В долните редове ще се спрем на една стара новина. Тя е новина все още, тъй като остана незабелязана от медиите. Касае ВВМУ „Никола Вапцаров” във Варна.
В една информация на сайта на университета от месец април тази година четем: “Петнадесет години, след като подписа Решението за статута на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ в качеството си на министър-председател на страната, Н. В. Симеон Сакскобургготски прие да бъде номиниран за Доктор хонорис кауза на Училището. Неговата категорична позиция в подкрепа на Морско училище по това време имаше важна роля за запазването на самостоятелността на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и създаването на условия за днешното му развитие”. Няколко дни по-късно отличието е факт.
За изпразненото от дух и памет българско общество
събитието е крайно безинтересно – какво толкова, някакъв вуз дал почетна титла на бивш премиер.
Само че случката е повече от интересна. И то не с оглед на политиката, на идейните пристрастия. От значение е за ценностите в обществото, ако искаме да ги има. Най-искрената и въздействаща икона на българската поезия Никола Йонков Вапцаров бе разстрелян от режима на Борис III. Историята и българският народ категорично заклеймиха убийството като един от най-несправедливите и варварски актове в недалечното ни минало. Днес морското училище във Варна, където е учил самият Вапцаров, връчва титла „за заслуги” на сина на Борис III. Нима е нормално?
Вероятно ще се спори вечно кой точно е в дъното на убийството на Вапцаров, предаден ли е бил от собствените си другари и т.н. Всичко това в случая няма значение, защото е известна пряката съпричастност на Борис III към разстрела – бил е
молен за помилване, не се съгласява.
Дори да приемем този факт за хипотеза, ясно е, че Вапцаров става жертва на режима му.
Борис III със сигурност е управлявал в труден период. Симеон Сакскобургготски не носи отговорност за баща си, най-малко за неговите кървища. Въпреки това е нередно да бъде почитан в университет, носещ името на Вапцаров. Липса на приличие е това. Титлата означава, че българското общество и лично Вапцаровият вуз не дирят сметка от наследника на Борис III – похвално е. Но и наследникът никога не потърси разкаяние за делата на баща си, което е укоримо. Иде реч за царска фамилия, за жертвите ѝ, за един от най-мрачните периоди в миналото на България – въпросът не опира само до бащи и синове, до техните лични отговорности. Въпросът касае държавата, ценностите, историята и обществото. Университетската титла изглежда като
помирение със зверствата и пагубните грешки
на царската власт или неглижирането им – не бива да се допуска.
В целия казус има един много любопитен момет. Той е, че ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ отличава Сакскобургготски за действие, което е извършил преди цели 15 години в качеството на премиер. Със сигурност тогава е сторил нещо хубаво за университета, но още по-сигурно е, че длъжностната му характеристика е изисквала да го направи. Почетен е днес, след десетилетие и половина, вероятно заради 80-годишнината, която празнува тази година. Ситуацията е още по-абсурдна и недопустима – нима Вапцаров е символичен подарък за сина на Борис III?
Някой или пренаписва историята, или му липсва нормално възприятие за ценности. Действа нарочно или без да иска. Това няма значение, защото
няма извинение за него.
Малкият проблем е, че този някой е Сакскобургготски. Големият е, че този някой също е и ръководството на Вапцаровото училище. Плюс цялото българско общество, което позволява това да се случи. В едно здраво общество възмутени щяха да бъдат не само комунистите.
Защо бе подмината гаврата с Вапцаров
На 5 октомври ,,Барикада” писа, че Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” е решило да връчи титлата ,,Доктор хонорис кауза” на Симеон Сакскобургготски. Титлата е заради заслуги на ,,Негово величество” (така официално го нарича вузът) от времето, когато бе министър-председател – помогнал за статута на учебното заведение. Няма да се спираме на малкия проблем в този казус, а именно, че награда за действие от преди 14 години не цели благодарност, а някакъв вид реанимиране на наградения. По-важно е друго – както и да е помогнал Сакскобургготски на варненския университет, каквото и да е сторил за благото му, то това е влизало в длъжностната му характеристика; и
в никакъв случай не бива да бъде награждаван от ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров”
с оглед на трагичната история на патрона му. Вчера, днес, утре… – никога, по никакъв повод!
