Сирни заговезни е празник с променлива дата, който всяка година се празнува 7 седмици преди Великден – винаги в неделя.
Обредността на този ден е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за последно облажаване. На този ден за последно може да се консумират млечни храни. Сватбите след Сирни заговезни също са забранени – до Великден.
А първата седмица от постите (седмицата след Месни заговезни – 23 февруари 2025 г.) българите наричат Сирна неделя, Сирница, Сирни Поклади или Прошки. Според народа ни Сирни заговезни (2 март 2025 г.) е последният голям празник на зимата.
По традиция на този ден близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с миряните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: “Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“
Още сутринта на Сирни заговезни младите тръгват на гости у кумовете и своите по-възрастни родствени – родители, братя, сестри и побратими. Целуват им ръка и искат от тях прошка. “Прощавай!” казват младите. “Господ да прощава, простен да си!”, благославят възрастните. Така, когато седнат на трапезата да заговяват, те ще са се помирили и опростили със своите близки.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Извършва се обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух и изразява неговата укрепваща и пречистваща роля, особено по отношение на човешкото съзнание.
Съществен момент в сирнишката обредност е паленето и прескачането на големи огньове от страна на ергените и поотрасналите момчета. През цялата Сирна седмица те събират клони и шума, които носят по високите места извън селището. Като ги подреждат около висок кол, младежите се съревновават по махали да направят по-големи купни. Вечерта запалват купните, които в различните български краища се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки. Палят се и факли от слама.
Предварително момците саморъчно са си направили стрели от лесково и дряново дърво, наричани чавги, перници, барутници, които изтрелват с помощта на разцепено на две лесково дърво (машалган) към дома на обичаната мома. Това действие е придружено от наричания и пожелания, които понякога имат сексуален подтекст. До сутринта момците прескачат огъня и играят около него. Често жените вземат главни от сирнишкия огън, които отнасят вкъщи, за да няма въшки и бълхи.
Докато вечерните сирнишки огньове горят по височините и осветяват с пламъците си селото, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високи посевите. По време на Великите пости – до Великден (5 май 2024 г.), не се играят други хора.
През цялата Сирна седмица в Югоизточна България младите изпълняват пролетен обичай, известен като Гора или Зора. Рано сутринта моми и ергени, придружени често от възрастни, отиват на поляна или кръстопът. Обърнати на изток към изгряващото слънце те пеят специални обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата от зимен сън, разлистването на гората и началото на новата стопанска година.
В седмицата преди Сирни заговезни в някои български селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете и благославят за здраве и плодородие. Групата има водач, наричан хаджия, кукерска булка, баба – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Източник: nationalgeographic.bg
Снимки: Фейсбук
