Украйна и нейните съюзници губят надпреварата за осигуряване на боеприпаси, от които военнослужещите на Киев се нуждаят, за да удържат руските атаки, съобщава Bloomberg.
Потокът от западна военна помощ в Украйна е намалял драстично, според официални лица от съюзническите страни, запознати с последните новини от фронтовата линия, а на места войниците произвеждат едва по изстрел на ден, за да пестят все по-намаляващите си запаси.
Ситуацията принуждава съюзниците на Киев да се опитват да поддържат потока от доставки, като търсят снаряди по целия свят. Но тъй като инициативите се реализират бавно, не е ясно дали ще дадат достатъчно добри резултати в краткосрочен план, за да поддържат стабилна фронтовата линия на Украйна.
Това принуди съюзниците да се опитат да продължат доставките в Украйна, като търсят снарядите по целия свят. Но тъй като тези инициативи се прилагат бавно, не е ясно дали те ще доведат до достатъчно резултати в краткосрочен план, за да поддържат фронтовите линии на Украйна стабилни.
“Дългосрочният ангажимент е важен, но също така е факт, че войната ще бъде спечелена от страната с най-много боеприпаси“, коментира естонският премие Кая Калас в имейл до агенцията.
По думите й руската военна индустрия работи на три смени, а доставките за Украйна бързо намаляват. “Без нашата подкрепа тази война може да бъде загубена“, предупреждава Калас.
Съюзниците на президента на Украйна Володимир Зеленски са все по-загрижени, че евентуална нова руска офанзива през лятото може да пробие защитата на Въоръжените сили на страната (ВСУ), според служители, пожелали анонимност.
Руснаците сега изстрелват седем пъти повече снаряди от украинците, допълват те. Това е повече от двойно повече от цифрата в края на януари, когато Киев предупреди съюзниците, че съотношението е три към едно.
Недостигът продължава въпреки нарастващото съзнание сред западните лидери за цената на забавянето. Те знаят, че защитата на територията на НАТО ще струва повече, ако Русия постигне значителен напредък в Украйна, според служител, запознат с дискусиите.
Ето защо европейските съюзници на страната търсят боеприпаси “надлъж и нашир“. Чешката република води една инициатива, а Естония подготвя друга.
Началото на седмицата наистина донесе известно насърчение на Украйна: повече от 60 милиарда долара американска военна помощ може да бъдат деблокирани. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън поясни, че иска финансирането да бъде одобрено “незабавно“, въпреки че други републиканци начело в Камарата на представителите смятат, че шансовете му за успех са не повече от 50%.
Проблемите с недостига на боеприпаси и риска от руска офанзива вероятно ще се появят, когато външните министри на НАТО се съберат в Брюксел на 3 април, за да отбележат 75-ата годишнина от основаването на Алианса в отговор на предизвикателствата, произтичащи от СССР по време на Студената война.
Зеленски предупреди пред вестник The Washington Post, че без никаква помощ войските на Киев ще бъдат принудени да отстъпят и да предадат територии на руските войски.
“Ако имате нужда от 8000 изстрела на ден, за да защитите фронтовата линия, а имате само 2000 патрона, например, ще трябва да стреляте по-малко. Как? Разбира се, като се изтеглите и направите фронтовата линия по-къса“, обясни президентът.
Украинските сили дават отпор на руското настъпление, копаят окопи и издигат бариери, за да укрепят 2000-километровата фронтова линия. Те също възприеха нова тактика, атакувайки повече от дузина петролни рафинерии в Русия със заредени с експлозиви дронове през последния месец.
Това доведе до намаляване на руското производство на гориво, което според Зеленски ще продължи въпреки недоволството на САЩ. Един европейски служител в САЩ подчерта, че влиянието на Вашингтон по въпроса намалява с всеки изминал ден, когато американската помощ не успява да се материализира.
Руските удари обаче увреждат и украинската инфраструктура. Същият служител казва, че щетите, нанесени през последните няколко седмици, вероятно са най-лошите от цялата война и вероятно ще имат дългосрочни стратегически последици, които ще усложнят ефекта от недостига на боеприпаси.
Министерството на отбраната на Естония изчислява, че Русия се очаква да произведе или обнови около 4,5 милиона снаряда тази година. И това е в допълнение към боеприпасите, които получава от Северна Корея и Иран.
За разлика от тях, ЕС възнамерява да произведе само 1,4 милиона снаряда през 2024 година и два милиона през следващата година. САЩ работят за производството на 1,2 милиона патрона до края на 2025 година, но това усилие също зависи от приемането на пакет от помощ от Конгреса. Европейските фирми си партнират с украински компании, за да стимулират местното производство, но тези усилия също ще отнемат време, за да дадат плод.
Според служители, запознати със ситуацията на бойното поле, доставката на снаряди на Украйна не е задължително да съответства на руската, тъй като съвременните оръжейни системи, които използва, са по-точни от тези на Москва. И все пак показателите трябва да са близки, уверени са те. Дори увеличаването на процента на Украйна до три снаряда за всеки седем, изстреляни от Русия, би имало голяма разлика, обяснява един от тях.
След като производството се увеличи в САЩ и Европа през тази и следващата година, доставките за Киев трябва да започнат да се стабилизират, казват западни служители. Но основният проблем е да се преодолее разликата дотогава.
Превод и редакция: Агенция “Фокус”
