Очаква ви още една вълнуваща история от автора на любимата на хиляди читатели поредица „Кало Змея“!
С фантастичните си поредици „Кало Змея“ и „Общежитие за чудовища“ обичаният български писател и учител Милен Хальов доказа, че правилната книга може да разпали любовта към четенето у всяко дете.
Само дни преди първия учебен ден и точно навреме за предстоящата Алея на книга в София писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – „Комикс клас“!
В нея Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител.
Малки и вече пораснали ученици, сядайте по чиновете, защото на бялата дъска ще се изпише супергеройската хроника на славния 4 „Г“, още познат като „Комикс клас“. Първият звънец удари!
Учебната година на Гого започва с фалстарт. Не стига, че е новият ученик в класа (това би разтреперило и най-големия смелчага), а още в първия си ден в училище „Свят“ той пада на канадска борба от… момиче!
Поне Гого има късмет, че го слагат да стои до веселяка на класа – Спайдъра. В рисунките, които Спайдъра постоянно драска, всеки ученик е супергерой със специални сили. Ала Гого трябва да внимава. Какъвто прякор му лепне Спайдъра сега, ще го преследва доживот…
За да стане истинска част от новия си „Комикс клас“, Гого ще трябва непременно да покаже своята „суперсила”. Докато Ива – истинско зверче в тяло на малко момиче с нечовешка сила – го изкарва извън нерви.
Войната от комиксите бързо се премества в класната стая и предизвиква шеметна поредица от лудории, които включват бой с мушмули, не една подута глава и куп омазани с кал дрехи.
Гого, Спайдъра и Ива се оказват действащи лица в приключенска хроника на герои и злодеи, а кулминацията на епичния спектакъл идва на сцената на коледното тържество.
Милен Хальов говори до съвършенство езика на децата на 21. век и създава вълнуващ разказ, изпълнен с комиксови приключения, развинтено въображение и шеметни забавления.
Допълнено с великолепните илюстрации на художничката Маргарита Стаменова, „Комикс клас“ е майсторско изпипано издание, което предлага модерен прочит на обичаните детски класики на Братя Мормареви. Сред страниците му малките читатели ще открият истинското значение на думи като „приятелство”, „разбиране” и „прошка”, а вече порасналите ще се върнат назад към малките училищни битки и детската еуфория от всяка голяма победа.
В уикенда преди първия учебен ден – на 13 септември от 14:00 ч. – Милен Хальов ще очаква всички свои почитатели за среща с автограф на щанд №20 на издателство „Сиела“ на Алея на книгата – София.
Из „Комикс клас“ от Милен Хальов
ГЛАВА 2
ТУРНИРЪТ
– Искаш ли с мен да играеш? – предложи Гого. Беше репетирал наум въпроса си, докато съучениците му се разправяха.
Мишо сви рамене.
– Хайде-хайде – насърчи го Спайдъра, – да видим какво може новият. Готов да приеме предизвикателството, Мишо закова лакътя си на бюрото.
– Окей, гайс, Мишо срещу новото лице на четвърти „Г“ клас Гого Тихата Смърт! Кой ще надделее? Какви тайни сили крие нашият нов участник? Не пропускайте само след малко по ГТВ… Гого Тихата Смърт не беше лошо име за комиксов герой. Как ли щеше да го нарисува Спайдъра?
С огромно вълнение Гого установи, че всички в стаята са вперили погледи в него. Дори Мими хвърляше по едно око над плюшитата. И Даниел надничаше, нищо че се правеше на сърдит.
Двамата играчи се хванаха за ръцете. Гого усети внезапна горещина и прилив на енергия. Гърлото му рязко пресъхна, както когато на петнайсети септември в трети клас трябваше да се качи на сцената и да каже стихотворение за книгите. Сега му се стори, че очилата му се запотяват. Видя като на забавен кадър как Спайдъра поставя ръка върху техните юмруци. Пулсът забумтя в черепа на Гого и той положи страшно усилие да се съсредоточи в предстоящия двубой. Спайдъра му хвърли предупредителен поглед, после надзърна и към Мишо и накрая…
Трипръстата ръка се отлепи от юмруците на играчите. Гого мигом натисна, но силата на Мишо беше като непреодолима стена.
