Варненка сподели за СайтЪТ куриозна история, в която с голяма доза самоирония дамата коментира ситуацията. Медията ни публикува разказът й без редакторска намеса.
“Уважаема редакция, тъй като виждам, че споделяте много интересни човешки истории, реших и аз да разкажа за нещо, което ми се случва за пръв път в живота, но ще помня дълго с усмивка.
Забързана след дългия работен ден вечерта се метнах на автобус по линия №20 от Червения площад в час пик. Автобусът малък, вътре копче да хвърлиш, няма къде да падне. Аз, натоварена с раница, чанта и покупки. Залисана с единствената мисъл да се наместя някъде с всичките багажерии с радост се втурнах към седалка, която се освободи. Заседнах там с чувството на победител и щастливо вперих поглед в телефона си, за да наваксам с клюките от фейса и да початя с приятелка.
Смятах, че имам желязна ориентация накъде се движим, въпреки тоталната липса на видимост през брандираните стъкла.
Единственото парченце прозорец, през което можех да наблюдавам маршрута, се оказа зад гърба ми, затова общо взето по интуиция броях завоите и спирките.
Забелязах с половин око, че градското возило се е изпразнило и си отдъхнах, че най-после имам лично пространство, като продължих забавния чат с приятелка по телефона.
В един момент автобусът спря и шофьорът стана от мястото си. Това ме извади от транса на чата и се обърнах, за да видя кого се е засилил да гони водачът.
Какво беше изумлението ми, когато човекът се обърна към мен с леко подозрение дали съм в час с въпроса: ” Госпожо, вие за къде пътувате?”.
Огледах се и видях, че автобусът е абсолютно празен и само аз стоя свита като мишок на завоюваната с много късмет седалка.
“Ами аз трябваше да сляза на Лидл, даже мъжът ми ме чака там, а ние къде сме?”, отвърнах в шок.
Оказа се, че сме стигнали “накрая на света”, т.е. обръщача във “Владиславово” без да разбера кога се е случило това. Извиних се за собствения си заплес и се зесилих да слизам. Човекът с усмивка ме успокои, че тръгва в обратната посока след две минути и ще ме върне там, където трябва да сляза.
Ако не беше се обадил можеше да се върна до центъра без да разбера кога и как. Изводът е ясен, прозорците на автобуса трябва да служат по предназначение – за видимост и пътниците трябва да следят къде трябва да слязат, вместо зомбирано да гледат в телефоните си като мен”, гласи коментара, изпратен до СайтЪТ.
Снимката е илюстративна
Очакваме и вашите сигнали и човешки истории на e-mail: presclub.varna@abv.bg
