Регистрирахме най-горещия април – поредицата от световни рекорди продължава

Регистрирахме най-горещия април – поредицата от световни рекорди продължава

Месецът е и вторият най-топъл в Европа, като през последното десетилетие средната априлска температура на континента се е повишила с 0,46 °C

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Април 2024 г. чупи глобалните температурни рекорди за 11-ти пореден месец. Април предложи големи контрасти – от подобрени студени рекорди в Швеция, до нови топли рекорди в Израел. Имаше горещи вълни с голям ефект върху населението в Югоизточна Азия. Месецът беше силно наднормен в Северна Канада. Температурата на Световния океан продължава да е най-топла за пореден месец. В България април започна с летящ старт и летни температури от 34, 5 С. В края на месеца обаче температурите се покачиха, което балансира средните температури и въпреки това месецът е вторият най-топъл април през новия век у нас. На връх Ботев (2 376 m) на 16 април се стигна до пълно стопяване на снежната покривка, като на тази височина е прецедент.

В световен план април отново е рекордно топъл, а тенденцията за повишение на температурата на десетилетие през последните 30 години е 3 пъти по-голяма от тази за ХХ век

Средната температура на въздуха през април 2024 г. в глобален план е била с 0,67 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и с 0,85 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.), според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Очаквано този месец се оказа най-топлият в базата данни на Коперник, като подобрява със значителна разлика досегашните първенци от 2020 и 2016 г. (Фиг.1). 

При анализ на данните от архива на NOAA, в който метеорологичната редица започва от 1880 г., най-студеният април до момента е бил отчетен през 1909 г. Най-топлите години съвпадат с тези от данните на Коперник (C3S). Трендът на повишение на априлската глобална температура за целия ХХ век е 0,08 °C на десетилетие. За последните 30 години (1995 – 2024), обаче линейният тренд е със значително по-голяма стойност, която възлиза на 0,21 °C на десетилетие или темп на повишение близо 3 пъти по-голям. 

През април 2024 г. най-големи положителни температурни отклонения са наблюдавани над Североизточна Северна Америка, в района на Канадския архипелаг, в Гренландия, в Южна и Източна Азия, където последователни горещи вълни поддържаха наднормените температури дълго време. Рекордни температури за април бяха регистрирани и в Близкия изток. В Тел Авив, Израел на 24 април температурата достигна 40,7 °C (Фиг. 2). Тази стойност е с 3 десети над досегашната най-висока стойност, измервана през април, като досегашният рекорд е от далечната 1939 г. 

По-голямата част от Африка (без Тунис) също имаше температури над средните, като една от причините са екстремните горещини в района на Сахел, през първата половина на месеца. В северозападните райони на континента и особено в района на Мароко, наднормените температури са резултат от продължаващото безоблачно и сухо време, което в съчетание със сушата поставят хората, които живеят в тази част на света в стресова ситуация. 

От друга страна, цяла Австралия се отличи с температури под нормата (Фиг. 3), като това е най-студеният април за континента от 2015 г. насам. Отрицателни аномалии бяха отбелязани и в обширни райони на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Оман, където паднаха необичайно силни валежи за тези традиционно сухи части на Земята. 

Над Световния океан също преобладаваха наднормени температури, въпреки че температурите на въздуха бяха над средните над големи части от океана, вследствие на феномена Ел Ниньо, който продължава да отслабва и вече достига неутрална фаза. Рекордно високи температури за април бяха регистрирани в по-голямата част на тропиците, в северните райони на Атлантика и Тихи океан. Поднормени температурни условия бяха наблюдавани в няколко сравнително малки области на юг и запад от Чили, на югоизток от Бразилия, на изток от Южна Африка и в ивица от Антарктида до Австралия. Средната месечна температури на въздуха беше с отрицателна аномалия и над голяма част от Северния ледовит океан. 

В Европа е отчетен вторият най-топъл април, с температурно отклонение от 1,49 °C

И в Европа месец април 2024 г. беше по-топъл от нормалното. Положителната аномалия спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. възлиза на 1,49 °C, като тази стойност го нарежда на второ място след водача в тази класация от 2018 г. През последното десетилетие средната априлска температура на Стария континент се е повишила с 0,46 °C. 

Най-голяма положителна месечна аномалия беше наблюдава в източните райони на континента и в Турция, където на места тя достига 7 °C. В централните части на Европа положителната аномалия намаляваше, а във Франция, Германия и Швейцария температурите бяха близки до нормата (Фиг. 4). На Скандинавския полуостров, във Финландия, Исландия и крайния Север на континента средните месечни температури бяха под средните. В Швеция, в градчето Вестерботен, температурата се понижи до минус 32,3 °C, като това е новата най-ниска априлска температура за този град.

За почти целия континент месецът започна с необичайно топло време, но в средата на месеца последва застудяване, което доведе до критично ниски за земеделието температури в Западна и Централна Европа. Това принуди много фермери в Германия, Швейцария и Франция да прибегнат до скъпи мероприятия за намаляване на щетите по земеделските култури, вследствие на отрицателните температури. Един от най-използваните методи в лозовите масиви е запалването на светещи факли, които имат локален затоплящ ефект (Фиг. 5). 

