Какви количества от т.нар. „вечни химикали“ се откриват в храните и питейната вода в България, колко често се извършват изследвания и имат ли гражданите достъп до резултатите? Тези въпроси поставя Сдружение „За достъпна и качествена храна“ след тревожните констатации в нов доклад на Европейската сметна палата за веществата PFAS.
Организацията настоява компетентните институции да представят публично данни за националния мониторинг, лабораторния капацитет и установените концентрации на тези химични вещества.
Поводът е специален доклад №31/2026 на Европейската сметна палата, публикуван на 18 ноември. Европейските одитори предупреждават, че регулациите и контролът на PFAS не успяват да следват достатъчно бързо научните данни за рисковете от продължително излагане.
Какво представляват „вечните химикали“?
PFAS е общото наименование на голяма група пер- и полифлуороалкилирани вещества, използвани в различни промишлени и потребителски продукти заради устойчивостта им на вода, мазнини и високи температури.
Те могат да присъстват в някои видове опаковки, текстил, промишлени материали и други изделия.
Част от тези вещества се разграждат изключително бавно и могат да попаднат във водите, почвите и хранителната верига.
Научните оценки свързват излагането на определени PFAS с неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве, включително върху имунната система.
Европейската сметна палата предупреждава за пропуски в контрола
Според одиторите голяма част от веществата PFAS остават извън механизмите за регистрация на европейското химическо законодателство, а процедурите за въвеждане на ограничения са сложни и продължителни.
Проверките за спазване на ограниченията се различават значително между държавите членки.
Докладът поставя под въпрос и доколко съществуващите допустими концентрации в определени храни и питейната вода отразяват най-новите научни данни за продължителното излагане.
Това не означава, че всички храни и водоизточници са опасни, а че съществуват основания за преразглеждане на част от правилата и за по-ефективен мониторинг.
„Липсата на информация не е доказателство за липса на риск“
Председателят на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ инж. д-р Андрей Велчев поставя въпроса дали формалното съответствие с нормативните изисквания е достатъчна гаранция за потребителите.
„Можем да имаме продукт, който отговаря на действащите нормативни изисквания, но това само по себе си не означава, че всички дългосрочни рискове са изключени“, коментира той.
Според Велчев България трябва да води конкретен разговор за това кои вещества се изследват, с каква честота и как резултатите достигат до обществото.
„Знаем ли какви количества от тези вещества се съдържат в храните, които ежедневно купуваме в България? Не какво допуска европейската нормативна рамка, а какво реално установяват лабораториите у нас“, пита председателят на сдружението.
Той подчертава, че липсата на достатъчно представителни данни не позволява да бъде направена надеждна оценка за мащаба на проблема.
Какво настоява да научи сдружението от българските институции?
Организацията призовава компетентните органи да предоставят публична информация за:
- Изследваните групи храни и водоизточници;
- Честотата и обхвата на мониторинга за PFAS;
- Установените концентрации и случаите на превишаване на нормативните стойности;
- Наличния лабораторен капацитет;
- Достъпността на резултатите за гражданите.
Сдружението настоява също за научно обосновано разширяване на изследванията и по-добра координация между институциите, отговорни за храните, водите и околната среда.
Безопасността започва преди храната да стигне до магазина
Според организацията контролът не трябва да се ограничава единствено до готовите продукти на търговския щанд.
Необходимо е да се проследяват и възможните източници на химично замърсяване по цялата хранителна верига — от околната среда и производството до крайния потребител.
„Нашата задача не е да обявяваме всяка храна за опасна, а да настояваме държавата да знае какво контролира, какво не контролира и защо“, заявява Андрей Велчев.
Като член на европейската организация SAFE – Safe Food Advocacy Europe, Сдружение „За достъпна и качествена храна“ заявява намерение да работи за по-голяма публичност на данните и по-активно участие на гражданските организации в политиките за безопасност на храните.
Основният въпрос остава: разполагат ли българските институции с достатъчно актуални и публично достъпни данни, за да оценяват навреме рисковете от PFAS в храната и питейната вода?