Защо не трябва да бъде награждаван, няма да обясняваме . Всеки средноинтелигентен българин знае. Ако пък по-млади хора четат тази статия, то нека проверят в интернет (източниците са стотици) за смъртта на Вапцаров, за режима на бащата на Сакскобургготски, за личния принос на Борис III за разстрела на поета и т.н. Може и просто да прочетат стария ни материал чрез линка горе.
Какво обаче се случи след 5 октомври, след нашата публикация? Какво стана, след като и други медии информираха за ,,инициативата” на ВВМУ? Това, което се случи, е че… нищо не се случи. След три седмици единствената реакция дойде от четири скромни варненски организации. А именно – местните структури на Български антифашистки съюз, партия ,,Нова зора”, Отечествен съюз и партия ,,БЗНС – Ал. Стамболийски”. Никой друг не отрони и думичка.
Повечето от въпросните структури са маргинални, с численост, по-малка от вместимостта на един файтон, произвеждат, да го наречем, твърде скромен интелектуален продукт. Общо взето това са предимно организации, които функционират единствено в главите на възрастните си членове. В своя декларация четирите варненски организации се възмутиха от шефовете на ВВМУ и ги обвиниха във… военен комплот за връщането на българската монархия, провокиран от драмите в Каталуния. По-долу поместваме част от тяхната декларация. Колкото и зашеметяващо да е писанието им, заслужават уважение, тъй като единствени те показаха възмущение от недопустимата постъпка на ВВМУ.
Стигаме до големия проблем. Реакцията на варненските чудаци може да е забавна, но каквото са счели за нужно, това са написали.
Къде обаче са сериозните хора?
Къде са десетките университетски организации? Къде са стотиците литератори, хилядите културтрегери в България? Къде са съюзите на писателите, на поетите? Къде е Асоциацията на възпитаниците на морското училище, хилядите випускници на този университет? Къде са големите партии, обществениците? Къде са т.нар. будители от ,,Фейсбук”? Къде са БНТ, Би ти ви, Нова телевизия?… Минчев, Райчев, Кръстев? Роднините на Вапцаров, родният му Банско? Къде е уж лявата БСП и нейните интелектуалци не питаме – първо, защото Вапцаров не е лява ценност, а национална; второ, защото знаем – БСП в момента се занимава с оцеляването на Корнелия Нинова. Патриоти, къде останахте?
Как да има сериозен дебат, когато сериозните хора липсват? Как въобще да има дебат, след като
българското общество демонстрира тотална незаинтересованост към истински важните неща.
Българите всекидневно показват, че се вълнуват какво казал Путин, какво направил Тръмп, кой бил избран за президент на Чехия, къде се спрял Борисов, къде поседнала Нинова, социален ли бил новият клип на Азис, интересна ли била книгата на Криско, а не от гаврата с историята и културата на държавата им. Вапцаровата смърт е печална емблема на кървавото минало на страната, а самият той – най-изящният бисер от културата ѝ. Но българите замълчаха.
Всичко това важи и по други казуси в други области. Дали поради оскотялост, тъпота, битка за насъщния или друго, обществото ни не показва интерес към истински важните неща. В апатията върлуват или хора като ръководството на варненския университет, или като дядовците от четирите варненски организации.
За едно нещо, впрочем, дядовците са прави. Подобно на тях няколко източника на ,,Барикада” събщиха, че цялата тази работа със Сакскобургготски е масонска. В ръководството на вуза има доста членове на ложата. Т.нар. цар
усърдно бе реанимиран и от доста централни медии
през последните месеци. Сред ,,братята зидари” очевидно има позивна да бъде честван трескаво Сакскобургготски, който тази година навърши 80 години. Като няма какво да му подарят, шефовете на варненския ВВМУ изнамериха повод, на възраст почти толкова, колкото са първокурсниците им.
