“Българинът е беден, защото е тъп и мързелив. И примерът с боклука на София (бих казал и Варна) доказва това. Не разбирам при условие, че разделното събиране на отпадъци не се финансира от данъците ни, защо хората предпочитат да събират смесено и да плащат огромни суми за сметоизвозване”, коментира във фейсбук варненецът Пламен Иванов, видя СайтЪТ.
Медията ни споделя коментара без редакторска намеса:
“Разделното събиране на отпадъци се финансира от производителите на опаковки. Цената е калкулирана във всеки опакован продукт, който купуваме. Или с други думи – вече е платена, но не се ползва…
Събирането на отпадъци смесено, се финансира от такса смет. Тази година например във Варна такса смет се повиши с 50 %, но варненци не започнаха да изхвърлят отпадъците си по-разумно. Напротив, мълчаливо си плащат по-високите такси и зариват контейнерите с отпадъци, които могат да се преработват.
Преработването на отпадъци е еко. Не се трупат на сметища, не се изгарят, не замърсяват въздуха с газове и въглероден диоксид
Преработването на отпадъци пести ресурси – ние не произвеждаме нови суровини, а връщаме старите в употреба
Преработената хартия спасява дървета
Преработената пластмаса спасява световния океан и рибата
, а оттам и нас от микропластмасата, която навлиза в организма ни чрез храната.
Преработеното стъкло спестява ресурси за производството на ново и ограничава замърсяването с бавноразградим отпадък
Повторната и по-продължителна употреба на дрехи ограничава текстилното замърсяване, което с развитието на “бързата мода” бавно се превръща във втория най-голям замърсител след петрола.
Разделното събиране на отпадъци пести обществен ресурс. Ограничаването на количествата смесен отпадък забавя повишаването на данъци и такси смет, ограничава пренасочването на ресурси към извозване и депониране на боклук.
Репортажите от препълнени контейнери в София и в същото време празни контейнери за рециклиране, показва сериозен проблем на мисленето на софиянци, а бих казал и на българите изобщо.
Грижата за отпадъците и грижа за екологията, но и за бюджета ни. То е обща отговорност, ако искаме да живеем в устойчива среда.
Възможностите за оползотворяването на отпадъци са много повече, отколкото можем да си помислим:
Два пъти в годината се организира събиране на капачки, които се рециклират на 100%. Капачките на бутилки са различен вид пластмаса от PEТ, от който са направени самите шишета. Разделянето им подобрява процеса на рециклиране и позволява извличането на по-чест ресурс за повторно производство.
Рециклирането на текстил е достъпно чрез контейнерите за събиране на текстилни отпадъци на БЧК или други фирми. Съществуват и онлайн магазини, които изкупуват запазени дрехи като РЕМИКС и така ги връщат в повторна употреба, ограничавайки екологичния отпечатък.
За последните 4 години в програмата на Ремикс за изкупуване на дрехи и аксесоари съм върнал към повторна употреба над 100 продукта – дрехи и обувки, като в момента чрез платформата им продавам 40 продукта.
Кауфланд и Лидъл имат машини, които изкупуват пластмасови бутилки и кенчета, като срещу всяка бутилка се получава ековаучер или може да се направи дарение към Капачки за бъдеще или Български червен кръст.
За последните 2 години по този начин съм рециклирал 4700
бутилки и кенчета (не само мои, на и на роднини и приятели) и съм получил 235 лв под формата на ваучери.
Докато не започнем.да мислим.екологично и си изхвърляме отпадъците смесено, ще плащаме по-високи данъци и ще живеем в мизерия. Контейнерите по улиците ще преливат и общините ще се оплакват от неспособността си да се справят с проблем, който зависи от нас
Не е трудно да поносиш шиеше или кенче 50 метра, докато намериш контейнер за рециклиране
Не е трудно да събираш във второ кошче рециклируемия отпадък и да го изхвърляш по предназначение.
Не е трудно да събираш капачки. Има хиляди сърца, в които можеш да ги оставиш
Не е трудно да рециклиращ текстила си или да му дадеш втори живот
Не е трудно да ползваш текстилни торбички за многократна употреба
Не е трудно… Но е по-отговорно!”
