Какъв подарък може да остане завинаги? За 70-годишния юбилей на своята баба Радослав Мавродиев, популярен инфлуенсър и успешен млад човек, решава да ѝ подари не просто вещ, а обща книга – спомен за връзката между двама души и две поколения.
За СайтЪТ Радо сподели, че идеята за стихосбирката „От баба и внуче“ идва съвсем неочаквано – насън. Още на следващия ден Радослав се обажда на баба си и ѝ предлага да съберат свои стихотворения в обща книга. Тя приема, без да подозира, че готовата стихосбирка ще бъде изненадата за нейния юбилей.
Поезията винаги е била част от отношенията им. Бабата на Радослав пише през целия си живот и още от ранното му детство му чете свои стихотворения. Именно тя е един от хората, които го вдъхновяват да започне да твори. Години по-късно двамата вече споделят не само семейна връзка, но и обща книга.
Всеки от тях избира част от любимите си произведения, а корицата е създадена от приятелката на Радослав – Деница Колева.
Книгата не е голяма като обем, но е изпълнена със смисъл. От лявата страна са стихотворенията на бабата, а от дясната – тези на внучето. Така читателят вижда два различни погледа към живота, поставени един до друг.
В стиховете на бабата присъстват миналото, натрупаните спомени, болките на тялото и размислите за края на житейския път. Радослав пише за първата раздяла, любовта, природата, мечтите, успеха и бъдещето. Две поколения преживяват света по различен начин, но се срещат чрез поезията.
Именно това е едно от най-красивите послания на „От баба и внуче“ – че на всеки етап от живота мислим, чувстваме и творим различно. Но независимо от възрастта, чрез думите можем да се разбираме, да бъдем по-близки и да оставим частица от себе си след нас.
Стихосбирката е създадена не с търговска цел, а като жест на обич. Тя напомня колко е важно да прекарваме повече време с бабите и дядовците си, да слушаме историите им и да пазим спомените им.
Понякога най-ценният подарък не се купува. Той се създава заедно.
Да скочиш.
Дори да стискаш зъби и да затваряш очи — но все пак да скочиш.
Да поемеш дълбоко въздух и да я целунеш.
Да те е страх, но въпреки това да го направиш.
Да си кажеш, че е невъзможно. Че ще дойде по-добър момент.
Но все пак да се изправиш срещу страховете в мислите си.
Да пееш, дори когато не можеш.
Да се смееш, дори когато всички мълчат.
И весело да се изплезиш, дори когато се опитват да наранят достойнството ти.
Да повярваш в себе си.
Да осъзнаеш, че страхът е просто илюзия.
Красива илюзия, от която трябва да вкусим, за да опознаем себе си — такива, каквито ни е страх да бъдем, но всъщност сме.
Автор: Радослав Мавродиев
