Както СайтЪТ информира, от Варна стартира кампанията на Академия “Познание” за подобряване на социалните умения и компетенции на хората с представителни функции.
Академията е създадена по идея на варненката Йовка Димитрова, мотивирана от нуждата за по-добро обществено представяне на бизнеса, което според нея ще доведе до по-добро представяне и на страната ни.
Първият преподавател в Академия “Познание” е Анатолий Пазийски. По образование и професия той е дипломат. Анатолий Пазийски е дългогодишен началник на Вътрешния протокол в Администрацията на президента, началник на отдел „Дипломатически протокол и церемониал“ в Министерство на външните работи, автор и лектор по „Дипломатически протокол и церемониал“ и „Бизнес етикет и комуникация“ с проведени над 460 обучения.
В специално интервю за СайтЪТ дипломатът коментира изключително важни и интересни теми, свързани с протокола и тънкостите в административната, бизнес и лична комуникация така, че тя да е успешна.
В две последователни публикации медията ни ви запознава с лектора, който ще гостува във Варна на 9.10.2026 г.. Все още желаещите да се включат, могат да го направят, като заявят присъствие ТУК.
– Г-н Пазийски, има ли разлика между етикет, протокол и добро възпитание? Хората често ги използват като синоними.
Да, има. Разликите са огромни. Аз разглеждам Протоколното познание на пет нива.
Базовото, най-ниското, първичното, е възпитанието, което детето придобива у дома си от родители, братя, сестри и най-близки роднини. Децата заслужават постоянни, специални грижи и отношение. За тях и техните млади родители съм изготвил специализиран курс с обяснения и препоръки. Това познание се доразвива в една или друга посока и през вторите седем години от живота на детето. Там доминират вече социалната среда и медиите. Добро ли е или каквото и да е, това е основата. Етикетът, като форма и съдържание, произлиза от френския кралски двор, от времето на Краля Слънце. Абсолютен инструмент за управление. Правила, които гарантират властта и неприкосновеността на краля. Това е Етикетът. А Протоколното познание е много по-широко понятие. Висш пилотаж в общуването ни, целящ постигането на равнопоставеност и взаимно уважение между хората, между народите и държавите.
Но това е базата за успеха ни и за щастливия ни живот. Език, развил се паралелно с развитието на човешкото общество и технологиите през последните сто и десет години. Своеобразен, общодостъпен език. И както е с изучаването на всички езици, или го разбираш и участваш в процеса, или гледаш умно, а и не толкова.
С други думи казано Или играеш в Шампионска лига, или някъде в махалата. Започваш от А и Б, думички, изречения, накрая пишеш и писма, и стихове на новия език. Не е лесно. Изисква се време. Не можеш да го купиш като готов продукт. Просто е. Нужни са две неща – осъзнат интерес и желание за самоусъвършенстване у човека и учител – друг, който да го научи. Но да го учи правилно. Напоследък се появиха всякакви «експерти» и в тази сфера. Многократно ме канят да поправям протоколни понятия и твърдения. Но как да поправиш грешките на други? Как да обясниш – колко еротика е допустима за деловата жена при официални случаи? Колко алкохол следва да поемем предварително, за да укрепим самочувствието си? Теми несъвместими с протоколната практика.
– В България подценяваме ли Протокола?
Да, известно е, че всички хора отричат всичко, което не разбират. Като правило се осъзнават на по-късен етап от живота си, от кариерата си, но вече са загубили много време и темпо. Ще подчертая и това, че на моите срещи болшинството слушатели са дами. Българският мъж като че ли се притеснява да покаже незнание, слабост в някоя сфера. А всъщност показва, че не желае да се усъвършенства. Но най-лошото е, когато хората познават правилата, но не ги спазват. Вижте каква касапница е по шосетата и магистралите. А всички са изкарали курсове и обучения по шофиране, безопасност и какво ли не.
– Какъв е най-запомнящият се протоколен гаф, на който сте бил свидетел?
О, гафове и грешки през годините видях много.
Да поканиш официалния си гост на вечеря и да не отидеш, защото си забравил, да подариш шоколад на диабетик, да си играеш с телефона по време на официална вечеря. Принципно не говоря за гафовете на високо равнище. Пазя реномето на страната ни, а и не искам да разпространявам още нещо глупаво и погрешно. Нищо че тези случки често звучат весело, комично. Ще спомена обаче няколко от дългогодишната ми представителна дейност на върха на държавата.
