребява, атаката е най-добрата защита.

 Така това момче, преглъщайки едно и второ, се оказва примамен там, където се оказва най-виновен. Законът го засича в периметъра, в който той е бил ограничен да не преминава. Така той се оказва в ситуацията на насилник и човек, който нарушава закона. Той беше представен като садист. Последователни събития и факти доказват, че нейните намерения и позиции в тази ситуация, не са на жертва. Застанах в съда не толкова да го защитя него като свидетел, а за да излезе самата истина наяве за това какво всъщност се е  случило и дали така, както той е освидетелстван пред цяла България като един много голям изрод, всъщност той е преглъщал някакви фактологии в името на това да се отгледа това детенце нормално и така му е сложен етикета „звяр”, което по никакъв начин не съвпада с персоната на този човек.  Надявам се истината да възтържествува!”

Гьокай по телефона от затвора за СайтЪТ: Домашно насилие ли? Не съм ударил на Деница един шамар!

Снимка: Фейсбук

“Аз не съм направил нищо, което тя да не е пожелала, не съм я обезпокоил, както тя твърди. Това, което исках е да виждам детето. Това, което исках е да не се друса, защото ми казваха, че се друса, че не се съобразява с детето, че живее по хотелите, такива работи. Постоянно й звънях. С майка й не се разбирах, защото бях я видял в казина и казах на Деница, че майка й е там. Майка й не ме харесваше. Аз виждах детето, докато майка й я няма. Никога не сме се карали така, както казва тя, да й посегна.

След ареста ми, с майка ми се свързаха доста хора, които са помогнали на Деница, че се изкарала жертва, а се оказа измамничка. Изпратили са порноклипове нейни на майка ми. Твърди се, че съм я ревнувал и съм я биел за някакви глупости, а за тази ограничителна заповед тя тръгна от това, че докато бяхме на село една вечер, в интернет пространството аз виждам порно. Гледам, гледам и не мога да повярвам. Детето спеше при нас, тримата бяхме, бутнах я за рамото и я питам: ”Денице, това ти ли си?”. Тя  като скочи от леглото, като започна да крещи, а детето спи, не се съобразява с малката. Сякаш аз бях виновен. Притесних се за детето. Тя така се разкрещя, че нашите се събудиха чак. Тя разказва в съда някакви космически неща, с юмруци по главата съм я биел.

След два часа брутален бой аз не мога да разбера как моята майка нямаше да разбере. На следващия ден бях на разходка с малката, връщам се и гледам с някакви нейни приятели я чакаха с колата пред нас. Деница каза: „Аз ще си тръгвам”. По принцип аз нямах претенции, когато пожелаеше я карах във Варна при майка й. Не съм я спирал никога, като иска да живее във Варна. Тя вече такива неща беше направила, че аз й казах, че можем вече да живеем заедно само заради малката. Какво прави не ме интересува, само да не вреди на детето, да не взема наркотици при нея, да не води други хора.

А чувах, разказваха ми, че ходи по хотелите и води детето, че се друса пред него. Аз от тази гледна точка се притеснявах за малката, за Деница не ми пукаше много. Деница стана много нервна. Аз как да имам някакви чувства, след като хората ми пращаха разни порноклипове. И на майка ми 7-8 клипа бяха пратили, в адвоката са в една флашка.

Питате ме дали е имало домашно насилие? Не съм й ударил един шамар!

Тя твърди, че е имало брутални побоища, само дето аз не знам.

Майка й дава показания в съда, а един път не каза, че Деница се е прибрала със синьо око, глава, крак. Цялата работа стана така. Тя отиде при майка си, аз исках да виждам само малката и да не прави някакви работи, за които ви казах. Звъня, отивам да видя детето, докато я няма майка й, няма проблеми. Майка й обаче ме вижда от тераса и идва полицията да ме прибира. Защото имам ограничителна заповед. А ние сме имали преди това уговорка с Деница. След като са ме прибрали, майка й идва в районното и дава показания, че ние сме се разбрали преди това. След това в съда се отметна, че била дала тези показания, след като аз съм я заплашил. А аз няма как да я заплаша, след като вече съм в ареста.

Проблемът дойде от това, че Деница започна да се друса. Ако видите снимките и от преди, там беше по-пълничка, не беше както сега и с един тон грим.  Всичко тръгна от един случай, при който тя ме извика да видя малката. Чаках два часа и половина и започнах да й звъня. Казвам й – нали се разбрахме? Тя започна с лошото – ти пък какъв беше, аз каквото си искам, това ще правя! Утре ела, ти ли ще ми кажеш кога да ти вадя детето.

Аз имам условна присъда, не съм тъп, знам, че ако й ударя един шамар, ще вляза в затвора.

