Покълнали житни зърна, открити още в класовете си, насочват учените към производство на малц, а не на квас за хляб.
Необичайна находка от праисторическия комплекс Провадия-Солницата продължава да предизвиква дискусия сред специалисти и любители на археологията. Става дума за къснохалколитни останки, които могат да бъдат тълкувани като свидетелство за производство на малц и съответно на бира.
Екипът на Праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата внесе допълнителни разяснения след коментари, че откритите зърна биха могли да са били използвани за приготвянето на квас за хляб.
Археолозите отхвърлят тази възможност и посочват, че двата процеса са различни.
При находката от Провадия-Солницата става дума за покълнали необработени зърна, които все още се намират в класовете си. Именно това е ключовият детайл, който според екипа насочва към получаването на малц.
„Квас се получава от смляно жито (брашно) или от поне натрошени житни зърна. В случая с находката от Провадия-Солницата става дума за покълнали необработени зърна, намиращи се още в класовете си, т.е. за съвсем друг процес, резултат от който е малцът“, обясняват от археологическия комплекс.
Откритие край Провадия: Правели са бира по нашите земи още преди 6500 години
Екипът се спира и на въпроса за двузърнестия лимец. Археолозите оспорват твърдението, че той е бил рядкост в късната праистория на българските земи. По информация на изследователите двузърненка е откривана в проучени неолитни и халколитни селища в целия обхват на Източните Балкани от периода на ранното земеделие.
Откритие край Провадия: Правели са бира по нашите земи още преди 6500 години
Като пример учените посочват раннонеолитното селище Слатина-София. Само в зърнохранилищата на Голямата къща от началото на VI хилядолетие пр. Хр. са установени 225 килограма овъглена еднозърненка и двузърненка, разпределени приблизително поравно.
Специалистите припомнят още, че култивирането на лимеците е започнало в Предна Азия, а култивираните растения са пренесени на Балканите от най-ранните земеделски общности, мигрирали към Европа през VII и VI хилядолетие пр. Хр.
Новите разяснения засилват аргументите на археолозите, че находката от Провадия-Солницата трябва да бъде разглеждана като свидетелство за производство на малц. Дали той действително е бил използван за приготвянето на бира, остава част от научното тълкуване на откритието.
