Тютюнопушенето остава водеща предотвратима причина за редица тежки заболявания. По повод Световния ден без тютюнев дим медици от ВМА подготвиха серия от публикации с цел повече информираност и подкрепа към отказа от вредния навик.
Цигарите вредят на целия човешки организъм, като първата среща със съдържащите се в тях токсични вещества става в устната кухина. Макар че тютюневият дим минава бързо през устата, той води до сериозни проблеми с оралното здраве. Те обхващат зъбите, венците и заобикалящите ги лигавица и меки тъкани, казва доц. Атанаска Чешмеджиева, началник на Отделение по орална хирургия на ВМА.
Пародонтални заболявания и загуба на зъби Тютюнопушенето е водещ рисков фактор за настъпването на заболявания на пародонта (зъбозадържащия апарат). Развиват се гингивит и пародонтит с различна тежест – започва кървене от венците, натрупване на голямо количество зъбна плака, промяна в цвета зъбите и устната лигавица, както и лош дъх. Тези възпаления водят до нарушено хранене и болка, оголване на зъбите и последваща загуба. Според различни проучвания пушачите са между 1,8 и 4 пъти по-склонни към пародонтит и с 3 пъти по-висок риск за развитието на тежка форма на заболяването. При тях са установени нарушения в имунно-възпалителния отговор на организма, смущения в кръвоснабдяването, както и по-патогенен микробиологичен профил на микроорганизмите в зъбната плака и камък. Всичко това изисква спазване на добра лична орална хигиена, както й по – чести посещения при денталния лекар за профилактика на лигавичните заболявания. Факт е, че при провеждането на конвенционална пародонтална терапия в денталния кабинет (клинична орална хигиена) на пациенти, които пушат, резултатите са по-незадоволителни, а шансът за рецидив на заболяването е значително по-голям.
Всеизвестно е, че възстановяването след екстракция на зъби и други хирургични интервенции в устната кухина при пушачи е смутено и често води до различни следоперативни усложнения. Компрометирано е и поставянето на дентални импланти – актуален и все по-често използван метод за зъбна рехабилитация. Статистиката показва, че рискът от провал на лечението с дентални импланти при пушачи е 140% по-висок в сравнение с този при непушачи.
Доказано е, че след първоначална остеоинтеграция на дентални импланти тяхната 1,5 и 10-годишна преживяемост прогресивно намалява при хора, които използват тютюневи изделия. Патологичните ефекти на този вреден навик са дозозависими и съответно са най-изявени при хора с тежка никотинова зависимост. Други форми за консумация на никотинови продукти като никотиновите паучове се свързват с гингивално възпаление и кървене, натрупване на плака и гингивални рецесии на местата, на които се поставят сравнено с тези, където не се.
Преканцерози и рак на устната кухина Тютюнопушенето, както и никотинът за локална употреба са свързани с повишен риск за поява на потенциално малигнени лезии и ракови образувания на устната кухина. Най-разпространени и с най-голямо епидемиологично значение са преканцерозите – левкоплакия – бяла плака и еритроплакия – червена плака по венците езика и ллигавицата на бузите. Това са доброкачествени лезии с морфологично увредени тъкани, при които рискът за развитие на карцином (рак) е много по-голям в сравнение с нормалните тъкани. Плоскоклетъчният карцином е най-често срещаното раково заболяване в устната кухина и заема 90-95% от всички неоплазми на устната кухина. Той се развива значително по-често при пушачи и е заболяване, за което епидемиологичните данни сочат, че има лоша прогноза и представлява голям здравен проблем в много райони по света. В глобален план той е шестата причина за смърт от злокачествени заболявания. Съобщава се за увеличаване на честотата при по-млади от 45 години хора, като на тях се падат 6% от всички случаи с рак на устната кухина. Независимо от подобренията в лечението, отнасящи се до хирургичните методи, лъчетерапията и химиотерапията, през последните три десетилетия преживяемостта остава без съществена промяна. Други по-рядко срещани злокачествени тумори на устната кухина са тези на малките слюнчени жлези, саркоми на меките тъкани и челюстните кости, оралния малигнен меланом,екстранодални неходжкинови лимфоми и метастатични тумори в устната кухина, като всички изброени могат да бъдат свързани с рисковия фактор тютюнопушене. Способността да се контролира ракът на устната кухина като заболяване стъпва на двете най-важни основи – превенция и ранна диагностика. Преди пациент с преканцероза или рак на устната кухина да бъде насочен към орален или лицево-челюстен хирург, обикновено тези находки се забелязват от общопрактикуващия лекар по дентална медицина. По тази причина е от изключително значение всеки, който забележи бели или червени плаки, различни рани, афти или малки язви, независимо от локализацията им в устата, които не изчезват или не се подобряват в рамките на 14 дни, задължително да потърси консултация с лекар по дентална медицина, орален или лицево-челюстен хирург. Във тази връзка нуждата от регулярни профилактични прегледи на пушачите от денталния кабинет е по-висока и трябва да бъде 2-3 пъти годишно.
Дисфункция на слюнчените жлези Тютюнопушенето се асоциира с намалено слюноотделяне и повишено образуване на камъни (сиалолитиаза) в жлезите и техните канали. Пушенето намалява pH на слюнката и променя нивата на секреторния имуноглобулин А в нея, като по този начин компрометира защитната функция на слюнката и повишава риска за развитие на пародонтално заболяване, зъбен кариес и гъбични инфекции.
Митове за тютюнопушенето С появата на нови различни приспособления за любителите на тютюневия дим в обществото се появиха и някои грешни схващания, едно от най-популярни сред които е именно, че наргилета, електронни и нагревателни цигари са по-безвредни от нормалните цигари и дори напълно безвредни. Въпреки по-малкия брой изследвания на ефекта на подобни тютюневи изделия върху оралното здраве, към днешна дата е ясно, че те носят всички онези рискове, които бяха изказани по отношение на традиционните цигари, защото при всички тях са налични вредните химикали, които се откриват в цигарения дим. В така наречените вейпове, които нагряват течност, съдържаща пропилен гликол, глицерин, никотин и овкусители, се създава аерозол, съдържващ множество токсични вещества, увреждащи оралното здраве и допринасящи за канцерогенезата.
Не съществува безопасна за устната кухина форма на никотин за вдишване, категорична е доц. Чешмеджиева.
