Млад щъркел в отлично здравословно състояние е приет в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“, след като най-вероятно системното подхранване от хора е потиснало естествения му инстинкт да продължи миграцията си на юг. Птицата, наречена Хепи, е транспортирана до центъра с първата зоолинейка в България.
Историята на Хепи стана повод специалистите от „Зелени Балкани“ отново да предупредят, че добронамереното хранене на диви животни невинаги им помага и в определени случаи може да има обратен ефект.
Хепи е здрав, но вероятно е привикнал към храненето от хора
По данни на Спасителния център младият щъркел е в отлично здравословно състояние. Специалистите предполагат, че първоначално птицата просто е спряла за кратка почивка по миграционния си път.
След като хора започнали да я подхранват обаче, леснодостъпната храна вероятно е потиснала естествения ѝ стимул да продължи пътя си на юг.
По това време на годината възрастните щъркели вече са оставили младите птици, които често се събират по нивите или нощуват в гнездата, докато се подготвят за миграция.
От „Зелени Балкани“ посочват, че през последните години зачестяват случаите на щъркели, които остават в България, като близостта с хората и системното подхранване все по-често се оказват сред причините за това.
Защо храненето на диви птици може да бъде опасно
Специалистите предупреждават, че редовното предоставяне на храна постепенно „опитомява“ дивите птици, като младите са особено уязвими. Когато храната е леснодостъпна, щъркелът може да загуби стимул да продължи естествения си миграционен път.
Привикването към човешкото присъствие намалява и естествената предпазливост на птиците, което ги излага на по-голям риск от инциденти.
Друг проблем е самата храна. Продуктите, предназначени за хора, могат да причинят сериозни увреждания на храносмилателната система на дивите животни, предупреждават от центъра.
Понякога най-добрата помощ е да не се намесваме
От Спасителния център съветват хората да не предприемат сами действия, когато видят щъркел или друга дива птица, която им се струва, че се нуждае от помощ.
Първата стъпка трябва да бъде консултация със специалисти от съответната РИОСВ или със Спасителния център за диви животни. Те могат да преценят дали животното действително е в беда и какво трябва да се направи.
Ако птицата е здрава, в определени случаи е достатъчно тя да бъде преместена на подходящо място – например в поле или край близък водоем.
„Понякога най-добрата помощ за здрава дива птица е да не се намесваме“, напомнят от „Зелени Балкани“.
