Праисторическият комплекс отбеляза Съединението с необичаен урок по история – цветна сол очерта границите на Княжество България и Източна Румелия, а децата символично ги обединиха в една карта
История, археология и творчество се преплетоха в специалната програма, с която Провадия-Солницата отбеляза Деня на Съединението на България. Сред най-интересните участници бяха децата, които създадоха българския трибагреник от цветна сол и по необичаен начин проследиха събитията от 1885 година.


Празничната програма на 6 септември беше подготвена за малки и големи, а посетителите имаха възможност едновременно да научат повече за Съединението и да се докоснат до историята на най-древните солопроизводители в Европа.
Българското знаме от цветна сол
За най-малките гости на Провадия-Солницата празникът започна със създаването на т.нар. „солени знамена“. Вместо с бои децата пресъздадоха българския трибагреник с цветна сол.
Историческият урок продължи с „Картата на Съединението“. Върху нея бяха пресъздадени границите на Княжество България и Източна Румелия, след което двете части бяха символично обединени в обща карта в цветовете на националното знаме.
Така една от суровините, определили развитието на древното селище край днешна Провадия, се превърна в символ на единството.

Историята се превърна в приключение
За децата беше подготвена и играта „Открий, научи, разкажи!“. По време на обиколката на археологическия комплекс малките изследователи търсеха отделни части от историята на Съединението, разположени по маршрута.
Всяка следваща спирка им разкриваше интересни факти за събитията, а в края на приключението децата трябваше сами да разкажат какво са научили.

Успешно изпълнилите мисията получиха и тематичен подарък за спомен – малко шишенце с три пласта цветна сол в бяло, зелено и червено.
Празничните занимания бяха съчетани с обиколки на Провадия-Солницата, където посетителите научиха повече за живота и производството на сол в праисторическия комплекс.
От екипа на Провадия-Солницата посочват, че идеята на инициативата е историята да бъде не просто прочетена в учебниците, а преживяна и предадена на следващите поколения.







