Децата като заложници на бюджетите за социални услуги
Защо една българска майка не е виждала детето си от половин година и защо институциите бездействат пред неизпълнение на решенията на съда, са въпроси с нажежен обществен отглас, предаде репортер на TheSite24.
Б. е майка на две деца, едното е на 6 години, а другото е навършило 16. При ожесточен развод първата инстанция на съда решава в полза на майката относно родителските права, но на втора инстанция се включва софийска група адвокати на страната на бащата и родителските права са присъдени на него. Според окончателното решение на съда, майката има право на режим на виждане с децата два пъти месечно и на 20 дни лятна ваканция.
За да не се осъществи това право, бащата започва да подава всевъзможни жалби срещу майката, като я очерня и клевети пред институциите. Майката, разбираемо притеснена, също започва да пише жалби и да споделя, че се страхува за децата си, тъй като бащата ги настройва срещу нея. По това време голямото дете е малолетно.
Междувременно децата, растейки, са субекти на всевъзможни социални услуги във Варна. Отделът за закрила на детето – Варна и центърът за обществена подкрепа на фондация “Владиславово”, където се предоставят услугите, неглижират зараждащия се съдбоносен проблем – насилие от страна на бащата към по-голямото дете.
В докладите няма и дума за споделеното от детето. Докато не се случва то да избяга от дома си, да пропътува 90 км незнайно как до Шумен, където живеят майка му и баба му, където да потърси защита. Бащата, въпреки че е информиран, че детето е отишло при баба си в Шумен от самата възрастна жена, пуска информация към МВР за национално издирване и иска ограничителна заповед срещу майката.
Прави това, за да може детето да бъде извлечено от дома на баба си и да бъде настанено в кризисния център в Шумен. Отделът за закрила на детето в Шумен налага мярка „полицейска закрила”, след което оставя детето в кризисния център за 6 месеца – само, с ограничено право да се вижда с майка си и баба си. Отново никой не взема под внимание, че детето споделя претърпяно системно насилие.
След изтичане на шестте месеца настаняване, детето вече навършило 16 години, е подкрепено от общински съветници и експерти от ПП “Възраждане“, да заяви, че ще живее с баба си, като уведомява всички институции по веригата.
Бащата подава сигнал в полицията, че уведомленията и заявленията са със фалшифициран подпис на детето. Полицията изпраща криминални специалисти в училището на детето, за да им бъдат осигурени подписи на детето, без да представят заповед за това. Детето е разпитано без присъствието на социален работник или психолог. Срещата е осъществена от директора на училището.
Междувременно майката се опитва да се срещне с по-малкото си дете, което не е виждала от повече от 6 месеца. Подава заявление към Отдела за закрила във Варна и запознава началничката с проблемите и притесненията си. След 10 дни майката получава отговор, с който ѝ казват, че във Варна социална услуга “контактен център” предоставят само центровете на фондация “Владиславово”.
Общинските съветници и експерти от ПП “Възраждане” подкрепят майката в опитите ѝ да преодолее родителското отчуждение, което се налага от бащата, понеже фактически малкото дете расте без майчини грижи. Реално бездействието на отделите за закрила насърчават постъпките на бащата към родителско отчуждение, което е призната форма на насилие спрямо детето. Съветниците и експертите провеждат срещи както с началник отдел “Закрила на детето” – Варна, така и с Директора на Дирекция” Социално подпомагане” – Шумен, с което се счита, че институциите са уведомени за случващото се и се очаква да предприемат мерки в полза на децата и на обществото. Вместо това – оглушително мълчание и отказ от поемане на отговорност за докладите, които са подали в хода на делото за родителски права.
А делото е “мръсно” – с множество обвинения от страна на бащата към майката, до едно недоказани. Освен това, родителският капацитет на майката, установен от същите тези отдели, е много добър. Същото се отнася и за родителския капацитет на бабата на децата, която към момента се явява “разширено семейство” за по-голямото дете и би следвало по закон да е приоритетен избор на мярка за закрила и за по-малкото дете, при условие, че има сигнали от по-голямото за упражнено насилие, а родителското отчуждение е вече факт.
На въпроса защо отделите за закрила на детето действат като отдели за закрила на родителското отчуждение няма отговор. Информирани сме за още подобни случаи на бягство от отговорно институционално поведение, които заедно формират доста неблагоприятна картина за работата на отделите за закрила на детето и във Варна, и в Шумен. На този фон започна и поредното дело между двамата родители за преразглеждане на родителските права.
След допълнителни разговори между експерти и общински съветници и специалистите в Отдел „Закрила на детето“ – Варна, все пак среща между малкото дете и майка му ще се осъществи на 01.07.2025 г. в 10 ч.
