Морската столица остава в долната половина на класация от 62 града в Централна и Източна Европа. Данните показват, че над шестима от десет варненци продължават да използват личен автомобил за пътуванията си до центъра.
Половината от жителите на София рядко или никога не пътуват до центъра на града с личния си автомобил, което нарежда българската столица на второ място сред столиците в ЦИЕ и на пето място в обща класация от 62 града в 11 държави. Варна и Бургас отбелязват по 37%, намирайки се в долната средна част на таблицата. Резултатите са част от рейтинга ‘’Car-Free City Centers’’, публикуван на международно ниво преди Деня без автомобили на 22 септември, в рамките на Европейската седмица на мобилността (16–22 септември).
Класацията нарежда градовете по дела на жителите, които твърдят, че рядко или никога не използват личния си автомобил, за да стигнат до центъра – за разлика от таксита, услуги за споделени пътувания или споделеното ползване на автомобили. Тя е една от няколкото класации в рамките на Friendly City Index – инициатива, създадена и подкрепена от Bolt, най-голямата мобилностна платформа в Европа, в партньорство с независими експерти. Инициативата проследява как се развиват навиците за градска мобилност в региона. Изданието за 2026 г. обхваща 62 града с 6500 участници и е проведено от компанията за анализ на данни Syno International.
Регион, пристрастен към личния автомобил — и България не е изключение
Класацията е мярка за постигнатия напредък, но също така показва и колко остава да се извърви. В ЦИЕ 17% от собствениците на лични автомобили пътуват до центъра на града при всяко едно пътуване, а допълнителни 26% го правят при повечето си посещения. Зависимостта от личния автомобил не се ограничава само до центъра на града: 47% от жителите на ЦИЕ твърдят, че винаги пътуват до работа или учебно заведение с личен автомобил, а 38% винаги го използват за кратки местни пътувания. Данните последователно сочат към дълбоко вкоренените навици, а не към липсата на алтернативи – обществен транспорт, споделена мобилност, колоездене или ходене пеш — като основен движещ фактор.
Резултатът от 50% за София е обнадеждаващ в регионален контекст, но означава също, че другата половина от жителите на столицата все още редовно шофира до центъра с личния си автомобил. Като трябва споменем, че добре развитата мрежа на обществения транспорт не се използва в пълния си капацитет. В градовете Варна и Бургас, с дял от 37%, повече от шестима от десет жители не са направили прехода към споделен или активен транспорт. В Бургас 22% от жителите пътуват до центъра на града с личния си автомобил при всяко едно пътуване – най-високият дял сред трите изследвани български града.
Какво споделят тези, които вече са направили промяната
Сред жителите на трите изследвани български града, които рядко или никога не пътуват до центъра с личния си автомобил, картината на ежедневното придвижване изглежда съществено по-различна. Те са шест пъти по-склонни да разчитат на обществения транспорт като основен начин на придвижване (48% срещу 8% сред редовните ползватели на личен автомобил). Повече от тях се придвижват пеша (17% срещу 4%). Прекарват по-малко време в задръствания: 59% отчитат по-малко от един час седмично в задръствания, спрямо 47% при редовните шофьори на лични автомобили.
Алтернативите – обществен транспорт, споделена мобилност, колоездене, ходене пеша – съществуват и за онези, които ги използват, те работят. Съществуват обаче две бариери, които задържат останалите. Жителите, преминали към алтернативи, значително по-рядко се чувстват комфортно по време на своите пътувания (28% срещу 46% сред редовните шофьори) и по-рядко се чувстват в безопасност (14% срещу 18%).
Поколенческо разделение
Разбивката по възрастови групи добавя допълнително измерение към картината на зависимостта от личния автомобил. Сред жителите на трите изследвани български града най-зависимата от автомобили група е на възраст 25–34 години, като 49% разчитат на личния автомобил като основен начин на придвижване – въпреки това същата група отбелязва и най-висок дял на ходещите пеша (20%) и като цяло не разчита само на един начин на придвижване, а комбинира личния автомобил с обществен транспорт, ходене пеша и други споделени варианти, вместо да се придържа към един единствен. От 35-годишна възраст нататък зависимостта от личния автомобил започва да намалява, докато групата 35–44 години има най-висок дял на колоездачите. До навършване на 65 и повече години общественият транспорт се превръща в доминиращия избор, като 62% го предпочитат пред всички останали начини на придвижване.
Общата тенденция е последователна: с всяка следваща възрастова група разчитането на личния автомобил намалява, а използването на градски и споделен транспорт нараства – макар делът на колоезденето, пешеходното придвижване и другите алтернативи да остава несъществен във всички поколения в сравнение с личния автомобил и градския транспорт. За да се промени тази картина осезаемо, данните сочат, че насърчаването на използването на алтернативи – включително споделените електрически тротинетки, които вече са популярни сред по-младите жители на градовете – вероятно би било по-ефективно от ограничаването им.
Темата на тазгодишната Европейска седмица на мобилността – интергенерационна мобилност – пряко отразява това разделение: транспортните системи, които работят за 22-годишен човек на споделена електрическа тротинетка, изглеждат съвсем различно от тези, които работят за 70-годишен пешеходец.
„Дори относително силният резултат на София в класацията означава, че половината от жителите все още редовно шофират до центъра на града с личния си автомобил – а във Варна и Бургас делът е значително по-висок. Класацията не е присъда за нито един град, но повдига един и същи въпрос: какво кара хората да продължават да разчитат на личния си автомобил, когато има налични градски транспорт, споделена мобилност и активни начини на придвижване? Надеждността, усещането за безопасност пеша или с колело, простата наличност на споделена тротинетка в точния момент – това са факторите, които наистина променят нещата. Денят без автомобили е полезно годишно напомняне, че алтернативата е възможна. Рейтингите на Friendly City Index са начинът, по който проследяваме дали градовете реално се доближават до нея.“ – казва Теодор Рачев, Мениджър „Микромобилност“ за България.
За Friendly City Index
Friendly City Index е международна база данни с класации, която сравнява градовете в Централна и Източна Европа от гледна точка на човека — обхващайки ежедневното време за придвижване, достъпа до зелени пространства, личните финанси, велосипедната инфраструктура и други. Стартирал през 2025 г., изданието за 2026 г. включва България сред 62 града в 11 държави (Азербайджан, България, Хърватия, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия и Украйна). Пълната класация „Центрове на градове без коли” е достъпна на friendlycityindex.com.
