Опазването на дълголетните дървета, качеството на градските почви и натискът от новото строителство бяха във фокуса на форум във Варна. Специално внимание беше отделено на хилядолетния чинар в Аспарухово, около който според организаторите са нужни допълнителни защитни мерки.
Градските дървета трябва да се разглеждат не просто като част от озеленяването, а като критична инфраструктура, която предпазва Варна от прегряване, поройни валежи, ерозия и влошаване на качеството на въздуха. Това беше един от основните акценти по време на форум за добри практики при опазването на зелената система, организиран от ГЕЯ във Варна.
Организаторите подчертаха, че при все по-чести горещи вълни и продължителни периоди на засушаване значението на големите и стари дървета нараства. Те осигуряват сянка, задържат част от валежите, подпомагат охлаждането на градската среда и ограничават ефекта на т.нар. топлинни острови.
По време на срещата беше обърнато внимание и на факта, че плътното застрояване, асфалтовите настилки и намаляването на свободните зелени пространства могат да засилят нагряването на града и да ограничат естествената циркулация на въздуха.
Варна вече усеща ефекта от прекомерната урбанизация
Експертите дадоха Варна като пример за град, в който високото и плътно застрояване постепенно променя естествената среда.
Според представеното по време на форума преди десетилетия градът е бил по-отворен амфитеатрално към морето, докато днес високите сгради на различни места ограничават естественото движение на въздуха.
Това има пряко значение през летните месеци, когато нагретите бетонни и асфалтови повърхности задържат топлина и я отдават и през нощта. Така се намалява възможността градската среда да се охлажда естествено.
В комбинация с по-малко зелени площи този ефект се превръща в допълнителен стрес както за хората, така и за дърветата.
Проблемът не е само в короните – почвата също е решаваща
Значителна част от дискусията беше посветена на състоянието на градските почви.
Според участниците един от основните проблеми е тяхното силно уплътняване, особено в райони с интензивно строителство и автомобилен трафик.
При засаждане на нови дървета понякога в почвата остават строителни отпадъци, чакъл и други материали, които влошават средата за развитие на кореновата система.
Сред препоръките са премахване на строителните отпадъци, добавяне на хумус и компост и използване на по-пропускливи почвени смеси.
Обсъдени бяха и природосъобразни решения с почвопокривни растения и дълбоко вкореняващи се видове, които могат да подпомогнат разрохкването на почвата, задържането на влагата и защитата ѝ от силното лятно нагряване.
Подрязването трябва да бъде внимателно и в подходящ сезон
По време на форума беше поставен и въпросът за санитарните резитби.
Според експертите прекомерното отстраняване на короната или увреждането на кореновата система при инфраструктурни ремонти могат да доведат до силен стрес и постепенно изсъхване на дърветата.
Като подходящ период за санитарни дейности беше посочено времето, когато дърветата са в покой – основно зимните месеци.
Особено внимание трябва да се обръща и на качеството на самата резитба, така че дървото да запази възможността си да възстановява нормално короната и корените си.
Предлагат по-съвременно наблюдение на дърветата
Сред представените добри практики беше и възможността за по-подробно картографиране на градската растителност чрез сателитни данни и геоинформационни системи.
Идеята е всяко по-значимо дърво да има подробна информация за състоянието, размерите и развитието си, което би позволило проблемите да бъдат откривани по-рано.
Обсъдени бяха и методи за диагностика на вътрешното състояние на дърветата, които дават възможност да се установят скрити увреждания без ненужно травмиране.
Според участниците подобен подход би позволил зелената система да се управлява превантивно, вместо да се реагира едва след падане на клони или изсъхване на дървета.
Хилядолетният чинар в Аспарухово отново във фокуса
Една от най-обсъжданите теми беше състоянието на хилядолетния чинар в Аспарухово.
По време на форума бяха показани снимки от района около дървото и беше поставен въпросът доколко строителните дейности в близост могат да окажат влияние върху неговата жизнена среда.
Организаторите изразиха опасения от уплътняване и замърсяване на почвата около кореновата система.
Според тях особено внимание трябва да се обърне и на бъдещи обекти с дълбоко фундиране, които биха могли да повлияят върху подземните води в района.
Обсъден беше и възможният ефект от големи остъклени фасади, автомобилен достъп и интензивно движение на хора в близост до дървото.
От ГЕЯ настояват около чинара да бъдат приложени достатъчно строги защитни мерки и да бъде оценено състоянието му в дългосрочен план.
Зелените терени могат да пазят и от свлачища
Форумът засегна и по-широкия проблем с риска от порои и свлачищни процеси във Варненския регион.
Според представените експертни позиции залесените терени имат съществено значение за задържането на водата и ограничаването на бързия повърхностен отток при интензивни валежи.
Загубата на такива площи и превръщането им в силно застроени зони може да увеличи риска от ерозия, свличания и локални наводнения.
Затова участниците настояха зелената инфраструктура да бъде разглеждана като част от цялостната система за защита на града, а не само като декоративен елемент.
Предлагат експертен съвет за зелената система на Варна
В края на форума беше обсъдена и идея за създаване на експертен съвет, който да подпомага работата на общинските комисии и администрацията при решения, свързани със зелената система.
Целта е да бъдат привлечени специалисти с различен опит, така че решенията за дървета, озеленяване и градска среда да се вземат на база повече експертни данни и с по-висока обществена прозрачност.
Основният извод от дискусията беше, че бъдещото развитие на Варна трябва да търси баланс между строителството и опазването на дългогодишната растителност.
Според участниците старите дървета не са пречка пред развитието на града, а част от неговата защита срещу все по-екстремните климатични условия.
