ВАС отмени „Правилото 10Х“ във Вълчи дол, но дебатът за безопасните отстояния на ветрогенераторите остава
Особено мнение на съдия поставя въпроси за нормативната уредба и защитата на местните общности
С окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС) приключи съдебният спор около т.нар. „Правило 10Х“, прието от Общински съвет – Вълчи дол през 2024 г. С него местната власт въведе изискване минималното разстояние между промишлени ветрогенератори и жилищни сгради да бъде равно на десет пъти височината на съоръжението.
Съдът обяви решението за нищожно, приемайки, че общинският съвет не разполага с необходимата компетентност да регулира подобни отношения. Така делото приключи окончателно, но спорът за адекватността на действащите нормативни изисквания остава отворен.
Спорът за разстоянието
Основният въпрос, който местните жители поставят, е дали минималното нормативно отстояние от 500 метра е достатъчно при съвременните индустриални ветрогенератори, достигащи височина над 250 метра.
Според представители на инициативата срещу изграждането на нови вятърни паркове в района, до момента нито една държавна институция не е дала категоричен отговор дали това разстояние е достатъчно за защита на човешкото здраве и качеството на живот.
По техни твърдения различните институции разглеждат проблема в рамките на собствените си компетентности, без да извършват цялостна оценка на потенциалните въздействия върху населението.
Особено мнение в съдебния състав
Решението на ВАС не е взето единодушно. Съдия Искра Александрова е подписала акта с особено мнение, в което оспорва извода на мнозинството относно липсата на компетентност на местната власт да приема подобни ограничения.
В становището си тя поставя под съмнение и наличието на правен интерес на инвеститора „Добротич Уинд“ ЕАД да оспорва решението на Общинския съвет.
Според представители на местната общност особеното мнение показва, че поставените въпроси имат реално правно значение и не могат да бъдат определени единствено като обществено недоволство или емоционална реакция срещу инвестиционните намерения.
Остаряла ли е действащата уредба?
Критиците на действащите правила посочват, че минималното отстояние от 500 метра е въведено преди близо две десетилетия, когато преобладаващите ветрогенератори са били значително по-ниски и с по-малка мощност.
Днес инвестиционните проекти предвиждат турбини с височина над 250 метра, ротори с диаметър над 170 метра и единична мощност до 8 MW. Въпреки това нормативните изисквания остават непроменени.
Според доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия държавите членки на Европейския съюз не прилагат единен модел за определяне на минималните отстояния между ветрогенератори и населени места. Подходите обикновено отчитат фактори като височина на турбините, шумови характеристики, особености на терена и спецификите на конкретния проект.
Липсващи регулации
Сред темите, които според местните жители остават недостатъчно регулирани в България, е т.нар. стробоскопичен ефект (shadow flicker) – периодичното редуване на светлина и сянка, предизвикано от въртенето на лопатките пред слънцето.
В държави като Германия този ефект подлежи на задължителна оценка в процеса на планиране на вятърни паркове. В българското законодателство подобни изисквания не са изрично регламентирани.
Подобна е ситуацията и при нискочестотния шум. Дания, която има дългогодишен опит във ветроенергетиката, прилага специални нормативни ограничения за нискочестотния шум в жилищни помещения. В България такъв отделен критерий не съществува.
Коментар от заинтересована страна
След решението на съда Стоянка Димитрова, заинтересована страна по дело №7107/2025 г. на ВАС, заяви, че въпросите, свързани със защитата на човешкото здраве и жизнената среда, продължават да търсят своя отговор.
По думите ѝ особеното мнение на съдия Александрова показва, че съществуват основания за по-задълбочен обществен и експертен дебат относно действащата нормативна уредба и нейната адекватност спрямо съвременните мащаби на индустриалните вятърни паркове.
Дебатът продължава
Делото за „Правилото 10Х“ вече е приключило, но въпросът дали действащата нормативна рамка осигурява достатъчна защита на хората, живеещи в близост до бъдещи вятърни паркове, остава предмет на обществен дебат.
На фона на ускореното развитие на възобновяемата енергия и стремежа към въглеродна неутралност, темата за баланса между енергийния преход и защитата на местните общности вероятно ще продължи да бъде във фокуса както на институциите, така и на гражданското общество.