Ядосах се, защото ме държи навън по два часа, надрусала се е вътре и не може да излезе пред мен надрусана. Видях я няколко пъти, предупредих и майка й, че се тревожа за детенцето, малко е още. Не исках да се карам с нея, а ми казваха хората, че са я виждали с наркомани. Не исках да се карам с нея, а тя мислеше, че ще я бия. Казвах й само докато е време да ги остави тези работи. И аз съм вземал наркотици, но съм се отказал. От 2020 г., откакто са ме хванали, нито съм вземал, нито съм продавал наркотици.

Ограничителната заповед Деница си извади след историята с порноклиповете.

Когато я попитах и тя започна да крещи, че съм я обвинявал, а не била тя, а аз съм очернил името й. Когато започна да вика нея вечер аз излязох за един час, като се върнах, легнах при малката. Тя беше в другата стая. На сутринта ставам да си правя кафе, питам някой ще пие ли кафе, тя не ми отговаря. Казвам й, малката ще се събуди отиди при нея, тя започна да крещи, че я обвинявам, без да съм казал нищо. Попитах я – защо викаш, нормално не може ли да се разберем, ако нещо има. По едно време чувам счупено стъкло. Аз си мисля, че  е при детето, а тя се е заключила в банята. Отидох при детето да го взема, да го заведа в по-далечна стая да не слуша, а тя през това време счупила огледалото в банята и се обадила на полицаите. По едно време гледам стоят отвън полицаите. Казах на майка ми да ги покани, казвам-какво стана, тая полудя ли? Според експертите в съда не е била толкова изплашена в този момент. Не е отключила такъв огромен стрес, за какъвто твърди, и че всъщност е склонна да властва  и доминира, за да става това, което тя реши. 

Питате как се чувствам една година в затвора ли?

Не се чувствам никак добре, защото майка ми и баща ми се разболяха заради това нещо, не са добре с нервите хората. Най-много за тях ми е мъчно и за малката. Нищо не искам повече да й кажа на Деница. Всичко по съдебен ред ще се случва вече. Ще й взема правата. Искам да си гледам детето. А тя не ме интересува. Тя няма от какво да се страхува друго. Тя знае много добре, че аз не съм насилник. Някой и дава грешни съвети явно. Чух, че някой й е дал големи пари за този репортаж. Не зная вярно ли е. Всичко се въртеше около това, че аз чакам да си видя детето, а тя не ми извежда малката и ме обижда, мухльо съм бил, какъв ли не. Тогава аз си тръгвах и започвахме да си пишем глупости- аз ще я убивам, тя ще ме убива, ще ме очерни. За мен беше подигравка да стоя навън и после да ме пита – ти какъв беше?

На 8 декември 2021 г. ме задържаха след този клип, в който разказваше как съм я налагал с дистанционно. Викал съм под прозорците, чупил съм прозорци, а как така нито един човек не видя. През банка съм вадил ножове, а нали има камери, защо не гледат записите. Лъжат за всичко! Не знам към кого да се обърна вече. Една година стана вече, не знам какво разследват. Има случаи, в които се съдят за домашно насилие, прибират насилника, жените целите сини, той стои тука 20 дни и го пускат. Аз съм вече една година. Мен заради един клип ме задържаха. А хората няма да обърнат внимание, когато наистина има насилие. Все едно някой да ви обвини в убийство, а убитият да е жив. След онзи репортаж преди година, исках право на отговор, но никой не ми го даде до момента!”

Майката на Гьокай: Като свършиха парите и любовта свърши!

Снимката е илюстративна

“Когато се запознаха, Гьокай работеше в „Клас пиле”. Разбрах, че са заживели заедно. Не съм чувала да имат някакви проблеми. Деница ме посрещаше нормално, оставала съм много пъти в квартирата им. По едно време се бяха разделили, като всички млади хора като се скарат се разделят, после се събират. Един ден синът ми се обади: „Майко, ставаш баба!”. Аз се учудих – „Как така баба, ти нито си женен, нито имаш сериозна приятелка?” Той ми каза, че Деница е бременна в четвъртия месец, обяснила, че прекарва цветна бременност.

