Един от символите на Варна – мечката Свобода, която живее в зоокъта в морската столица, се подготвя за зимния си сън, научи СайтЪТ. Свобода, която съвсем скоро ще навърши 36 години, всяка зима изпада в хибернация. Свобода е на специална диета за да може да натрупа достатъчно мастни запаси, които ще й помогнат по време на сладкия й сън през зимата.
Емблемата на варненския зоокът – мечката Свобода навърши 35 години
В последните години заради необичайно топлите зимни месеци Свобода не изпада в дълбок зимен сън, а преди всичко си почива в хралупата.
Хот – дог с мляко и мед е любимото лакомство на мечката Свобода в зоопарка на Варна (ВИДЕО)
През тази година Свобода навърши 35 години като тя е и една от най-възрастните мечки в нашите зоопаркове. В природата те рядко достигат тази възраст.
В дивата природа мечки заспиват зимен сън между октомври и декември. Обикновено копаят бърлога, която могат да използват в продължение на няколко последователни години. Естествените пещери или скални пукнатини понякога също служат за убежище. Преди настъпването на зимата, мечките омекотяват добре леговищата си с трева, листа, папрат, мъх и лишеи. Тази уютна дупка е идеална за лек сън, тъй като кафявите мечки не са “истински” хибернатори като таралежите например. Въпреки, че честотата на сърдечния ритъм и дишането им се забавя, мечките лесно се събуждат и са в състояние да се защитят в случай на нападение.
Преди зимната си почивка, мечките трябва да се хранят достатъчно, за да образуват приличен слой мазнини, тъй като по време на тази фаза на сън те губят около една трета от телесното си тегло. Научната общност е разделена по отношение на начина, по който се описва състоянието на почивка на мечките: като зимен сън, зимна почивка, летаргия, хибернация. Без значение кой от термините бъде използван, винаги става дума за пестене на енергия по време на недостиг на храна.
Често погрешно се смята, че мечките се прибират в бърлогите си заради студа. Но за разлика от нас, хората, мечката е сравнително нечувствителна към минусовите градуси, снега и скрежта. Мечките използват благоприятното есенно време, когато могат да се събират плодове, съдържащи много мазнини и захари, също и ядки, букови орехи, семена и т.н., за да се запасят с мазнини. Този слой мазнини им позволява да оцелеят през зимата при намален разход на енергия. За да е възможно това, почивката е важно условие.
Зимен покой или хибернация?
Мечките изпадат в летаргия, която не бива да се бърка с дълбокия зимен сън на по-малки бозайници като таралежи и мармоти. По време на хибернация, мармотът намалява скоростта на метаболизма си до една десета от нормалното ниво: диша само веднъж или два пъти в минута, а сърцето му бие най-много пет пъти. Температурата на тялото му се понижава само до три градуса по Целзий.
Мечката, от друга страна, намалява кръвообращението, дишането и сърдечния си ритъм само до ниво, при което е в състояние да защити бърлогата си по всяко време. Ако намали температурата на тялото си, което тежи няколкостотин килограма, до три градуса по Целзий, тя няма да може да се “задвижи” без външен източник на енергия. Точният начин, по който управлява енергийния си баланс, температурните криви и ограничената функция на бъбреците си – всичко това остава загадка до голяма степен.
Тези въпроси представляват голям интерес за човешката медицина. Като се има предвид, че мечките лежат седмици наред, без да претърпят разпад на костната или мускулната маса, нито пък да се появят рани по кожата, може да се направи връзка с едно от най-големите предизвикателства пред гериатричната медицина. И докато пациентите с бъбречни заболявания често се нуждаят от доживотна диализа, мечката привидно може да включва и изключва бъбречната си функция, когато е необходимо.