Ужас! Изобщо не си го представяше така! Не можеше да се изложи още от първия ден. Това би било пълна катастрофа! Вече долавяше подигравателните усмивчици на съучениците си. Момичетата му се присмиваха, момчетата го смятаха за слабак. Хилава бабичка! Как щеше да обясни на мама защо записва това видео? Тя щеше да го сметне за унизително, за недопустимо. Щеше да се обади на класната; класната щеше да се скара на всички замесени; целият клас щеше да помисли, че Гого е мамино детенце. Спайдъра щеше да го нарисува с памперс в комикса! Не!
Не, не и не!
Не можеше да го допусне.
Той напъна с все сила. Китката му гореше. Бицепсът също, а ръката на противника не поддаваше.
Гого трябваше да издържи. Представи си как треньорът по гимнастика седи до него и го нахъсва.
Ръцете на момчетата не помръдваха. Дланите им се потяха. Лицата им бяха червени до кръв.
Няколко деца взеха да скандират за Мишо, но вълната от възгласи стихна. Изглежда, осъзнаваха, че това е ужасно спичащо за новото хлапе.
Сега всичко тънеше в напрегната тишина, нарушавана единствено от ръмженето на двамата играчи. Енергията между тях пращеше, подобно на електричество.
Гого усети пулсираща болка в лакътя. Беше като ледена игла, която ту се забиваше, ту се измъкваше от костта му. Нямаше да издържи още дълго. Но дали времето, в което беше оказал съпротива, щеше да е достатъчно, че класът му да не го смята за пълен загубеняк?
Наложително бе да издържи още малко. Секунда, две, три, четири… пет… шест…
Болеше все повече. Ледената игла ровеше все по-дълбоко и пускаше отрова.
Гого стискаше зъби толкова силно, че всеки момент щяха да се напукат.
Изведнъж – чудо! Ръката на Мишо поддаде. Съвсем малко, но все пак… Гого не можеше да повярва… не на очите си – не го видя с очи, а го усети с цялото си същество. Почувства предмишницата на опонента да се накланя, силата му да чезне.
– Давай, Гого! – викна някой. Май беше едно високо момиче. Този вопъл му даде енергия. Той напъна всеки мускул в тялото си. Почувства как коремът му се стяга на стотици възли. Натисна рязко пак и пак, и пак…
Мишо изрева, жилите на врата му се обтегнаха до краен предел. Гого изтласка въздуха от дробовете си и вложи цялата си сила в мощен напън.
ТРЯС!
Бюрото се разтресе. Всички мълчаха. Кристален миг на тишина и безвремие. Спайдъра отиде да затвори вратата и в секундата, в която го направи, децата ревнаха весело в един глас.
Гого беше съборил ръката на Мишо. Усмихваше се почервенял и гледаше ту в пода, ту в лицата на съучениците си.
– Аз съм хилавата бабичка този път – призна Мишо, а Гого го почувства като приятел.
– Ще те добавим в чата, за да гледаш как го казва – Спайдъра обеща на новото момче пред всички. Гого въздъхна, а гърдите му се напълниха с радост… Не можеше да си намери място. Не знаеше дали да се върне кротко на чина си, или да подскача до бюрото заедно с останалите деца. Вратата рязко се отвори и учениците застинаха в очакване да бъдат сгълчани.
– Тука смърди на прасета! – обяви дребно момиченце и влезе с наперена крачка. – Какво крещите?
– Гого би на канадска – обясни Спайдъра, а момиченцето първоначално не разбра за кого става дума, но като спря кафявите си очи на новото момче, навърза нещата.
– Супер. Сега трябва да играе срещу шампиона – категорично беше момиченцето.
Гого се вцепени. Какъв шампион?! Почти не си усещаше ръката, как щеше да играе срещу шампиона? А не можеше да откаже. Преди малко Мишо беше в същата позиция и прие да играе отново.
– Май всеки момент ще бие звънецът – поде Гого в опит да се измъкне.
– Има време – усмихна се момиченцето и застана срещу него от другата страна на бюрото.
– Кой е шампионът? Момиченцето го изгледа, все едно е пълен идиот, и сложи лакътя си на бюрото.
