Жители на варненски квартал се вдигат на бунт срещу “градоустройствен хаос и административно бездействие”. Ето какво съобщават за СайтЪТ живеещите в квартал “Иван Рилски”, ул. “Под игото” пред бл. 2:
“Между жилищни блокове и детски площадки се разиграва типичен пример за градоустройствен хаос и административно бездействие. Преди малко повече от две години, предблоково пространство, което дълги години е служело като паркинг за живущите, бе „ремонтирано“ и без особено обяснение се превърна в двупосочна улица.
На пръв поглед — уж модернизация. На практика — опасен абсурд. Новата „улица“ е без тротоари, без осветление (което не работи вече повече от три години), и преминава буквално на метри от детска и спортна площадка, чиито входове излизат директно на пътното платно.
През деня коли профучават на сантиметри от играещи деца, през нощта — пълен мрак и риск от инциденти. Жителите наоколо недоумяват: кой и с какво решение промени статута на пространството? И как е възможно новоизградена улица да бъде оставена без осветление, без пешеходни зони и без елементарна безопасност?
„Всеки ден минаваме през това място, а вечер не се вижда нищо. Колите минават на сантиметри от децата. А площадката е тъмна, опасна, осеяна с боклуци. Това ли е модерната градска среда?“, питат възмутени жители на квартала.
Проблемът не спира дотук. Паркоместата, които някога са били подредени и използваеми, днес са заети от стари, изоставени автомобили — някои без регистрационни номера, без застраховка, без технически преглед. Част от тях не са мърдали от месеци, дори години. Между тях се трупат отпадъци, кал и растителност, а целият район е придобил вид на автомобилно гробище, скрито в сърцето на жилищния квартал.
Сигнали са подавани неведнъж. Резултатът? Пълно мълчани! Осветление няма, улицата остава без пешеходна защита, а изоставените коли си стоят като паметници на бездействието.
Жителите искат отговори: Кой и кога е променил статута на пространството от паркинг в улица? Защо повече от три години няма работещо осветление? Защо никой не реагира на сигналите за изоставени автомобили и замърсяване? И кой ще поеме отговорност, ако някой ден дете бъде блъснато на „улица“, която никога не е трябвало да съществува така?
„Това не е просто парче асфалт — това е част от нашия дом. Искаме безопасност, светлина и ред. Не искаме да живеем в тъмна, мръсна улица без тротоари“, казват хората. Дали институциите ще чуят този път? Или и този сигнал ще потъне в мрака — както и уличните лампи, които от години не светят?!
