Варна има музей, който оставя без дъх посетители от цял свят, сред които и светила в медицината. За него обаче варненци твърде малко знаят. Репортер на СайтЪТ посети това уникално за Балканския полуостров място, за да разкрие кое именно го прави толкова ценно за морската столица.
Наш домакин е журналистът Ели Маринова, която е уредник в музея. Тя приветливо и сладкодумно ни запознава с най-интересните факти за колекцията, която пази Музея по история на медицината към МУ – Варна.
Скелет на младеж на над 6000 години, презервативи за многократна употреба, череп на пациент, върху който е правена най-древната хирургическа операция – трапанация, уникални хирургически уреди от зората на медицината, най-богатата колекция от билки и етерични масла, са само част от експонатите, които си заслужава да бъдат видени.
Музеят разполага и със специално оборудвана стая за малчугани, където чрез интерактивни игри децата се запознават с анатомията на човешкото тяло.
Един от интересните експонати, е скелет на жена, починала на около 35 години. Характерното за него е това, че говори за толкова много раждания, че зъбите са изпадали заради липса на калций.
Идеята за създаване на музей възниква през 1969 г. сред варненската медицинска общност по време на честване на едновековния юбилей от основаването на благотворителната болница, построена със средствата на варненеца Параскева Николау.
През 1978 г. идеята прераства в решение на Окръжен народен съвет – Варна. За база на новия музей е определена точно болницата. Комплексът от възрожденска сграда и параклис са реставрирани и обявени за паметник на културата през 1982 г. от Националният институт за паметниците на културата.
Задачата по създаването на Музей по история на медицината е възложена на д-р Иван Капинчев. Той определя концепцията за музейното изложение и координира дейността на екипите от специалисти. Съвместно работят изтъкнати археолози, антрополози, етнографи, историци, фармацевти, историци на медицината, архитекти и др.
В резултат от усилията им се оформя една цялостна концепция. Успоредно с външното и вътрешното архитектурно оформление се предприема усилена събирателска дейност, която се характеризира с посещения на стари лекарски фамилии и получаване чрез дарение или срещу заплащане на старинен инструментариум, мебелировка и медицинска книжнина; изготвяне на копия от паметници на културата, съхранявани в музеи и галерии из страната и отнасящи се към медицината по българските земи; събиране на обществени организации, колекционери и частни лица на предмети, инструменти, документи, снимки и други, свързани с обществено-медицински събития и изтъкнати медицински дейци; запознаване на обществеността със създаването на музея. Събрани са материали от всички точки на България и това определя общонационалния облик на музея.
Музеят отваря врати през 1985 г. Първоначално той е звено към Института по здравна просвета – София, със статут на „Музейна сбирка по история на медицината“. От края на 2016 г. Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие” (Музей по история на медицината) е част от структурата на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.
Преди и след Кримската война град Варна бил най-голямото турско пристанище на Черно море, с население около 16 000 жители, от които 8300 турци, 6 100 християни – източно православни, 1 000 арменци, 30 евреи с турско гражданство и 150 гърци или йонийци. Гърците били с високо самочувствие, понеже във Варна имало гръцки владика от много години. Гръцки говорели и гърчеещите се гагаузи.
Варненските търговци имали добри връзки с Одеса. Един от тях Парашкева Николау забогатял твърде много там. Приживе – около 1850 – 1851 г. – водил преписка с представители на варненските гърци, тъй като искал посмъртно да завещае суми за построяване на болница, църква и за други благотворителни цели. Самото му завещание е от 1858 г., което съдържа 41 статии . Статия 18 предвижда 25 000 сребърни рубли „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“.
Болницата била построена около 1868 – 1869 година. И до сега над входа й стои гръцка паметна плоча с надпис (в превод):
“Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие на обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, като вършеше това. С това той доказва любовта си към ближните си. Сградата се издига величествена като пожелание и венец на отечеството. Нека Христос му даде добро на небесата, усърдие на тукашните и опазване на болест. Това благодарната на висшите небеса Варна написа по желание на цялото общество с Танталидев епос. – В лето господне 1861. – От архиепископа Пофийрий и ефорите”: Панко Георгиу, Васил Сулини, Ат. Харитопуло, Ст. Теофанис, Евстати Мавромату.”
Болницата е първата гражданска болница във Варна и изпълнява важна роля в здравното обслужване на населението. Според волята на дарителя Парашкева Николау в нея са лекувани безплатно всички без разлика по пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. и до 1912 г. тя служи изцяло на варненската общност.
През годините сградата е имала различни предназначения – била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, санепидстанция, хигиенно-епидемиологичен институт, лечебница за гинекологично болни, а през 1927 г. към една от постройките е открит и първият общински Майчин дом във Варна.
