Тя е на всяка коледна и новогодишна трапеза, сервира се редом до кюфтета и пържоли и е сред най-разпознаваемите салати у нас. Руската салата, обаче, крие любопитен парадокс – въпреки името си, тя е създадена от френски готвач и има десетки наименования по света.
Днес салатата е позната като Оливие, руска, македонска, френска, италианска, картофена, зеленчукова, бяла – в зависимост от държавата. Интересното е, че имената често не съвпадат с мястото, където се използват.
Македонска салата – във Франция, салата Оливие – в Русия, руска салата – на Балканите, в Италия, Испания и Турция, италианска – в Германия и Австрия, зеленчукова – в Полша, картофена – в Чехия и Словакия.
Как започва всичко
Оригиналната салата е създадена около 1860 г. от Люсиен Оливие, главен готвач в елитния московски ресторант Ермитаж – един от най-престижните за времето си.
Рецептата няма нищо общо с днешния „домашен“ вариант. В нея влизали фазанско месо, телешки език, черен хайвер, раци, маруля, каперси, кисели и пресни краставици, маринована соя и сварени яйца.
Дресингът бил т.нар. провансалски сос – изтънчена комбинация от жълтъци, зехтин и оцет, напомняща майонеза, но с далеч по-деликатен вкус. Рецептата се пазела в строга тайна и Оливие приготвял салатата си винаги насаме.
Крадената рецепта и „Столичната салата“
Историята придобива почти криминален обрат. Един от помощниците на Оливие – Иван Иванов, успял да надникне в тайната на дресинга, след като готвачът бил извикан по спешност. Малко по-късно Иванов напуснал ресторанта и започнал работа в друг московски локал, където предложил сходна салата под името „Столична салата“.
Въпреки приликите, гастрономите забелязали, че „нещо липсва“ – вкусът никога не достигнал оригинала. Точните пропорции на соса на Оливие така и не станали публично известни. По-късно Иванов продал адаптираната рецепта на издатели, което допринесло за разпространението ѝ из Европа.
След смъртта на Люсиен Оливие през 1883 г., салатата окончателно добила името „Оливие“ – в негова чест.
От хайвер до картофи
С времето популярността на салатата растяла, но скъпите и труднодостъпни продукти постепенно били заменени с по-достъпни съставки. Така се стигнало до днешната версия – с картофи, грах, моркови, яйца, кисели краставички и майонеза.
В България салатата остава позната като руска, тъй като идва от Русия, макар корените ѝ да са френски. Днес тя е не просто рецепта, а част от културната памет на празничната трапеза.