В този период, обаче, в който би трябвало тя да е забременяла, те не са били заедно. Въпреки това ние си я приехме. Искахме сватба да правим. Посъветвах ги да си вземат квартира, обещах да помагам. И така стана. Роди се бебето, всичко платихме, обаче на Деница майката без да е идвала, да каже: ”Дъщеря ми е бременна, какво ще правим, децата ни къде да ги настаним”. Не е  говорено. Ние с мъжа ми и сина ми отидохме да вземем бебето, те си намериха сами квартира. Настаниха се преди това и там за първи път се видях с майка й. Заведохме бебето в квартирата и аз всяка вечер ходех да къпя бебето, оставах при тях. Майка й изобщо не идваше, все беше на работа. 40 дни така ходих. Свекърва ми беше на легло и нямаше как. Прибирах се на село да наготвя, по това време мъжа ми не работеше, гледаше майка си. Свекърва ми почина. Една вечер отидох от работа в тях, караха се. Деница видяла червило на чаршафа, все едно й е изневерил с някоя, докато я няма, това беше повода. Но да я заплашва не съм чула. После идваха на село.

Не зная кога си е изкарала ограничителна заповед, идваше при нас, докато е била с тази заповед, живя при нас, а на майка си беше казала, че е в някакъв приют. Питах я защо не казва на майка си, не е ли съгласна да живее у дома, тя ми каза: „Майка не е като вас”.

Не можах да разбера какво означава това. Дали не можаха да възприемат Гьокай, защото ние сме турци, а тя ни нарече цигани на делото. Изкарала си е във фейса, че е в съжителство в Гроздьово. Гьокай го съдиха за наркотици, докато те през цялото време са били заедно. Тя не може да не е знаела. След това пред цяла България го изкара най-големият садист и звяр. Не знам как го преживяхме майка и баща. /разплака се/.

Дете ми е. Не мога да кажа, че няма вина, продавал е дрога, осъдиха го. Но докато живяха при нас не съм подозирала за такива проблеми, каквито тя описва.

Всичко тръгна от някакво клипче, всъщност тя е в клипа, много хора ми пратиха тези порноклипове, за да видя каква била и че синът ми не бил виновен. Казах им, че не ме интересува, както иска така да живее. Скараха се за този клип, той нито я удари, нищо…Тя започна да крещи, че я обвинявал, че я клеветял. Крещя, детето започна да плачи, не искаше да спи при тях. На сутринта станахме, синът ми й каза, Деница отивай при детето да го облечеш. Тя пак започна да крещи, че няма да отиде, затвори се в банята, счупи прозореца, още е счупен прозореца.

Това, че Гьокай я е карал в гората и я бил не е истина. В същото време извикала полиция. Като дойде полицията взе детето голо и се развика: ”Убиват ме, моля ви се спасете ме!” Изпадна в истерия.

Полицаите се шашнаха, те са от общината, познават ни добре, от село са. На сутринта си прибра багажа. Тогава синът ми каза, че взема наркотици и изпада в такива състояния. Не повярвах, че пуши трева, но навсякъде в градината ми поникна трева. Тя изглежда е пушила и вкъщи, от онази трева марихуаната отзад изникна дето са хвърляли фасове или са тръскали. На третия ден пак дойдоха двамата вкъщи.

Ние решихме с мъжа ми да не ги пускаме, щом ще ни излагат пред хората. Като видяхме детето, тя влезе с него вкъщи, извиниха ни се, че няма да има повече такива проблеми. Заплаших ги, че ако пак се случи ще се обадя на закрила на детето, да им вземат детето. Нямаше с какво да ги заплаша, да се трогнат.

Заживяха пак заедно, идваха в града, аз гледах детето, почти цяла вечер ги нямаше, докато са с приятели. Млади са, на всеки му се излиза. Макар, че работя гледах детето. Синът ми беше безработен тогава. За билки сме ходили, да не ги оставяме гладни, да извадим някакви пари. Не съм ги оставила никога гладни. Една вечер от работа се връщам и тя ми казва – аз си тръгвам. Гьокай го нямаше с детето, той излязъл да разходи малката в парка. Тогава тя каза, че синът ми не я искал, затова си тръгва. Майка й уж не знаеше, а в съда каза, че аз съм й казала да каже на майка си да дойде да я вземе. Нали уж е в приют. Казах й – твоя си работа, щом не ти харесва тука.

Тя каза, аз във Варна си живея по-хубаво. Помощи вземаше от някъде още тогава. Някой и пращаше, но не знам кой. Така майка й дойде с още една жена и мъж, по това време се завърна Гьокай. Тя му каза , че си тръгва и когато иска може да види детето.

Прибра се във Варна, синът ми  идваше да вижда малката. Не знам какво е ставало, викали полиция. На мен ми се обаждаше Деница да не я притеснявал, да не идвал по никое време. Една вечер пак така ми се обаждат, аз звъня на моя син, а той ми казва, че дори не е там. Един ден аз лично бях с Гьокай, когато майка й ми звъня да каже, че той е пред тях и Деница не може да излезе, да отида да си го прибера. Няколко пъти звъня. Дадох й телефона да го чуе, питах я не ги ли е срам да ме разиграват. Той разказа, че го викат да види малката, а не му изкарва детето. После го заплашила, че за 15 години няма да му позволи да вижда малката. Казваше, че ще си купи апартамент, ще вземе помощи, не знам от къде.

