Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия е подходящ повод да се замислим колко обединени сме днес като общество. Какво може да ни накара да сме единни отново – така, както сме били преди 138 години и кои са линиите на разделение днес? Отговорите на тези въпроси потърси Иван Барбов от Радио Варна от психолога проф. Христо Кожухаров, който е председател на Българската психиатрична асоциация и преподавател в Медицинския университет във Варна.
“От една страна, като народ, като ген, ние сме склонни да бъдем заедно. Имаме миналото да бъдем част от нещо. Сега обаче ни обединяват много малко неща”, коментира проф. Кожухаров.
Според него в днешно време сме склонни да се обединяваме когато сме в опасност или сме предадени, а също и при казуси с жертви. Един от последните примери беше случаят с Дебора от Стара Загора.
“Не е лошо, че ни обединяват такива казуси. И Великобритания преди години се беше обединила покрай случая Маделин и търсеха и даряваха. При нас обаче следва още един процес, който според мен не е много добър. Това е идеализацията. Ние правим след това от жертвите герои. Не, жертвите не са герои“, категоричен беше психолога. Той допълни, че днес ни липсват герои и личности, на които да се възхищаваме и да искаме да бъдем като тях. Такива личности със сигурност не са и днешните политици.
“Дори и в политикатa ние се обединяваме около отричането. Много партии обединяват хората, отричайки нещо, а не в името на нещо“, каза професор Кожухаров и напомни, че до вчера политиците са били част от нас. “Днес обаче се разделяме на ние и те”, допълни той.
“На някакво друго ниво ние също искаме да сме на тяхно място. Ние казваме, че ще бъдем различни ако сме на тяхното място, но дали ще е така наистина”, запита се професор Кожухаров.
Психологът беше категоричен, че спортът има силата да обединява хората, но според него колективните спортове обединяват повече отколкото индивидуалните.
Снимка: МУ-Варна
