Варна излезе с едно ясно послание: град с близо 400 хиляди души не може да губи лекари и ключови отделения. Граждани, пациентски организации и близки на спасени деца поискаха спешни решения за болница „Св. Анна“ и детската хирургия, предупреждавайки, че става дума не за политика, а за живот.
Детската хирургия в МБАЛ „Света Анна – Варна“ прекратява дейност от 1 март
Събитието бе представено като подкрепа за медиците, а не като протест, но емоциите и посланията звучаха като аларма за система, която се разпада „на парче“ – отделение по отделение, специалист по специалист.
Д-р Красимир Петров: Ще направим всичко възможно детската хирургия в „Св. Анна“ да бъде възстановена
„С нула лева разходи показахме, че може. А държавата се оправдава, че няма пари“
Владислав Николов, създател на благотворителната кампания „Аз вярвам и помагам“, заяви през сълзи, че за 11 години гражданската енергия е успяла да направи невъзможното – да осигури линейки, кувьози, мобилни пунктове за кръводаряване и медицинска апаратура за над 2 млн. лв., без разходи за организацията.
„Нула лева разходи – за мен, за хората около мен, за адвокати, счетоводители, графични дизайнери, доброволци. Казвам го, защото държавата се оправдава, че няма пари“, посочи той, подчертавайки, че дарената апаратура и работата на специалистите са спасили „десетки хиляди животи“.
Николов изрази възмущение от публичните внушения, че лекари напускат „за повече пари“, и описа случващото се като загуба не просто на кадри, а на сигурност за семействата: „Не мога да приема, че парите ще определят бъдещето ни. Къде отиде моралът?“
Той даде публична подкрепа на екипа на детската хирургия и настоя да се търси решение така, че болницата да остане място „в което да живеем, а не просто да съществуваме“.
Разказите на близки: „Децата ни са живи заради този екип“
Най-силните моменти дойдоха от свидетелства на семейства, които свързват живота на децата си с работата на д-р Румен Христов и екипа му. Родители разказаха за недоносени бебета и тежки състояния, за операции и борба „ден по ден“, завършили с най-важното – дете, което днес е живо и здраво.
„Не можем да изпуснем такъв голям специалист и неговия екип“, каза майка, която определи евентуалното им напускане като „кощунство“. Друга жена, говорейки през сълзи, разказа как лекарят е спасил внука ѝ с поредица от операции и призова гражданите да защитят отделението: „Поклон пред лекарите. Поклон пред всички, които сте тук.“
Пациентските организации: „Пишем, питаме, чакаме. Отговорите не идват“
Ваня Добрева – председател на пациентска организация „Асоциация Хипофиза“ – заяви, че отдавна са предупреждавали за риска и са търсили институционална реакция: срещи, писма, сигнали, включително по Закона за достъп до обществена информация.
По думите ѝ от 16 въпроса са получили отговор на едва 4, а останалата информация продължават да чакат. „Това е важно, за да се стигне до оздравяване на болницата“, подчерта тя.
Добрева повдигна и друг тревожен акцент: реалният капацитет на останалата детска хирургия във Варна и възможността двама хирурзи в друга болница да поемат увеличен обем работа. „Физически това не е възможно“, заяви тя.
В изказването си настоя за отговори и от Министерството на здравеопазването относно финансирането и критериите, по които се разпределят средства, и предупреди, че без конкретни решения „ще се разделим не само с отделение, а с перспектива“.
Кметът: „Общината е миноритарен собственик, но ще натиска държавата да действа“
Кметът на Варна Благомир Коцев заяви, че присъства „преди всичко като гражданин“, и призна, че изтичането на специалисти към други градове е „изключително жалко за Варна“. Според него ключовата отговорност е на държавата, която държи по-голямата част от собствеността в болницата, а в момента тече одит, който трябва да доведе до реални мерки.
„Най-важното е да се предприемат реални действия“, посочи той и добави, че общината с наличния си дял ще направи „каквото може“, ще следи резултатите от одита и ще продължи разговорите с ресорното министерство.
„Не е вярно, че общината не може да направи нищо“
От публиката прозвуча и остра контрапозиция: че общината разполага с бюджет и инструменти, и не може да се приема тезата „не можем“. Беше поставен въпросът за конкретни предложения, внесени към администрацията, по които се чака реакция, както и за примери от други градове, в които местната власт е подпомагала болници независимо от формата на собственост.
Един извод: хората не искат героизъм, а работеща държава
Посланието на всички страни се събра в една обща линия: гражданите не искат да „спасяват системата“ вместо институциите, но няма да мълчат, когато здравеопазването се свива до ръба на невъзможното.
Събитието завърши с призив натискът да продължи – не срещу лекари, а в тяхна защита, и с настояване решенията да бъдат незабавни, прозрачни и измерими. Защото когато става дума за детска хирургия, времето никога не е просто административна подробност.