Това ли е? Тази запетайка? Нещо го занасяха. Не беше сигурен каква точно е шегата, но знаеше, че ще е за негова сметка.
– Досега правихме странични колела на двора и малко са ми отмалели ръцете, ама тъкмо да е честно – обясни шампионката.
Гого все още я наблюдаваше с недоверие и плъзна очи към Спайдъра. Той направи красноречива физиономия, с която го прикани да улови ръката на опонентката. Играеше ѝ по свирката. Явно и той бе замесен в шегата, дето се канеха да му спретнат. Ами че на това момиченце носът му едвам се подаваше над бюрото. Носеше широки дрехи, но под тях Гого не вярваше да се крие тяло на атлет.
– Момчета срещу момичета, а? – пробва се да прекрати игричките им Гого. – Аз нямам проблем. – Всяко нещо, което тя казваше, звучеше нахакано. Започваше да изглежда ужасно противна в очите на Гого с тази глава като питка и кожа, смугла и лъскава от пот…
– Добре, играем – склони той, но остана нащрек, защото беше убеден, че предстои капанът да щракне.
Момиченцето стисна ръката му – силен хват действително.
След миг колебание Спайдъра сложи ръка върху юмруците им и без излишни официалности или внасяне на допълнително напрежение даде старт на двубоя.
Капанът щракна на мига. И се състоеше в това, че нямаше никаква шега. Смуглото зверче натисна ръката на Гого с такава сила, че чак не му се вярваше. Той даде отпор, но не можеше да издигне юмруците обратно в центъра.
Откъде това момиченце имаше такава дяволска сила?! Колко бързо кошмарните предположения можеха да се върнат!
Колко мимолетна е победата, как без време те поглъща отчаянието…
Зверчето в момичешка кожа стисна зъби, изръмжа. Носът му се сбръчка досущ като на хищник, доловил мириса на плячка. Натискаше и натискаше, а Гого едвам удържаше.
Не е възможно! Шампион или не, не можеше да загуби от момиче!
Той напъна мускули, обърна играта, надвиваше. Ей сега щеше да допре кокалчетата на тази надута дребосъчка до плота на бюрото. Какво щеше да обяснява иначе; не хилава бабичка, ами напълно слаботелесна, саката бабичка трябваше да се нарече, ако се оставеше на мъничкото момиченце да го бие.
Ужасът го обзе отново, когато зверчето натисна ръката му, мина центъра и насочи дланта му към плота.
– Давай, Ива! Давай! – появиха се момичешки скандирания.
Ива? Нормално ли е този звяр да се казва Ива? Пò ѝ подхожда Хълк! Няколко момчета взеха да викат за Гого и той разбра, че на карта е заложено нещо повече от неговото пълно унижение. Заложена е победата на момчетата срещу момичетата в класа. Това само влоши положението.
Мракът се надигаше пред очилата му. Да не би този звяр – Ива, да бълваше някаква магия срещу него?
Гого е рицар с добро и смело сърце, черни магии не го ловят! В комикса ще е изобразен с грамаден меч, поразяващ злото! Натисна, обърна играта! Обстановката се нажежи до червено. Децата бяха на прага на експлозия. Никакво предаване – повтаряше си Гого, никакво! Няма вариант, няма… Стомахът му изкъркори. Изпод стегнатите мускули на корема се обаждаше бедата от предните дни. Гого преглътна едвам. Наистина му причерняваше. И това ако не е зла магия, здраве му кажи!
Усети как ръката му се разтреперва. Трябваше да напъва, но това можеше да доведе до ужасен резултат. По-срамен дори от този да загуби от момиче. И все пак… Финален тласък и…
ТРЯС!
Последва танц. Победоносен, макар и леко недодялан. Смуглото зверче се кълчеше тържествуващо в някакъв въображаем ритъм и се усмихваше злорадо на новото момче. Гого бе загубил.
– Ами брат… – подхвана предпазливо Спайдъра, – както казах, ще те добавя в чата на класа и там трябва да се запишеш… как казваш, че си хилава бабичка.
Гого прехапа устни, успя да кимне, навярно имаше прашинка достойнство в това да се примири, и свел поглед, хукна към тоалетната. Малко след като излезе от стаята, удари първият звънец.