Наше посолство в чужбина организира коктейл по повод честването на националния ни празник. Изготвя и разпраща покани до всички важни политически деятели и други значими лица в страната на пребиваване, по списък. На професионален език се нарича – Протоколен списък. Оказва се обаче, че покана е изпратена и до министър-председателя на страната, който е починал преди почти година. Да изпратиш покана за прием на покойник! Разбирате, че кариерите на няколко души приключиха скоропостижно.
И още един – български евродепутати, които проспиват и не присъстват на решаващо гласуване по особено важен за страната ни въпрос в Европарламента.
Член на официална делегация, който след бурна вечер изпуска полета на правителствения самолет и оголва ресора си. Посланик търгува с алкохол нелегално в страната на пребиваване, друг висш държавен представител пък краде разни вещи мимоходом, като член на официална делегация. Начините да орезилиш родината си са много. Дайте да си говорим за добрите практики и за успешните изяви.
– Една подадена ръка, едно място на масата или едно обръщение могат ли да променят изхода на важна среща?
На подадена ръка винаги се отговаря. Железен протоколен принцип от Средновековието. Подадената ръка е предложение за мир, а на такова предложение не се отказва. Но си има йерархия. Кой пръв подава ръка, кой чака, отделно от това правилното ръкуване е дефинирано. Отказът да подадем ръка на подадена ни е 100-процентов сигнал за моментално прекратяване на срещата.
Ето Ви един детайл, една протоколна „дреболия“. Разстановката на маса, правилното позициониране на гостите е основен елемент от държавния протокол.
Присъствах на официална вечеря, на която премиер видя, че не му е отредено полагащото му се място номер 1, а той разбираше прекрасно Протокола, и напусна вечерята още по време на аперитива. Измисли си предлог. Подобно най-тежко протоколно прегрешение е да сбъркаш име, длъжност, държава и каквото и да е, свързано с официалния гост. Наричам ги „убийци на контакта“. Има и други подобни подводни камъни.
– Може ли доброто познаване на протокола да бъде конкурентно предимство при водене на преговори, изграждане на партньорства или в дипломацията?
Категорично – да! Протоколното познание е основата на добрите социални компетентности. Илюстрирам въпроса така: За да е стабилен, всеки човек стои на два крака. Единият е професионалните компетентности, а другият – социалните, Протоколът. Интересен е фактът, че ако човек куца професионално, но протоколно е изряден, той постига по-добри резултати и е по-добре приет от другите, отколкото добрият професионалист, куцащ с протоколния крак. За справка: Остап Бендер, който е чувал за него. Измамник, но симпатичен заради добрите си маниери. Също и всички кралски особи и благородници, изучили Протокола от най-ранно детство. Не е нужно дори да имат специалност или компетентност.
– Кои са най-честите грешки, които хората допускат при официални срещи и бизнес комуникация?
Протоколните. Неразбиране и некоректно изграждане на времеви графици. Точността във времето. Това е на първо място. Още – лоша личностна изява: облекло, хигиена, маниери, погрешни словесни изразни средства и в езика на тялото, пикантни, нецензурни и двусмислени жестове, думи и изрази. Липсата на конкретна програма за срещата и особено последователното й спазване. Губенето на основната линия и впускането в незначителни теми. Погрешно меню за вечеря, обиден подарък. Колкото искате. Даже повече. Но тези са с извънредно тежки последствия.
– Има ли ситуации, в които една на пръв поглед малка грешка е довела до сериозен дипломатически или бизнес гаф?
И още как. Ето Ви реален пример: Организира се посещение на президента на републиката ни в областен град у нас. Отчетено е всичко. Маршрут, скорост на движение, дистанция в километри, места за отдих. Колоната се движи, в града хиляди хора, медии и официалните лица очакват гостите, но … десетина километра преди града групата с президента стига до един влаков прелез и бариерата е спусната. И остава спусната около 40 минути. И делегацията с президента закъснява с 40 минути за посещението. Е, на място всички чакат, но неуважението към местните хора е в най-висока степен. Една обикновена влакова бариера. Но никой не е постъпил по протокол и не е проверил, че е там, че я има и че в този час е спусната.
А решението е просто: Колоната пристига по-рано, преминава прелеза и изчаква на удобно място, за да пристигне навреме. Прекалено ранното пристигане също е нарушение на Протокола.
