Анализ: Заедно в час

Резултатите от изследването показват, че твърде много 15-годишни не могат уверено да използват наученото в училище, за да четат с разбиране, да разсъждават, да решават проблеми и да вземат информирани решения.

Резултатите на българските ученици не просто са ниски, но и продължават да се влошават. Вече близо 60% от 15-годишните са функционално неграмотни по четене и математика – това означава, че не могат да четат с разбиране, да разсъждават, да анализират проблеми и да взимат решения. Това показват резултатите от авторитетното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), които бяха представени днес. Тестът е проведен през 2025 г. в над 90 държави и икономики, сред които и България. Той оценява уменията на учениците в три области – четивна, математическа и природонаучна грамотност, като всяко издание акцентира на една от трите. PISA 2025 е с фокус природни науки. 

Резултатите са по-ниски на глобално ниво, но в държави като България, където не се полагат достатъчно усилия за подобряване на образованието, проблемът е особено голям.

Резултатите продължават да се влошават

През 2025 г. резултатите на българските ученици са по-ниски спрямо предишното издание през 2022 г. по математика и четене, а по природни науки са непроменени. Спрямо 2015 г. обаче има спад и в трите области. Още по-тревожно е увеличението на дела на учениците под базовото ниво, които се определят за функционално неграмотни. По четене това са 58% от учениците, по математика – 57%, а по природни науки – 47%.

Това означава, че за повече от половината ученици трудността не е постигането на високи резултати, а овладяването на функционалния минимум.

България е сред държавите, в които много малка част от учениците достигат до най-високите нива на умения. Само 1% от 15-годишните имат високи резултати по четене (в сравнение с 6% в ОИСР), 3% – по математика и 2% – по природни науки. Тези ученици могат самостоятелно да използват знанията си в сложни, непознати ситуации, да анализират информация и доказателства и да аргументират решенията си. 

Резултатите показват още, че българските ученици далеч не са конкурентоспособни на връстниците си от останалите държави от Европейския съюз. България е предпоследна в ЕС по природни науки и четивна грамотност и последна по математика. 

Социално-икономическият произход продължава силно да определя резултатите

България е една от държавите, в които произходът на ученика определя резултатите му в образованието. Разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от учениците е 101 точки по природни науки, при 85 точки средно за OECD. Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите в България срещу 12% средно за OECD. Между 2015 и 2025 г. тази разлика у нас не се е свила.

В България проблемът с ниските резултати има и ясно изразено измерение по пол. Момчетата изостават от момичетата не само по четене, където това е международна тенденция, а и по природни науки и математика. Особено показателно е, че докато средно за OECD момчетата са по-силни по математика, в България момичетата ги изпреварват с 15 точки. 

Има тревожен спад в нагласите към ученето

Освен уменията в трите области, PISA прави проучване и на ключови фактори, които влияят на ученето. Така например само 60% от българските ученици казват, че са любопитни към много различни неща (срещу 73% средно за OECD), а 50% полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна (в сравнение с 60% за OECD). Между 2022 и 2025 г. и двата показателя намаляват.

Само 56% от българските ученици имат нагласа за развитие (при 69% средно за OECD). Около 45% планират начина, по който ще учат, а 47% проверяват чрез въпроси дали са разбрали материала.

Любопитството, упоритостта и уважението към училището най-често се свързват с по-добри резултати по природни науки, се казва в доклада на ОИСР.

Дигиталните устройства са голям източник на разсейване

Българските ученици използват дигитални устройства в училище за учебни дейности средно 1,6 часа дневно, което е близко до средното за OECD. Но ги използват за развлечение средно 2,2 часа дневно – двойно повече от средното за OECD от 1,1 часа.

42% от учениците казват, че съучениците им често се разсейват от дигитални устройства в часовете по природни науки, при 28% средно за OECD. В България учениците, които съобщават за такова разсейване, имат средно 12 точки по-нисък резултат.

Нито едно дете не трябва да остава неграмотно.

Съгласявам се да получавам имейли от „Заедно в час“. Може да се отпишете по всяко време.

Учениците се чувстват подкрепени от учителите си, но средата в училище остава сериозен проблем

Има и положителна новина за България от PISA 2025 – над 70% от учениците казват, че учителят проявява интерес към ученето на всеки ученик, и, че продължава да обяснява, докато учениците разберат. И двата показателя са около или над средното за OECD.

Но атмосферата в класната стая е значително по-ниско оценена:

• 34% казват, че не могат да работят добре в повечето или всички часове по природни науки, срещу 19% средно за OECD;
• 41% съобщават за шум и безредие, срещу 31%;
• 47% казват, че съучениците им не слушат учителя, срещу 29%.

Отсъствията от учебните часове също са огромен проблем в България. През 2025 г. 48% от българските ученици казват, че са пропуснали поне един цял учебен ден през предходните две седмици, при едва 22% средно за OECD. 42% са пропуснали поне един час, при 24% за OECD.

Особено тревожна е промяната спрямо 2022 г., когато само 12% са съобщили за пропуснат цял ден. 

Притеснителни данни има и по отношение на тормоза в училище. 24% от учениците съобщават, че са жертва на някаква форма на тормоз поне няколко пъти месечно, срещу 20% за OECD. 7% съобщават за публикувана онлайн без тяхно съгласие злепоставяща информация, което е повече от два пъти над средното за OECD. Тези ученици имат средно 39 точки по-нисък резултат по природни науки.

Защо резултатите са такива

PISA 2025 не сочи една причина, а натрупване на проблеми: претоварено учебно съдържание, което оставя малко време за задълбочаване и прилагане на знанията, отслабващи любопитство, постоянство и способност за продължителна концентрация, повече отсъствия и дигитално разсейване. 

В България към това се добавят силните образователни неравенства и трудната среда за учене в част от класните стаи. Така проблемът не е просто, че учениците „не знаят достатъчно“, а че твърде често не успяват да използват наученото, да останат ангажирани с трудна задача и да пренасят знанията си в нова ситуация. 

Какви са решенията на проблемите

При представянето на резултатите от OECD препоръчаха образователните системи да поставят по-високи очаквания към всеки ученик. Според тях учениците ще спечелят, ако им се преподава по-малко учебен материал, но се дава възможност той да бъде усвоен в по-голяма дълбочина. 

Най-голяма подкрепа трябва да получават училищата с най-големи нужди, а учителите да имат повече време за преподаване и работа с учениците, включително чрез използване на AI за намаляване на административната тежест. AI в ученето трябва да се използва целенасочено и с ясни граници: да помага на учениците да мислят, проверяват и разпознават подвеждащи отговори. 

Необходимо е и по-силно партньорство с родителите, включително простият ежедневен въпрос „Какво прави днес в училище?“, както и повече вдъхновяващо преподаване в науките, за да не губим най-силните ученици от STEM, казват още експертите. 

Данните показват и колко важна е връзката с учителя: подкрепата от учителите е свързана с по-положителни нагласи към ученето и по-силно чувство за принадлежност.