Учени сигнализират за аномалии при рибите в Черно море. Причината е промяната на климата и най-вече затоплянето на водата. Заради това цацата става все по-дребна и съзрява полово при дължина от 6-6,5 сантиметра, а не при 7 см. Ето какво сподели пред TheSite24 преди няколко месеца д-р Радослава Бекова, от Института по океанология „Фритьоф Нансен” към БАН.
На въпрос как климатичните промени вляят на живота в Черно море специалистът заяви:
“Първото нещо е, че се променя температурата на морската вода, а това води до много последици след себе си. Повишавайки се дори минимално – това неминуемо се отразява на морските организми. Черно море има една уникална стратификация, която разделя дълбочинните водни слоеве с тези от повърхността. Дълбочинните са студени, а горните са топли. Помежду им има един слой, който отделя тази граница, за да не се получи това смесване – защото няма да е добре. През пролетно-летния сезон имаме точно т.нар. “обръщане” на водата.
Този междинен слой обаче изтънява все повече, тъй като през зимата долният воден слой не може да се охлади достатъчно добре. И оттам – много зимни риби не могат да поддържат своите оптимални условия за живот и поради тази причина е много възможно да намалят и техните популации. Наблюденията, които се извършват от години в Института по океанология вече показват изменение на плодовитостта на рибите. Много е вероятно това да се дължи на увеличаване на температурата на водата”, обясни експертът.
Д-р Бекова добави, че по-топлата вода води до по-ранно полово съзряване на рибите, а това води до по-негодно поколение. Така тя обясни индиректните връзки между климатичните промени и как те влияят на организмовия свят в Черно море.
Успоредно с това специалистите наблюдават и издребняване на рибите и пример за това е цацата.
“Една от причините е климата, а другата – свръхулова на стопански ценните видове. Когато има свръхулов, популацията не може да се възстанови бързо и съответно да дадат поколение”, каза още д-р Бекова.
Тя добави, че в България има квоти само за трицоната и калкана. Според нея е въпрос на политическа воля да бъдат въведени допълнителни квоти за едно по-устойчиво управление на рибните ресурси в Черно море.
Проблемът със замърсяването на моретата и океаните се задълбочава, категорични са специалистите.
Над 93% от всичкия морски отпадък, в това число и по плажовете на Черно море е с пластмасов състав, каза още д-р Бекова. Тя посочи, че наскоро е било извършвано и изследване на дюните и плажовете по българското Черноморие и основният замърсител е изкуствен полимерен материал, което означава пластмаса.
“Най-същественият проблем е, че тази пластмаса се раздробява на малки частици, които попадат във водната среда, а оттам и в планктоноядните риби и по хранителната верига – достига и до нас хората”, каза д-р Бекова и отбеляза, че проблемът със замърсяването на моретата се задълбочава.
Според нея е въпрос на манталитет, на маниер и възпитание, а единственият начин да бъде преодолян този проблем е обучението от най-ранна детска възраст.
“Трябва да възпитаме децата в уважение към околната среда, да не чистим България само в един ден в годината, а това да е наш целогодишен ангажимент.
Също така е необходимо да се фокусираме върху устойчивото управление на пластмасата”, каза още д-р Бекова.
Тя посочи, че един от най-сериозните замърсители на моретата са реките, защото по пътя си те събират огромно количество боклук, който накрая се влива в моретата. В Черно море специално корабоплаването е другият виновник, особено на по-големи дълбочини.
“Намирали сме доста интересни отпадъци сме намирали при нашите проучвания, като например – изхвърлени баки с бои, мазут, парцали, включително сме намирали перални и хладилници. Тези уреди няма как да са донесени от реките, защото са доста тежки и най-вероятният източник е някой от корабите. Когато нещо се развали, вместо да го поправят – директно хвърлят в морето”, казва още експертът.