Из протестната декларация на Български антифашистки съюз, партия ,,Нова зора”, Отечествен съюз и партия ,,БЗНС – Ал. Стамболийски”:
,,Основателно възниква въпросът: Кое накара масоните начело с Боян Медникаров (началникът на университета – бел. авт.), да удостоят Симеон с такова почетно звание? Дали това е самоинициатива на няколко военни, на които стените на учебните зали са станали тесни и са решили да се включат в политическата битка за властта? Не е изключено за тази идея да са им спомогнали събитията в Каталуня. Случващото се в Барселона, хвърля в ужас всички монархии. В редица европейски държави монархията е основа за държавното управление, но остаряла и политически непригодна форма. При това положение, не е безсмислена идеята на варненските военни да активизират и да сплотят монархическите сили, с цел Симеон да влезе в битката за властта, а защо не и в усилията за възстановяването на българската монархия? Намесата на военните в политическите баталии, винаги носи опасност за демокрацията, историята на държавата го доказва. Ние сме обезпокоени от неразумната и опасна постъпка на членовете на Академичния Съвет на ВВМУ. Тя е срам за работещите в него, за обучаващите се и за всички завършили това елитно училище, повечето от които разнасят славата на България като морска държава. Тази самозабравила се върхушка, със своето решение си позволява да ангажира името на училището със Симеон Втори, наследник на династия, която е виновна за две национални катастрофи и за гибелта на десетки хиляди достойни българи.
Господа, опомнете се и осъзнайте своето безумие! Отменете престъпното си решение! В противен случай вашите имена ще бъдат записани в позорните анали на историята. Призоваваме всички демократчини сили да се противопоставят и осъдят решението на Академичния Съвет като опасно за общественото развитие”.
Отворено писмо: Странна и недостойна история с името на Вапцаров
Свидетели сме на унизително недомислие и скандал с Военноморското училище, се казва в писмо от адмирал Иван Добрев до ръководството на университета
На 5 октомври ,,Барикада” писа, че Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” смята да удостои с титлата ,,Доктор хонорис кауза” Симеон Сакскобургготски. Решението е взето през пролетта от Академичния съвет на варненското учебно заведение. В още една публикация след няколко седмици алармирахме за липсата на значима обществена реакция по случая. А такава трябва да има, тъй като става дума за гавра с паметта на гениален поет, отишъл си в разгара на своята младост след смъртна присъда на бащата на Сакскобургготски. Повод за връчването на почетната титла са заслуги – според университетското ръководство – на Сакскобургготски от премиерския му период. Дали той е помогнал на ВВМУ или не няма особено значение, защото връчването на титлата би било недопустим морален и политически акт.
Оказа се, че реакция все пак има. На 8 ноември е пратено писмо до началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” флотилен адмирал Боян Медникаров, както и до всички членове на Академичния съвет. То е получено от ръководството на университета, но реакция до момента не е известна. А авторът на писмото не е случаен човек. Това е 95-годишният адмирал Иван Добрев, бивш командир на Първи варненски военен район и Първа варненска чета от Приморския партизански отряд „Васил Левски”. От 1960 до 1972 г. е командир на Военноморския флот на НРБ, а след това – зам.-министър на отбраната. Въпреки преклонната си възраст, адмирал Добрев е почетен председател и член на редица военни организации от запаса, участва активно в обществения живот.
Заради важността на темата публикуваме писмото му до началника на ВВМУ Боян Медникаров и членовете на Академичния съвет. И със съжаление трябва да отчетем, че с реакцията си възрастен човек като адмирал Добрев измива очите на младите, които очевидно нехаят.
Уважаеми г-н адмирал,
Странна, неразумна и недостойна история се случва в последно време с командването и Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, свързана с името на патрона на морската Алма Матер на България. Очевидно сме свидетели на унизително недомислие и скандал в цялата история на Морско училище.
Както вече сам сте се убедил, решението на Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” да удостои г-н Симеон Сакскобургготски с почетното звание „Доктор хонорис кауза” беше посрещнато с недоумение и възмущение от морската общественост, от българските антифашисти и от семейството на Никола Вапцаров. Това недоумение и възмущение намери израз в медиите и в социалните мрежи. То Ви беше изказано в лицето от четирима бивши началници на ВВМУ. Лично аз съм силно изненадан, възмутен и огорчен.
