Продуцентът Росен Петров сподели интересен коментар относно завидното историческо наследство, което може да постави България в съвсем различен световен контекст, като изключително важно място в човешката еволюция.
СайтЪТ публикува написаното без редакторска намеса:
“Смайващите нови открития в пещерата „Бачо Киро”? Първо да си припомним за „старите” открития, които вече сме забравили, залисани в ежедневните си проблеми и традиционните политически боричкания.
И така. В тази пещера са открити най-старите останки от разумни хора (Хомо сапиенс) в Европа на около 46 000 години. Това безспорно са най-древните останки от вида ни, намирани до момента на нашия континент, и в този смисъл това са „първите европейци”. Открити са и множество сечива от кремък, изработени по съвсем нова технология.
Удивителен факт е, че кремъкът, добиван за тях, е пренасян на разстояние от 190 км. Най-вероятно от Лудогорието или района на днешния град Никопол, та чак до Дряновския Балкан. Това говори за наличието на висока степен на организираност и дисциплинираност в тази човешка популация, която големият ни археолог проф. Николай Сираков определя простичко като общност от „модерни хора”.
Така историята на „разумните човеци” в Европа, за която се смяташе, че е на 40 000 години, бе върната назад с още цели 6 хилядолетия. Откритията в „Бачо Киро” доказват и нещо друго и важно. Оказва се, че „Хомо сапиенс” и „нискочелите” неандерталци (за които се предполага, че са изчезнали преди 40 000 години и които май са били по-умни, отколкото предполагаме) са съжителствали 6000 години, и дори са се „смесвали” помежду си. Това обяснява наличието на 2% „неандерталски” гени у нас, а „първите разумни европейци” от „Бачо Киро” са имали между 3% и 4% неандерталски гени.
Но дори това не е най-важното откритие от „Бачо Киро”. Последните генетични изследвания на института „Макс Планк” и екипа на Нобеловия лауреат Сванте Пеебо показват, че популацията от нашата пещера е оставила своя генетичен отпечатък в Азия и дори чак в Америка, т.е. нейните представители са мигрирали успешно на огромни разстояния. Както пише в списание „Космос”, Петя Минкова, образно казано „Хомо сапиенс от „Бачо Киро” е завладял света”.
Защо са важни тези открития? Защото те поставят нашите днешни земи в съвсем различен световен контекст, като изключително важно място в човешката еволюция. В интерес на истината, за разлика от „Козарника”, пещерата „Бачо Киро” е сравнително уреден обект, достъпен за посещения.
Но идва реторичният въпрос, а какво прави българската държава, за да я представи по света (не става дума за общината и местните хора – те са направили доста неща, а за Голямата държава)? Не говоря за специализирани научни издания, а на по-масово ниво.
Няма ли да е интересно на европейците къде са открити „първите европейци”? А на някой в Америка, че в кръвта му може да дреме „дряновски ген”? Последното е шега, но генетиката си е генетика. Но да оставим настрана тази красива пещера, дала закрила на разумния човек.
Истината е, че на масово ниво светът не знае много нито за историята на народа ни, нито за наследството по земите ни. Това, че ние знаем за „Бачо Киро” и „Козарника”, за праисторическите селища или траките, за римското наследство или българското средновековие, не значи, че и светът знае за тях.
Съдбата ни е отредила да живеем на особена земя. Земя, станала свидетел на най-важните етапи от човешката еволюция. Земя, видяла възхода и падението на не една цивилизация. Но и земя, орисана от Провидението по нея да броди и незнайния български чиновник”.