На Гьокай му се паднаха 30 000 лв. от казино, когато парите свършиха Деница си замина. Парите свършиха и любовта свърши.

Не сме я оставяли без пари, постоянно й давахме пари за детето, когато той беше в ареста за наркотици, за да не остане детето без храна. Тя живееше при майка си.

Всичко се разви светкавично, след като Деница даде това интервю. На следващият ден дойдоха да го търсят полицаите и са го арестували, докато е бил да се подписва на пробация. Беше започнал на Златните да работи, после се върна във Варна. Искаше да си вземем квартира в града, за да можем да работим заедно цялото семейство във Варна. Мъжът ми работеше в строителството, но вече беше тежко за него.

Какво ми каза синът ми ли? Тя лъже, всичко е лъжа, майко, измислена история!

Синът ми не е агресивен човек, той не е повишавал тон в семейството никога. Когато тя го описваше, не можех да повярвам, че говори за моя син. Шокирахме се. Дали искам да кажа нещо на Деница или майка й? Не трябваше да постъпват по този начин! Той много обича детето, не може без него.”

Вещите лица в съда: Деница обича да доминира, но в умерена степен!

“Деница нямаше вид на човек, който употребява алкохол и наркотици по време на изследването. За случилото се не го пресъздаде така, сякаш е имало голям стрес за нея, случилото се не е довело да психично разстройство. Няма  психотравма, а преживени негативни емоции. Има една черта – реактивна агресивност, това означава, че обича да бъде доминираща, водеща, но изразена в умерена степен”.

Деница Богоева в съда:  Неделчо имаше агресивно желание да помага. Месец не му отговарях, той се натрапваше!

“С Гьокай се запознахме на 1 май 2013 г. на улицата. На 6 май имахме среща. На 17 май беше първата проява на насилие, защото беше решил, че имам друга връзка. На втората седмица си ходехме на гости. Тай живееше до Хуманитарна гимназия, аз до Окръжна болница. Заживяхме заедно. Той работеше като пицар в „Клас пиле”, а аз като продавачка. През 2019 г. се роди детето. Живеехме на ул. „Велико Христов”. Там имаше побои, а причината беше ревност. Съседите са идвали да ни разтървават. Бях окървавена, той каза, че съм го ухапала. Разделихме, на третия ден той ме потърси и каза, че е болен и има нужда от пилешка супа. Аз му занесох. През 2021 г. на 18 февруари заживяхме в Гроздьово при родителите му до 25 май 2021 г. Там два пъти имаше побой след конфликт в гората. За това родителите му не знаеха. Той ме е целил с камъни, аз се защитих с въдица. Исках да видя детето си и затова се върнахме в къщата. Никога не сме излизали заедно на обществени места. Той ме пускаше да си тръгна с багажа си, но без детето.

На 8 март 2021 г. виках полиция заради побой, спах при неговата майка в спалнята.

Неделчо имаше агресивно желание да помага. Месец не му отговарях, той се натрапваше. Той има маниакални идеи.

Искаше да ми помогне, за да се погрижи за моето психическо здраве. За да си почина и отдъхна отидох на почивка при него в Испания. С нищо не ми помогна, навреди ми. Стряскащо ми е поведението му. /Към съдията – На вас ако някой ви плаща за екскурзия в Испания няма ли да отидете?/

Имам заповед за защита от 2020 г. , но ходих в Гроздьово след това, защото като родител исках да покажа малката на баща й. Извиках го да я види у дома, майка ми извика полицията. Два дни по-рано е идвал, детето е спяло. По телефона имаше заплахи, бяхме в конфликт, че по Великден съм отишла при майка си. Имахме и годишнина от смъртта на баща ми.

Съдията:  Въпреки, че имаше забрана да ви доближава, вие отидохте с него на зъболекар?

Смешно звучи, но съм била добра с него!

На 29 април 2021 г. , тогава го задържаха, докато аз спях. Майка ми го допусна, защото заплашваше, че ще хвърли бомба. На 30 април искаше да види детето, държеше отвертка”.  

Това са част от показанията на Деница в съдебната зала на последното заседание в Районен съд – Варна на 17 ноември 2022 година.

Следващото заседание е насрочено за 2 февруари 2023 г.

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

Времето

12°C Усеща се 11°C
1016hPa 71% 0% 4m/s 110deg

15°C Усещане 14°C
1017hPa 45% 100% 3m/s 23deg

16°C Усещане 15°C
1015hPa 44% 75% 1m/s 0deg