Малария, денга, жълта треска, чикунгуня, инфекция с вируса Зика и Западнонилска треска – това са само част от заболяванията, които могат да бъдат предавани чрез комари. А един от видовете, способни да участват в разпространението на някои от тези инфекции – азиатският тигров комар, вече има установени популации и в България.
Какъв е реалният риск за хората, кога едно ухапване трябва да ни притесни и как можем да се предпазим, обяснява д-р Анелия Зашева, специалист по инфекциозни болести в клиниката „Инфекциозни болести“ на Военномедицинска академия (ВМА).
Защо всъщност комарите ни хапят?
Само женските комари хапят хора и животни. Причината е, че те се нуждаят от вещества, съдържащи се в кръвта, за образуването на яйцата. Мъжките се хранят с нектар и други растителни сокове и не представляват подобен риск.
При ухапването женският комар отделя малко количество слюнка, която предизвиква добре познатата реакция – зачервяване, подуване и сърбеж.
Ако комарът преди това се е заразил с определен вирус или паразит, причинителят може да бъде предаден на човек при следващо ухапване.
Това обаче не означава, че всяко ухапване е опасно. Не всеки комар е заразен и не всяко ухапване води до инфекциозно заболяване.
От малария до Западнонилска треска
Различните видове комари могат да пренасят различни причинители. Комарите от рода Anopheles са известни като преносители на малария, Aedes могат да разпространяват денга, чикунгуня, Зика и жълта треска, а някои видове Culex участват в предаването на вируса на Западен Нил.
Сред най-познатите заболявания, предавани чрез комари, са още японският енцефалит и жълтата треска.
В България маларията е ерадикирана през 1965 г., докато Западнонилската треска е сред заболяванията с местно разпространение.
Проблемът остава сериозен в глобален мащаб. По данни на Световната здравна организация през 2024 г. са регистрирани около 282 милиона случая на малария и приблизително 610 000 смъртни случая, като най-тежко засегнат остава Африканският регион.
Тигровият комар вече има установени популации в България
Особено внимание привлича азиатският тигров комар – Aedes albopictus. Той се разпознава по характерното черно-бяло оцветяване и за разлика от много други комари е активен предимно през деня.
Видът вече има установени популации в редица европейски държави, включително България, и може да участва в предаването на вирусите на денга, чикунгуня и Зика.
Това обаче не означава, че тези заболявания се разпространяват масово в страната.
За да възникне местно предаване, трябва да са изпълнени едновременно няколко условия – вирусът да бъде внесен, например от инфектиран пътник, да има достатъчно подходящи комари и климатичните условия да позволяват развитието на причинителя в тях.
„Инфекции като денга и чикунгуня вече не са свързани единствено с далечни пътувания, тъй като в някои европейски държави се наблюдават и местни случаи на заболяването“, посочва д-р Зашева.
Сред причините са по-високите температури, удължаването на летните сезони, по-меките зими, промените във валежите, международната търговия и засиленото движение на хора.
Западнонилската треска – повечето заразени нямат симптоми
По-съществено значение за Европа има вирусът на Западен Нил. Той циркулира между птици и комари и периодично причинява заболяване и при хора.
Около 80% от инфектираните нямат симптоми. При приблизително 20% могат да се появят температура, главоболие, отпадналост и болки в тялото.
При по-малко от 1% от заразените обаче е възможно тежко засягане на нервната система. Рискът е по-висок при възрастни хора, хора с отслабена имунна система и пациенти с придружаващи заболявания.
Кога след ухапване трябва да потърсим лекар?
В огромната част от случаите ухапването от комар причинява единствено краткотраен сърбеж, зачервяване или леко подуване.
Има обаче симптоми, които не трябва да бъдат пренебрегвани.
Медицинска помощ е препоръчително да се потърси при висока температура, силно главоболие, обрив, мускулни или ставни болки, повръщане, скованост на врата, обърканост или необичайна слабост. Особено важно е това при хора, които наскоро са се завърнали от чужбина.
Една кофа с вода може да се превърне в място за размножаване
Ограничаването на местата, в които комарите се размножават, остава една от най-ефективните мерки за профилактика.
Специалистите препоръчват поне веднъж седмично да се изпразват и почистват съдове, в които се задържа вода, а съдовете за нейното съхранение да бъдат плътно покривани.
Помагат още мрежите на прозорците и вратите, използването на подходящи репеленти и носенето на дрехи с дълги ръкави и крачоли в райони с голямо количество комари.
Преди пътуване до държави, в които има риск от заболявания, предавани чрез комари, е препоръчителна лекарска консултация относно необходимите ваксини и профилактични мерки.
„Информираността и навременната профилактика са най-доброто средство за защита срещу заболяванията, предавани чрез комари“, подчертава д-р Анелия Зашева.
Световният ден на комара се отбелязва на 20 август – датата, на която през 1897 г. британският лекар сър Роналд Рос доказва ролята на комарите от рода Anopheles в предаването на маларията. Откритието променя разбирането за заболяването и поставя основите на съвременните мерки за контрол върху инфекциите, пренасяни от комари.
