Представители на лицензираните оператори поставят въпроси за ефекта от ограниченията върху конкуренцията, работните места и контрола върху достъпа до хазарт. Според браншови разчети до 800 игрални зали могат да преустановят дейност.
Ще намалеят ли хазартните игри, ако бъдат затворени лицензирани игрални зали, или част от дейността просто ще се премести другаде? Този въпрос поставят представители на Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) във връзка с ограниченията за разположението на игралните обекти.
Според организацията изискванията за отстоянията могат да доведат до затваряне на действащи зали, без непременно да ограничат търсенето на хазартни услуги.
От сектора предупреждават за възможно пренасочване на клиенти към други видове оператори, онлайн платформи или нерегламентирани канали.
Една затворена зала, три или четири нови пункта за залози?
Георги Петков, член на СОХИДБ от София, твърди, че вече наблюдава случаи, при които затварянето на игрална зала в малко населено място е последвано от откриване на няколко букмейкърски пункта.
„Вече имам наблюдения, че в някои малки населени места, където затварят игрални зали, на една затворена зала отварят три или четири букмейкърски пункта“, посочва той.
Според представителите на бранша това повдига въпроса дали ограниченията действително намаляват достъпа до хазарт, или променят разпределението на пазара между различните оператори.
В предоставената информация не са посочени конкретни населени места и данни за броя на откритите пунктове, които да позволят независимо потвърждение на наблюденията.
Еднакви ли са правилата за всички хазартни обекти?
Едно от основните възражения на организацията е свързано с различното третиране на игралните зали и наземните пунктове за приемане на залози.
Според представители на сектора изискванията за отстоянията могат да засегнат значително лицензираните игрални зали, докато пунктовете за залози не са подложени на същите ограничения.
Те настояват институциите да изяснят как се осъществява контролът върху достъпа до тези пунктове, особено по отношение на непълнолетните лица и хората, вписани в регистъра на уязвимите лица.
Въпросът за защитата на потребителите е съществен независимо от вида на хазартната дейност. Ограниченията имат за цел да намаляват рисковете от хазартна зависимост и вредите за уязвимите групи, но ефективността им зависи и от начина, по който се прилагат и контролират.
До 800 зали и 20 000 работни места под риск според бранша
СОХИДБ предупреждава за сериозни икономически последици, ако изискванията за отстоянията не бъдат преразгледани.
Според разчетите, представени от сектора:
- Около 800 лицензирани игрални зали могат да преустановят дейност.
- До 20 000 души могат да останат без работа.
- Възможните загуби за държавния бюджет от данъци и свързани плащания се оценяват на над 400 млн. евро.
Това са оценки на браншовата организация, а не потвърдени резултати от официална оценка на въздействието.
Представителите на малкия и средния бизнес в сектора изразяват и опасения, че ограниченията могат да засилят позициите на големи оператори с онлайн платформи и развита мрежа от пунктове за залози.
Ще се пренасочи ли част от хазарта към нелегални оператори?
Димитър Димитров, член на СОХИДБ от Варна, предупреждава, че затварянето на лицензирани обекти не означава непременно изчезване на търсенето.
„Няма как да се забрани. Той отива отдолу, под земята“, коментира Димитров по повод опасенията за разрастване на нелегалния хазарт.
От организацията смятат, че част от потребителите могат да потърсят нерегламентирани възможности за игра, при които контролът и защитата им са по-трудни.
Подобен риск обаче трябва да бъде оценяван въз основа на конкретни данни. Самото ограничаване на легалните обекти не доказва автоматично увеличение на незаконната дейност.
Бизнесът поставя въпроса и за вече платените лицензи
Допълнително напрежение създава положението на оператори, които според организацията вече са заплатили лицензи за пет или десет години и са инвестирали значителни средства в оборудване и обекти.
От СОХИДБ посочват, че при голяма игрална зала разходите за лиценз и първоначална инвестиция могат да достигнат общо 1,3 млн. евро.
Браншът настоява този финансов ангажимент да бъде отчетен при обсъждането на ограниченията за вече лицензирани обекти.
Браншът заявява подкрепа за защитата на децата, но оспорва част от ограниченията
От СОХИДБ подчертават, че подкрепят мерките срещу агресивната реклама на хазарт и необходимостта от защита на децата и уязвимите хора.
Според организацията при разговори със заместник-министъра на финансите представители на сектора са заявили готовност да приемат ограничаване на рекламата и по-високо данъчно облагане при условие, че отпаднат изискванията за отстоянията за вече лицензирани обекти.
От бранша заявяват готовност и за мирни протестни действия, ако опасенията им не бъдат разгледани.
Големият въпрос: по-малко хазарт или различно разпределение на пазара?
Спорът поставя пред институциите няколко важни въпроса: дали ограниченията ще намалят действително хазартната дейност, как ще се отразят на различните оператори и как ще бъде гарантирана защитата на хората в риск.
От една страна, общественият интерес изисква ефективни мерки срещу хазартната зависимост и достъпа на непълнолетни до хазартни игри. От друга, предложените правила трябва да бъдат оценени и за въздействието им върху конкуренцията, заетостта и възможността дейността да се пренасочи към нерегламентирани канали.
За да се прецени реалният ефект, са необходими публични данни, оценка на въздействието и ясна позиция на отговорните институции.
