Всеки трети жител на Варна признава, че често се чувства самотен, дори когато е заобиколен от хора. Това показват данните от международното проучване Friendly City Index, обхванало 62 града в 11 държави. С дял от 33% морската столица изпреварва Бургас (31%) и София (28%) по усещане за социална изолация. Най-тревожна е тенденцията сред младите хора на възраст между 25 и 34 години, при които делът на изпитващите самота в трите изследвани български града достига близо 45%.
29% от жителите на трите български града, включени в проучването, споделят, че често или много често се чувстват социално изолирани – дори когато са заобиколени от хора. В класацията „Самотни градове“ (Lonely Cities), част от Friendly City Index – международна база данни с оценки на 62 града в 11 държави от Централна и Източна Европа – Варна се нарежда на 14-о място (33%), Бургас – на 19-о (31%), а София – на 26-о (28%). Средната стойност за региона е 27%.
Данните последователно открояват два възможни фактора: все по-честото заместване на общуването на живо с дигитална комуникация и живот в периферните градски зони, където зависимостта от автомобила измества пешеходно достъпните обществени пространства като естествена част от ежедневието.
Тенденцията се наблюдава във всички 11 държави, включени в проучването, без нито една от тях да остава напълно незасегната. Начело на регионалната класация е азербайджанският град Ганджа (64%), докато литовски градове заемат водещи позиции сред населените места с най-ниски стойности – Шяуляй (6%), Каунас (9%) и Вилнюс (18%). Сред столиците на първо място е Баку (47%), следван от Братислава (31%) и София (28%).
Кои групи са най-засегнати в българските градове
Разликите между възрастовите групи са ясно изразени. Сред 25–34-годишните в българските градове 44,7% посочват, че често или много често се чувстват социално изолирани – най-високият дял сред всички възрастови групи и над средната стойност за същата група в Централна и Източна Европа (35%). При 18–24-годишните този дял е 36,4%. Усещането за социална изолация постепенно намалява с възрастта и достига едва 6,6% сред хората на 65 и повече години.
Това е поколението, израснало с дигиталните устройства като основно средство за социално общуване. Данните подсказват, че свързаността онлайн не се превръща непременно в онзи тип ежедневен човешки контакт, който градският живот би следвало да осигурява.
Типът жилище разкрива същата тенденция от различна гледна точка. Живеещите в споделени пространства и общежития отчитат най-високо ниво на социална изолация (50,1%) – млади хора, които живеят в гъсто населена среда, но все още нямат изградени устойчиви социални връзки. Живеещите в самостоятелни къщи (34,2%), както и в редови къщи или къщи-близнаци (33,3%), също са над средната стойност за градовете. Това отразява особеностите на живота в периферните градски зони: по-големи разстояния, по-малко пешеходно достъпни обществени пространства и по-силна зависимост от личния автомобил – фактори, които ограничават спонтанните социални контакти, характерни за по-компактната и достъпна градска среда. Живеещите в апартаменти са най-слабо засегнати (27,6%).
Ежедневното пътуване като усилващ фактор
Социалната изолация не спира на прага на жилището Ви. Проучването включва и допълнителен въпрос дали жителите се чувстват самотни по време на ежедневното си пътуване. В българските градове 22% от анкетираните отговарят утвърдително, като Бургас (27%) и София (23%) са над тази средна стойност, а Варна (16%) – под нея.
Когато човек пътува сам с личен автомобил, липсват дори кратките и случайни човешки контакти, които общественият транспорт и пешеходно достъпните улици могат да осигурят. Колкото повече жители избират автомобила като основен начин на придвижване, толкова по-малко са възможностите за спонтанни взаимодействия, които с времето изграждат усещане за свързаност.
Споделената мобилност – част от решението?
„Данните поставят въпрос, който надхвърля рамките на транспортната политика: в какъв град искаме да живеем? Самотата сред младите жители на градовете не е личен неуспех – тя отразява начина, по който са устроени градовете, и възможностите на хората да се придвижват в тях. Споделената мобилност – от обществения транспорт до електрическите тротинетки – връща хората в общите градски пространства. Класацията на Friendly City Index ни позволява да проследяваме дали градовете постигат напредък в тази посока, а резултатите за България показват, че има още значителен път, който трябва да извървим.“ — Теодор Рачев, мениджър „Операции“ на Bolt за споделена микромобилност в България
По думите му споделената мобилност – общественият транспорт, колоезденето, ходенето пеша и споделените електрически тротинетки – създава условия за социални контакти, които придвижването с личен автомобил ограничава. Споделените тротинетки са особено ефективно решение за първата и последната отсечка от пътуването, като свързват хората от райони с по-слабо развита мрежа на обществения транспорт с останалата част на града.
За по-младите жители – групата с най-силно изразено усещане за социална изолация и същевременно най-активните ползватели на споделени електрически тротинетки – по-добрият достъп до споделена мобилност, вместо нейното допълнително ограничаване, има както транспортно, така и социално значение.