Подобен пример и на световно ниво. Президент на велика държава заминава на държавно посещение в друга държава. По време на полета пийнал уиски повече и заспал дълбоко. Никой не смее да го буди. Президент е. Поспал той три-четири часа, разсънил се и наредил на екипа си веднага да отлетят за дома. Домакините останали смаяни от грубото неуважение, но какво да правят, като не са велика държава. Една бутилка уиски разклатила сериозно междудържавни отношения. Има и много други истории, които не обичам да споменавам. Нали ще говорим за добри практики и успешен протокол.
– Кои са правилата, които най-често се подценяват, а всъщност правят най-силно впечатление?
Точността във времето, маниерите на масата, езикът на тялото, облеклото и аксесоарите и вербалните изразни средства, тоест, словото. Но така или иначе, твърде малко хора имат способността да слушат какво се говори. И да го разбират. Да не забравя, също и деловата кореспонденция, в каквато и да е форма. Нали помним – писаното остава, казаното отлита.
– Доколко езикът на тялото, облеклото, поздравът и представянето са част от Протокола?
Всички тези елементи определят крайния резултат в процеса на общуването ни и са от огромна важност. Една грешна дума, неуважително облекло, пропуснатите или неуважителни поздрав и представяне. Особено когато представяме снизходително или двусмислено сътруднички и сътрудници. Всичко това е нездравословно за бизнеса, разрушава имиджа на носителя, климата в колектива. Изобщо, провал. Цяла наука е как се излиза от такива ситуации, как се възстановяват вече нарушен имидж, разклатени връзки и контакти.
– Промени ли дигиталната комуникация правилата на Протокола? Има ли вече “онлайн етикет” за срещи, видеоконферентни разговори и електронна кореспонденция?
Разбира се. Революционно. На първо място днес ни залива огромен поток от информация. Наричам го информационно цунами. И е трудно, дори на опитен и знаещ човек, да се ориентира бързо – какво е истина, какво е измама и кой му губи времето. Отделно и анонимността в мрежите води до тежки злоупотреби. Преди 15-ина години разработих курс – „НЕетикет“. Протокол и етикет в електронните медии и социалните мрежи. Организиране, провеждане и поведение при видеоконферентни срещи, при работа от дистанция и т.н. Днес вече разработвам теми като – Екранната зависимост и последствията за децата и семействата, Изкуственият интелект – приятел и помощник – Да, началник – Не! Твърде много неща в живота ни се променят революционно, но човешкият мозък се развива еволюционно и е претоварен. Трудно определя кое е важно, кое може да почака. Кое е истина. Вършим по много неща едновременно и грешим. Пак ще цитирам псевдошофьорите – пият кафе, разговарят по телефон, слушат музика на слушалки, хранят се в движение и между другото шофират. Темата е твърде сложна, защото и при най-добро желание за промяна, човек много трудно изоставя гледната си точка, ценностната си система и навиците си за ден-два. Някой трябва добре да обяснява същността на нещата – факти – явления – действие – резултат и последствия. Още много работа предстои.
– Различава ли се Бизнес протоколът у нас от този в други държави? Има ли културни особености, които трябва да познаваме?
И да, и не. Който познава Протокола и Бизнес етикета, който спазва правилата – спокойно, уверено, успешно и равнопоставено се движи в света. Класическият Протокол, правилата за поведение, за които говорим и които преподавам аз, са се формирали и развили през последните пет века в християнска Европа. И днес е приет за най-висок стандарт на стилно и ефективно общуване в света. С други думи, съвременните елити в света изучават и общуват на един и същ протоколен език. И този, който владее този език, изглежда оптически по-добре, но по-важното е, че той се разбира по-добре с другите. И това е пътят към успеха и щастието в живота. А онези, които не го изучават и не го разбират, са в неравностойно положение. Те не участват на равна нога в процесите. Често изпадат дори в комични и сложни ситуации. Далеко са от успеха.
Що се отнася до междукултурните различия – те са огромни. Различни са и протоколните практики. Китайските техники на водене на преговори, общуването на маса и „на чашка“ у нас, на Балканите и в Кавказ, вербална и невербална комуникация в Япония, поведение и подводни камъни в Ислямския свят … Много сериозна тема. В лекциите си отделям голямо внимание при анализа на различните култури и възможните сблъсъци между тях.
– Ако трябва да дадете само три съвета на млад човек, който тепърва изгражда професионалната си кариера, какви биха били те?
Осъзнайте се във времето. Осъзнайте се в пространството. Погледнете искрено и дълбоко в сърцето си. По-точно – в ума, в съзнанието си.
