На 8 ноември България отбелязва 114 години от първата си морска победа. През 1912 г. българският торпедоносец „Дръзки“ нанася тежък удар на османския крайцер „Хамидие“ в Черно море. Днес легендарният кораб е сред най-ценните експонати на Военноморския музей във Варна и все още пази следите от историческата битка.
В първите часове на 8 ноември 1912 г., по време на Балканската война, четири български торпедоносеца се изправят срещу значително по-мощен противник. Сражението се превръща в един от най-знаковите моменти в историята на българския военен флот.
Историята на първата морска победа припомнят от Военноморския музей във Варна.
Битката, която остава в историята
На 7 ноември 1912 г. от румънското пристанище Кюстенджа, днешна Констанца, отплават корабите „Акдениз“ и „Карадениз“, натоварени с 80 оръдия и боеприпаси за османските войски при Чаталджа.
За да осигури преминаването им, османското командване блокира Варна – единствената база на българския военен флот по това време.
След получени сведения за движението на противниковите кораби капитан II ранг Димитър Добрев получава нареждане да предприеме атака.
На около 32 морски мили източно от Варна българските торпедоносци „Летящи“, „Строги“, „Смели“ и „Дръзки“ срещат противника.
Първите три кораба изстрелват торпедата си, но решителният удар е нанесен от „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов.
Мичман I ранг Кирил Минков произвежда торпедния изстрел, който поразява носовата част на крайцера „Хамидие“.
Торпедото отваря пробойна с площ около 10 квадратни метра и изважда османския кораб от строя. Българският флот записва първата си морска победа.
Построен във Франция, сглобен във Варна
Историята на „Дръзки“ започва години преди Балканската война.
Той е един от шестте еднотипни торпедоносеца, поръчани от България на френската компания „Шнайдер и Сие“ с договори от 1904 и 1906 г.
Корабите са построени в Шалон сюр Сон, след което са транспортирани на части до Варна и сглобени в района на Флотския арсенал.
До 1908 г. във флота влизат „Смели“, „Храбри“, „Дръзки“, „Шумни“, „Летящи“ и „Строги“.
Макар и малки по размери, те се превръщат в основната ударна сила на българския военен флот.
„Дръзки“ е дълъг едва 38 метра и широк 4,40 метра. Водоизместването му е 97,5 тона, а максималната скорост достига 26 възела.
Корабът разполага с три 450-милиметрови торпедни тръби и две 47-милиметрови оръдия „Шнайдер“. Екипажът му наброява между 25 и 30 души.
Преживява четири войни, потъване и ново възстановяване
След Балканската война „Дръзки“ и останалите торпедоносци продължават службата си.
През Първата световна война изпълняват разузнавателни и охранителни задачи, участват в поставянето на минни заграждения и в минирането на Варненския и Бургаския залив през януари 1916 г.
През 1934 г. корабите са модернизирани по проект на инженер Протасий Пампулов.
По време на Втората световна война участват в охраната на крайбрежието, патрулирането и конвоирането на транспортни съдове.
На 15 октомври 1942 г. „Дръзки“ потъва във Варненското пристанище след взрив на каменарски барут. Корабът обаче е изваден и ремонтиран, след което продължава службата си.
След края на войната торпедоносците преминават през нови организационни промени и постепенно са изведени от активна служба.
Историческият кораб пази истинска пробойна от битката
Днес „Дръзки“ е емблема на Военноморския музей във Варна и част от неговата външна експозиция.
На комина му и до днес се съхранява пробойна, нанесена от осколка на снаряд по време на сражението с „Хамидие“ през 1912 г. Тя е автентично свидетелство за първата българска морска победа.
България е единствената държава, в която е запазен торпедоносец от този клас.
На 21 ноември 1957 г. „Дръзки“ е тържествено открит като кораб-музей. Оттогава поколения посетители имат възможност да се качат на борда му и да се докоснат до историята на българските военни моряци.
Военноморският музей във Варна работи от вторник до събота между 10:00 и 18:00 часа, като касата затваря в 17:30 часа.
Повече от век след историческата атака „Дръзки“ остава не само символ на първата българска морска победа, но и един от малкото оцелели свидетели на морските сражения от началото на XX век.
Снимки: Военноморски музей – Варна