Вие смятате, че г-н Симеон Сакскобургготски имал важен принос за „спасяването” на Военноморското училище. Тук мога сериозно да поспоря с Вас, но известно ми е, че това почетно звание се присъжда и на политици без никакви заслуги към науката и към съответното училище.
Проблемът е другаде!
Решението на Академичния съвет неизбежно поражда асоциацията, че с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” се удостоява сина на цар Борис ІІІ, който е подписал смъртната присъда на патрона на училището Никола Йонков Вапцаров и поетът е бил разстрелян „В името на Негово Величество”.
И това решение, взето по Ваша лична инициатива, беше възприето като неуважение към паметта на Вапцаров, като отстъпление от неговата Вяра!
Пред четиримата свои предшественици Вие твърдите, че „Комунизмът е забравен и решението няма политически контекст”. Разбирам, че Вие много бързо забравяте. Решението, което според Вас няма политически контекст, вече има своите политически последствия. Ретроградните сили в България възприеха Вашето решение като сигнал за поругаване на личността, поезията и идеите на Вапцаров. В медиите се появиха призиви, че било недостойно Морското училището да носи името на „терорист” и името трябвало да се смени?! Как Вие ще отговорите на тези призиви?! (Съветвам Ви да се запознаете с отговора, който контрадмирал о.з. Румен Попов дава от страниците на в-к Дума, брой от 3.11.2017 г.).
Нима никой от членовете на Академичния съвет на ВВМУ не можа да предвиди „страничните” ефекти от това единодушно прието решение?!
Разбира се, г-н Симеон Сакскобургготски не е виновен за престъпленията на династията, но, докато той като дете тъне в охолство под наблюдението на цяла свита начело с регентите, то в какво бяха виновни ястребинчета, разстреляни в негово име след възцаряването му през септември 1943 г., в какво бяха виновни десетките деца на антифашисти, избити от помагачите на Хитлер в България.
Тук не става дума за съблюдаването на формални критерии, а за висок морал и съвест, за човешки чувства, за дълбоки неизлечими рани в българското общество.
И тук за мен пак възниква въпросът за патрона на Морското училище Никола Вапцаров – МОРЯКА и ПОЕТА, „който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира”, въздигнат на пиедестал в цялото му духовно величие от преподавателя в ВВМУ проф. д.пс.н. инж. кап. I ранг о.р Илия Пеев в изследователския му труд под горното заглавие. Мисля си, че би било полезно всички членове на Академичния съвет да прелистят тази книга още веднъж.
Единодушното решение на Академичния съвет на ВВМУ обижда чувствата на българските антифашисти, на семейството на Вапцаров, на почитателите на международно признатия български поет, на випускниците на ВВМУ, възпитани в духа на своя патрон Никола Вапцаров, които милеят за своето Училище и в трудни моменти се вдигат в негова защита. Подкрепата на тези вапцаровци ще бъде нужна на Вас и на Военноморското Училище и в бъдеще и техните чувства трябва да се уважават. Убеден съм, че този акт на Академичния съвет поставя в неудобно положение и самия г-н Симеон Сакскобурготски. Господин адмирал, не забравяйте, че Вие сте само временно на този пост и освен повишаването на нивото на научната и преподавателската, освен утвърждаването на националния и международен престиж на ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”, Ваш дълг е да съхранявате традициите, съградени от Вашите предшественици, свято да пазите името на патрона на Морското училище!
Вие ще си отидете, но паметникът на Никола Вапцаров в Морското училище на България ще остане! Паметта и преклонението пред поезията на Никола Вапцаров в България и по света ще останат!
Помислете върху казаното в моето писмо. Вярвам, че още не е късно.
Източници:
https://baricada.org/2017/12/20/otvoreno-pismo-vapcarov/
https://baricada.org/2017/10/05/stana-li-vapcarov-podarak-z-sina-na-borisiii/
https://baricada.org/2017/10/28/oskotelite-balgari-podminaha-gavrata-s-vapcarov/