В Арктика площта с морски лед за април 2024 г. беше с 2% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда е 14.1 млн. км2. По този начин се запазва тенденцията на стойности на площта на арктичен морски лед по-малък от средното, но с малко отклонение от нея. Това определя и липсата на големи флуктуации в концентрацията на морски лед по региони. В Антарктика площта на морския лед продължава сезонното си нарастване и достигна покритие от 6.6 млн. км2. Това е с 9% под средното за 1991 – 2020 г. за април. Тези стойности класират месеца на 10-то място по най-малко лед, оставайки далеч зад лидерите от 1980 и 2017 г. 

В България месецът е вторият най-топъл април през новия век

През април 2024 г. средните температури у нас бяха значително над нормата –. аномалията в по-голямата част от страната е била между 2 и 4 °C, спрямо периода 1991 – 2020 г., според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции. Най-голямата месечната аномалия – до близо 5 °C над нормата, е отчетена по Черноморието и на места в Югоизточна България.

Според стойността на тазгодишната априлска аномалия, април 2024 г. е вторият най-топъл април през новия век (Фиг. 5), а с голяма вероятност и за последните 35 години, като пред него с голяма преднина е 2018 г., а с близки стойности на аномалията, но малко под тазгодишната е 2016 г. Според справка в архива на НИМХ през ХХ в. най-студеният април за нашата страна е отчетен през 1997 г. Ако се върнем още по-назад в историята, се вижда, че най-студен изобщо в цялата ни метеоистория е бил прил от 1893 г. Като най-топъл, в цялата редица с данни, е април от 1934 г. С голяма положителна аномалия са още месеците април през 1953, 1964, 1968, 1989 г. Всъщност април е един от месеците през годината, който през последните 30 години е претърпял сравнително малка промяна – затоплянето е с малки стойности в рамките на 0.3 – 0.4 °C. 

Април 2024 г. започна лятно, като през първите дни от месеца средната дневна температура достигаше положителни аномалии от порядъка на 7 до 10 °C в различните части на страната. Подобни стойности бяха отчетени и в средата на месеца, когато максималните температури в по-голямата част на страната достигнаха и надхвърлиха 30 °C, а в Русе бяха измерени типично летните 34.5 °C. По-късно последва застудяване, което понижи температурите до поднормени за периода стойности. В края на второто десетдневие на места в Североизточна България и по високите западни полета бяха регистрирани отрицателни минимални температури, които доведоха до частични увреждания на част от овощните дървета. Последното десетдневие протече с температури около и над нормата, като по-този начин „летящият“ старт на април беше балансиран и не се стигна до рекордни средни месечни температури. 

Топлото време в началото и в средата на месеца доведе до интензивно топене на и без това не особено дебелата снежна покривка по високите части на планините. На връх Ботев, 2376 m, на 16 април се стигна до пълно стопяване на снежната покривка, като на тази височина, толкова ранно стопяване на снега е прецедент, дори през последните изключително топли години. Само за справка ще припомним, че миналата година на същата дата дебелината на снежната покривка на връх Ботев беше 163 см. Все пак при последвалото застудяване се образува нова снежна покривка с дебелина до 10 см, която се стопи отново няколко дни по-късно. Трябва да се отбележи, че по същото време на Черни връх (2290 m) имаше снежна покривка с дебелина около 40 см, но тя беше резултат от натрупалия по-дебел сняг през зимните месеци, спрямо този на вр. Ботев. 

Април 2024 г. направи очакваното – стана поредният рекордно топъл месец в световен мащаб. И докато на места високите температури са в известен смисъл очаквани и не правят голямо впечатление, то има други места, в които тези екстремни температури предизвикаха кризи. Горещите вълни, обхванали Югоизточна Азия, провокираха местните експерти по климат и здравеопазване да бъдат по-активни. Според тях екстремните горещини засягат непропорционално различните прослойки на населението. Децата, възрастните хора и хората с увреждания могат да прегреят по-бързо и да получат по-често топлинен удар. УНИЦЕФ предупреди, че 243 милиона деца в Тихия океан и Източна Азия са изложени на риск от горещи вълни. Според Салва Алериани, здравен специалист към регионалния офис на УНИЦЕФ за Източна Азия и Тихия океан, заяви, че “излагането на децата на горещи вълни води до топлинен стрес. Могат да се развият тежки проблеми, като сърдечно-съдови заболявания, органна недостатъчност, мускулна и нервна дисфункция“. Според анализите на климатолозите, горещите вълни ще продължат да се случват все по-често, защото океаните и атмосферата постепенно се затоплят, поради ефектите на глобалното затопляне. Още за това как климатичните промени влияят върху хората с увреждане, може да прочетете тук. 

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

Времето

15°C Усеща се 15°C
1017hPa 82% 0% 0m/s 0deg

14°C Усещане 13°C
1016hPa 72% 75% 7m/s 110deg

15°C Усещане 15°C
1017hPa 82% 100% 4m/s 110deg