Преди 160 години пътуването с влак между Русе и Варна отнемало около осем часа, гарите били и пощенски станции, а първата железница по българските земи имала неочаквана връзка със спасителя на Самарското знаме. Историята на линията, открита през 1866 г., крие още любопитни подробности – от промененото трасе през Североизточна България до огромната сума, платена по-късно за откупуването ѝ.
На 7 ноември 1866 г. русенският валия Мидхат паша изминава с влак разстоянието между Русе и Варна и обявява за открита първата железопътна линия на територията на днешна България. Събитието поставя началото на нова епоха в транспорта, търговията и съобщенията.
Линията е дълга приблизително 224 километра. Освен двете крайни гари по маршрута има още осем спирки, сред които Разград, Каспичан, Провадия и Белослав.
160 години от първата железопътна линия в България: Варна показва автентични документи и редки пощенски материали
Пътуването от единия край до другия отнема около осем часа – време, което днес изглежда необичайно, но през XIX век железницата предлага напълно нов начин за придвижване на хора и стоки.
Защо първата железница не минава през Шумен
Една от любопитните подробности е свързана с избора на трасето.
Първоначалният проект предвижда линията да преминава през Шумен. Английският инженер Хенри Бъркли обаче променя маршрута и го измества през Каспичан, на около 25 километра от града.
Строителството е възложено на английските предприемачи братята Тревор и Хенри Бъркли. Работата започва през май 1864 г., при това едновременно от Русе и Варна.
Само две години по-късно железният път свързва Дунав с Черно море.
160 години от първата жп линия Русе – Варна: Безплатен вход в Музея на транспорта през ноември
Първата гара на Варна била извън крепостните стени
Днешната железопътна гара във Варна няма вида на първото гарово здание.
През 1866 г. гарата се намирала близо до Варненското езеро, извън тогавашните крепостни стени на града. Сградата била едноетажна и сравнително скромна.
Сигнализацията се извършвала с ръчни фенери и флагове, а връзката между гарите постепенно се усъвършенствала с телеграфни апарати.
Едва през 1925 г. Варна получава представителната гарова сграда, която познаваме днес.
Спасителят на Самарското знаме бил железничар
Малко известна е връзката между първата железница и Никола Корчев – един от героите на Руско-турската освободителна война, останал в историята като спасител на Самарското знаме.
Още през 1868 г. Корчев започва работа по железопътната линия Русе – Варна като локомотивен работник, а по-късно и като машинист.
По време на Освободителната война той участва в боевете като български опълченец. След Освобождението се връща към железниците и отново работи като машинист във Варна.
Така историята на един от символите на българското Освобождение се преплита с началото на железопътния транспорт у нас.
Железницата струвала на България цяло състояние
Първата линия дълго време е известна като „железницата на барон Хирш“, макар първоначално да е построена от английска компания.
През 1874 г. експлоатацията ѝ преминава към дружеството на барон Мориц фон Хирш.
След Освобождението младата българска държава трябва да уреди собствеността върху железницата. Откупуването на линията през 1888 г. е свързано с финансов ангажимент за десетки милиони златни лева
Как са изглеждали билетите и разписанията преди век
Железницата променя не само пътуването, но и начина, по който хората изпращат писма и получават информация.
Гарите изпълняват и пощенски функции. Запазени са свидетелства за кореспонденция, преминавала през Варна и Русе още през 1867 г., когато България все още няма собствени пощенски марки.
Днес тази история оживява в Музея за нова история на Варна чрез изложбата „Отъ Русчукъ до Варна съ тренъ. 160 години по-късно“, организирана съвместно с Варненското филателно дружество.
Сред представените експонати са текстилна карта на железопътната мрежа на Княжество България от 1886 г., железопътен и параходен пътеводител от 1910 г., стари пощенски пликове, картички и марки.
Един от най-любопитните елементи е разказ на анонимен руски пътешественик от 1878 г. Описанието на неговото пътуване от Русе до Варна е превърнато в аудиозапис с помощта на изкуствен интелект. Посетителите могат да го чуят на телефоните си чрез QR код.
Изложбата беше открита на 6 ноември и ще остане достъпна до края на месеца.
Сто и шестдесет години след първото пътуване между Русе и Варна историята на железницата продължава да разкрива неочаквани връзки между транспорта, търговията, българското Освобождение и всекидневието на хората от XIX век.
Източници: БДЖ, Българска телеграфна агенция (БТА), Регионален исторически музей – Варна, Българско национално радио (БНР) и Музей за нова история на Варна.
