Призив за признание към една от значимите личности в историята на Варна набира популярност в социалните мрежи. Поводът е публикация, посветена на индустриалеца и дарител Асен Николов Семов – човек, когото мнозина определят като един от основните двигатели за развитието на квартал „Аспарухово“ и модерна Варна през първата половина на XX век.
В публикацията се посочва, че въпреки огромния му принос, в морската столица няма улица или обществено място, носещо неговото име.
Асен Николов Семов е роден през 1885 г. в село Микре и е син на Ботевия четник Никола Семов. Учи във Варна в тогавашното Машинно училище – предшественик на днешното Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“, което завършва с отличие.
По-късно продължава образованието си в Гент, където среща бъдещата си съпруга Маргарете – наследница на богато белгийско семейство. Вместо да останат да живеят в Западна Европа, двамата избират да се установят във Варна, а според местни разкази първият им дом бил малка кирпичена къща в квартал „Аспарухово“.
След като Маргарете наследява огромно състояние, семейството инвестира средствата си именно във Варна. Според публикацията Асен Николов създава най-голямото текстилно предприятие в България за времето си, участва активно в развитието на варненското пристанище и е сред основните акционери при създаването на „Български морски флот“.
Твърди се още, че той има ключова роля и за развитието на Морската градина, както и за създаването на Аспаруховия парк, след като закупува близо 500 декара земя и ги дарява на общината за изграждането му.
Авторът на публикацията настоява булевардът край парка или самият парк да бъдат кръстени на Асен Николов като знак на признателност към човека, когото определя като един от основоположниците на модерното развитие на „Аспарухово“ и „Галата“.
В текста се припомня още, че след 9 септември 1944 г. индустриалецът е осъден на доживотен затвор, а по-късно реабилитиран, тъй като държавата не успява да управлява предприятията без неговото участие. Впоследствие той напуска България и емигрира в Южна Америка.
„Точно този човек заслужава повече от нас… много повече“, завършва емоционалният призив.