Когато човек осъзнае времето, тези 2 милиарда и половина секунди, които продължава един 80-годишен човешки живот, той започва да цени времето и по друг начин подрежда приоритетите си, занятията и живота си. При повечето хора този момент настъпва твърде късно. И се питат – Как стана така? Как може да съм бил толкова глупав?
Когато човек осъзнае пространството – той разбира и уникалността на държавата, в която живее, той започва да се интересува от историята на страната си, на предците си, на света. А също и на родителите си, близки и роднини. И започва да съжалява за изгубеното време, което е могъл да даде на семейството си, на близките, роднините, на приятелите и на родината си. И колко милиони секунди от живота си е изхарчил за празни хора и празни дела.
Когато човек осъзнае всичко това, той започва да живее смислено, пълноценно. Тогава човек има време и поглежда в ума, в сърцето си. И осъзнато иска да бъде по-добър, да се усъвършенства, да бъде полезен за себе си, за близките си, за родината си, за света. И вече е открил и осъзнал смисъла и значението на Протокола.
– Вярно ли е, че добрият протокол не ограничава човека, а му дава увереност?
Вярно е. И не само увереност. Дава му спокойствие. Дава му време. Спокойствие за това, че се държи както трябва, както се очаква от него, че отговаря правилно и без напрежение на картината на очаквания на околните. Дава му допълнително време за обмисляне на отговори и становища, които трябва да изложи. Той действа прецизно, правилно и това е видимо самочувствие и скрито, значително превъзходство спрямо другите. В деловата сфера, но и в личния живот.
– Какво бихте казали на хората, които смятат, че “доброто възпитание е достатъчно” и че няма нужда от обучение по протокол?
Изкуството е вечно. Идеалът е безкраен. Художникът цял живот живее с мисълта, че утре ще нарисува още по-добра картина, композиторът – че ще сътвори още по- неземна музика, поетът – че вълшебният стих ще дойде утре. Така и Вие – доброто възпитание е много добра изходна база. Но е само началото. Изучавайте Протокола, не се притеснявайте да търсите новото, красивото и полезното. Поддържайте стремежа си към усъвършенстване. И помнете – няма понятие „прекалено културен, прекалено добре възпитан човек“, но … прост човек, простак има. Не се водете по примитивните, по невежите, чиято цел е да ви свалят на свой терен, за да Ви победят на този познат им терен. Това е полето на аматьорите. Бъдете професионалисти.
– С какво ще си тръгнат участниците от Вашия курс – само със знания или и с нов начин на мислене?
Ще си тръгнат с Познание, а не с една ябълка повече. Ако двамата с вас имаме по една ябълка и си ги разменим – имаме пак по една ябълка. А когато имаме по едно познание, по една идея и вдъхновение, когато ги разменим – всеки от нас ще има вече по две. Ето я разликата между материалното и духовното богатство. Така че слушателите ще получат още една ябълка – ябълка на ново дълбоко Познание, което ще им е от полза в целия им живот. Срещите си обикновено завършвам с мисълта на един мъдър човек. Тя гласи така: „В крайна сметка, всички хора приличат на колбаси, на наденици. С каквото ги напълниш – това носят цял живот в себе си. Уверен съм, че по време на срещата ни аз допринесох за вашия по-добър пълнеж.“
Това е Протоколът.
Може ли няколко съвета по ” Бърз протокол” :
Предлагам – Блиц-Протокол
- Кой поздравява пръв?
В личния живот правилото е – който пръв види другия – пръв поздравява, но … от разумна дистанция – 3-4 метра.
В деловата сфера – по йерархията – както при ръкуването.
- Кой първи подава ръка?
Шефът пръв подава ръка на подчинените, ако желае, възрастният – на по-младите, ако прецени и дамата – на кавалера, ако реши и го харесва.
- Има ли място мобилният телефон на официална среща?
Никога! В извънредни случаи предварително уведомяваме шефа си, че се налага да го държим включен.
- Закъснението – допустимо ли е и кога?
Никога, точността във времето е висша форма на уважение, а закъсняващите са крадци на време, крадци на живот на другите. Цяла наука.
- Подарък за домакин – да или не?
В деловата сфера и при официални случаи – винаги, но подходящ, а в личния живот – добре избрани подаръци за домакин, за домакиня и деца.
- Най-важното правило на добрия протокол с едно изречение?
Важно е да изучаваме Протокола, но още по-важно е – да го спазваме и да го прилагаме в живота си.
