“Борбата е тежка и голяма, но няма място за отказване!”. Това сподели в ексклузивно интервю за СайтЪТ бащата на Ванко от Варна Добромир Тодоров. Припомняме, че момчето оцеля по чудо в зловеща катастрофа край Долище, но за жалост загуби майка си и баба си.
Днес Ванко чете, говори развълнувано, общува емоционално и казва: „Ще се борим! Зад гърба му са неговият баща, братчетата му, близките и всички сърцати хора, които споделят тежката им битка и им дават надежда, че ще се справят с това огромно изпитание.
„Ванко беше изписан в много тежко състояние от клиниката по неврология към МБАЛ „Св. Анна”. Ако бяхме останали тук в България нямаше да спечелим битката, може би до 2020 г. щяхме да приключим с всичко, защото тук не ми даваха никакъв шанс. От тук го изписаха в будна кома. Директно от варненската болница с линейка тръгнахме за Германия. От 26 килограма, започнахме да вдигаме теглото и да се възстановяваме с рехабилитации и обгрижване на ниво. Там разбрах, че може да говори, когато започна да повтаря някои думи. С изненада установих, че разбира всичко. Той викаше, когато го заболи, за му казах да каже просто „ох”. Когато махнахме гастроскомата той проговори. След това се учихме да ядем, да пием вода, да ставаме от леглото. Той имаше голяма рана на опашката, с която беше трудно ставането, но с течение на времето тя се оправи, килограмите се възстановиха. Започнахме да излизаме на разходки навън, без значение дали е топло или студено. Прибрахме се в България и продължихме да се гледаме у дома. След това ходихме в Турция на вливане на стволови клетки, от там дойде напредък с говора. Очаквахме да има повече напредък и в движенията, но не е това, което се надявахме да постигнем”, сподели Добромир Тодоров.
В много спешен порядък обаче са нужни 21 000 долара. На тази стойност е офертата от клиника в Турция, където може да бъде извършена успешна рехабилитация на долни и горни крайници с надежда един ден Ванко да ходи напълно самостоятелно.
„Наскоро се завърнахме от клиника „Сердика” в София, където също обслужването и процедурите бяха много добре, за което съм им благодарен. Там правихме процедури с локомат за раздвижване на долни крайници и процедури за раздвижване на ръцете, имаше физиотерапия, работихме с логопед, постоянно имахме процедури. Опитахме да изкачваме стъпала, което е добре за него и говори, че има напредък. Той не губи дух и желание. Но не трябва да спираме, защото спрем ли ще дръпнем назад.
Ванко вече успява да чете. Учих го всичко от начало, буквите, цифрите. Той помни много неща, които е научил преди катастрофата, за други трябва да го подсещаме. Той има брат близнак, двамата бяха в Спортно училище, има и по-малко братче”, разказва бащата и грижливо загръща детето си, тъй като разговорът ни е навън.
„Много са послушни”, включва се в разговора Ванко.
Драгомир не крие, че се справя трудно и признава, че разчита на родителите си за помощ, както и на хората с добри сърца, които ги подкрепят.
Скоро на собствени разноски за едно денонощие той и Ванко отиват до Турция, за да направят снимки на рентген и скенер и установят какво е в момента състоянието и дали може да се направи операция на таза.
„Това ходене ни струваше около 1600 евро, на един дъх отидохме, цяла нощ пътувахме, сутринта бяхме там, през деня направихме снимките и след това тръгнахме към България. Лекарите казаха, че засега операция не бива да се прави”, допълва Драгомир.
„Ще се боря!”, казва Ванко. Детето сподели, че обича да слуша рокендрол, обича да похапва и сладки неща.
Добромир се надява, че предстоящото ходене в Турция за рехабилитация ще се отрази добре. За да се случи това обаче са нужни голяма сума пари, с които семейството не разполага.
СайтЪТ научи, че в подкрепа за Ванко се включват и дечицата от 2-ри Б клас, при НУИ”Добри Христов” – Варна. Заедно със своите родители и преподаватели. Те организират Благотворителен базар с изделия, изработени от тях, който се открива на 20 декември. Част от събраните средства ще бъдат преведени по дарителската сметка на Иван.
Организаторът на кампанията Наталия Лазарова изказва своята огромна благодарност към ръководството на НУИ “Добри Христов” и педагозите на децата от 2-ри Б клас.
Всеки, който желае да дари средства и помогне на Добромир и Ванко може да го направи като дари средства на следната банкова сметка:
Дарителска сметка:
IBAN: BG81STSA93000026491369
BIC: STSABGSF
Титуляр: Иван Добромиров Тодоров
Припомняме и събитията в хронология:
На 17-ти юни 2019 година, 14-годишният Иван Добромиров Тодоров претърпява тежка катастрофа. След пътния инцидент, в който губи майка си и баба си, Иван остава в будна кома. От деня на инцидента, Ванко е настанен в отделението по неврохирургия в Окръжна болница във Варна, където лекарските екипи полагат интензивни грижи за стабилизиране на състоянието му.
На 09.12.2019г., благодарение на всички големи сърца на добродетели и хора, съпричастни с каузата за Ванко /събирайки за изключително кратко време сумата, необходима за лечение/, Ванко е настанен в Шьон Клиник, Фогтаройт – Германия.
Тогава той тежи по-малко от 30кг и не е в състояние да започне първоначално планираните процедури. Поставена му е гастростома, благодарение на която достига подходящо тегло. Процедурите, които се прилагат са:
-неврорехабилитация;
-физиотерапия;
-логопедия;
-ерготерапия;
-ЕЕГ прегледи в будно и заспало състояние.
В периода 10.03.2020-07.07.2020 са извършени операции на бъбреците,
сухожилията и мускулите на ръцете и краката, операция на таза и на гърлото.
След 9 месечен престой, непрестанни грижи, терапии, рехабилитация, няколко операции и манипулации в Шьон Клиник, на 08.09.2020 г, Ванко се връща в България.
През цялото време с него работят у дома рехабилитатори,семейството полага денонощно грижи и усилия, но само това се оказва недостатъчно….
На 28.06.2021г. пристига в Турция, където в болница ЛИВ – Истанбул, на 01.07.2021г е направена първата от общо шест процедури по вливане на стволови клетки. На 31.07.2021г е извършена и втората вливка.
Следват трета, четвърта, пета вливки на стволови клетки, отново благодарение на всички добродетели, които помагат на семейството на Иван… А през януари 2022год. приключва целия курс от общо 6 на брой вливки.
Следва кратка почивка за Иван, като през това време баща му търси алтернатива за предстояща операция на таза и усилена рехабилитация. Получава „обещания“ от клиника в Турция, но след посещение през месец ноември 2022г. става ясно, че сумата за интервенциите, които се предлагат е изключително висока и непосилна за събиране към момента…
На 15-ти ноември 2022г., Ванко и баща му са настанени в Болница за рехабилитация „Сердика“, където всекидневно се извършват раздвижвания на крайниците с подходящата апаратура, физиотерапии и процедури с Локомат. За 28 дневен престой бе заплатена сумата от 4960 лева.
На 13-ти декември, след успешно приключен първи рехабилитационен курс, Ванко и баща му се прибират отново у дома, с надеждата, че ще успеем отново ЗАЕДНО, всички добродетели, да съберем сумата, необходима за последваща рехабилитация.
