Една малка бяла котка от Бургас отново се нуждае от човешка помощ. Обичаният български поет Недялко Йорданов отправи емоционален призив към приятелите и последователите си с надеждата да намери сигурен и обичащ дом за 12-годишната Лъки – сляпа, кротка котка, която от години живее в двора на семейната му къща в Бургас.
Причината за трудното решение е тъжна.
По думите на поета човекът, който повече от 30 години е живял в бургаската къща на семейството и се е грижил за кучето Шаро и котката Лъки, е починал.
След няколко дни Недялко Йорданов трябва да напусне Бургас и да се върне в София, а заради сериозен здравословен проблем семейството няма възможност да вземе животните със себе си.
За възрастния Шаро предстои настаняване в приют.
Лъки обаче засега остава сама.
„Готов съм да я дам на някого, който наистина би се грижил за нея“
Лъки е на 12 години. Чисто бяла, сляпа, кротка и привързана към познатото място и хората.
Недялко Йорданов не крие колко трудно е решението да се раздели с нея, но поставя едно условие – да бъде сигурен, че котката ще попадне при човек, който действително ще я обича и ще се грижи за нея.
„Готов съм, ако имам гаранция, че ще бъде приета добре, да я дам на някого, който наистина би се грижил за нея и тя би го обикнала“, пише поетът.
И зад този днешен призив стои история, която започва много по-рано.
Преди пет години цяла една история започва с „Няма я Лъки…“
През лятото на 2021 г. Лъки изчезва от дома си.
Според разказа на Недялко Йорданов тогава котката е взета от жени, представящи се като свързани със защита на животните, и е изпратена в Германия. Поетът търси съдействие, случаят получава обществена и медийна подкрепа, а впоследствие Лъки е върната обратно в дома си.
Тогава тревогата му се превръща в стихотворението „Няма я Лъки…“, написано на 28 юни 2021 г.
А няколко дни по-късно идва щастливата развръзка.
На 10 юли поетът пише второ стихотворение – „Лъки е жива“.
В него вече няма неизвестност. Лъки отново е в своя двор, хапва, ляга в познатото си легло, а наблизо е нейното също бяло братче от съседния двор.
Шаро отново е край нея.
Животът се е върнал към обичайния си ритъм.
По-късно братчето на Лъки изчезва безследно. А Лъки и Шаро остават заедно.
До днес.
Сега Лъки има нужда от още един щастлив край
Пет години след онзи разказ ситуацията е различна.
Лъки вече е възрастна котка. Не вижда. Загубила е човека, който ежедневно се е грижил за нея, а скоро ще се раздели и със стария си приятел Шаро.
Затова призивът на Недялко Йорданов не е просто обява за осиновяване.
Това е търсене на точния човек.
Човек, който разбира какво означава да приемеш 12-годишно сляпо животно. Който няма да очаква Лъки веднага да се приспособи към новия свят, а ще ѝ даде време, сигурност и спокойствие.
И най-вече – човек, при когото последните години от живота ѝ няма да бъдат години на самота.
През 2021 г. Недялко Йорданов написа:
„Лъки е жива“.
Пет години по-късно можем да помогнем историята ѝ да получи още един хубав ред:
Лъки си има дом.
Подкрепете независимата и качествена журналистика в “СайтЪТ”
