Матурата по български език трябва да е в писмен и в устен вид, защото децата ни не могат да се изразяват!
Проблемът при българските ученици не е грамотността, проблемът е, че не могат да говорят и да се изразяват правилно, а в днешно време успяват тези, които могат да убеждават и да боравят с думите. Това заяви за СайтЪТ Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование и директор на столичното 51 СУ „Елисавета Багряна“ в столицата. Той посочи, че оценките от матурата по български език не са толкова по-различни, отколкото предходните години.
„Важно е да се направи уточнението, че скалата за оценяване на матурите се промени. За да има един ученик тройка вече са нужни 30 точки, а не както беше преди няколко години – 23 точки. Т.е. по старата скала – общата оценка щеше да е малко над 4. Тази цифра обаче няма значение. От значение е начинът, по който говорят нашите деца, как се изразяват, а дори съм говорил с младежи, които са споделяли, че Facebook не е тяхната социална мрежа, защото се пишело много и затова използвали Instagram, където се ползват само емотикони и снимки. Това е тревожното.
Ние се тюхкаме, че оценките от матурите са много ниски, но истината е, че въпреки това – младежите могат да влязат точно с тези оценки в 30 университета. Това означава само едно, че прагът на прием във ВУЗ-те е нисък. Там е ролята и на учебните заведения, които трябва да сложат праг за прием и да кажат – ние няма да приемаме студенти с оценки под 4,50 на матурата“, коментира Александров.
Според него ако бъде въведен праг за прием в университетите, учениците ще бъдат мотивирани да се представят по-добре на матурите, за да успеят да влязат в университет. Асен Александров сподели лично наблюдение, че по някакъв начин държавата неглижира българския език. Той коментира, че проблемът с грамотността е комплексен и той е плод на съвремието ни.
„Ако едно дете не е виждало родителите му да четат – няма как да очакваме, че и то ще чете. Примерите в обществото ни и личностите, на които младите подражават също не наблягат на грамотността. Затова казвам, че тук не можем да обвиним само учителите. Децата знаят, че дори и да изкарат ниска оценка на матурата, ако имат висока оценка по друг предмет ще могат да продължат образованието си“, обясни още експертът.
Асен Александров сподели, че лично за него е необходима промяна и във формата на изпитване на учениците в X и XII клас.
„Например в Италия матурата включва освен писмен изпит, но така също и устен. Едно време, когато аз бях ученик беше по същия начин. За мен би било много ценно матурите да са и писмени и устни и ще обясня защо. От изключително значение е начинът, по който един човек се изразява. Децата ни имат различни преживявания в социалните мрежи, в реалността, но не могат да ги разкажат. Тук е вече и нашата роля – да насърчаваме учениците да говорят, да обогатят речниковия си запас“, каза още Александров и разясни, че подобна промяна трябва да бъде въведена, както за изпитите в X клас, така и за матурите в XII клас.
Според Асен Александров учениците и родителите трябва да акцентират върху правоговора, тъй като в 21 век това е от съществено значение дали един млад човек ще успее да си намери работа.
“В момента се залага на граматиката, но не и на изразните средства, а истината е, че в живота успяват тези, които могат да говорят добре. Какво като знае детето граматиката или математическите уравнения, а не може да каже две думи на кръст”, категоричен бе специалистът.
Александров сподели пред медията ни и други интересни предложения, които ще коментира с ръководството на МОН. Едно от тях е учениците да бъдат изпитвани устно, като за целта им бъде поставен въпрос и те да го записват в рамките на три минути устно.
“Не да го напишат, а да отговорят устно. И след като са готови – просто пращат записа на учителите си. Повтарям се, но пак ще го кажа – така ще накараме децата да говорят и да развиват речниковия си запас, което е безценно”, категоричен бе той.
По отношение на предложението на Асен Александров – директорите на училища да се избират по нова методология, а именно: 50% решение на учителите и 50% решение да родителите, той заяви:
“Вече сме една стъпка напред. До миналата година не се предвиждаше в комисията за избор на директор да има представител на учителите. Имаше представител на родителите, представители на институциите, но не и на учителите. Вчера в комисията по образование в Народното събрание се обсъждаше точно това – учителският колектив да има свой представител в комисията. Това е изключително важно по няколко причини.
Първата причина: това осигурява прозрачност и отпада съмнението, че конкурсът е нагласен.
Втората причина: Много от кандидатите за директори – кандидатстват за 7-8 училища. Те говорят някакви общи неща, които звучат заучено. Когато обаче има представител на учителите, той ще го попита нещо в конкретика и така ще стане ясно дали кандидатът е запознат със спецификата на съответното учебно заведение.
Представителят на учителите е гарант, че новият директор ще бъде подготвен за неговото училище. Аз смятам, че това е едно много добро начало и ще даде положителни резултати“, заяви Александров.
Повече вижте във видеото!
