България има план срещу сушите и наводненията, но готови ли са общините да защитят хората?

Все по-продължителни суши, опасни горещини, внезапни наводнения и щети за милиарди. Климатичните промени вече не са далечна прогноза, а проблем, който засяга домовете, здравето, водоснабдяването и икономиката. България има национална стратегия за справяне с тези рискове, но изпълнението ѝ изостава, особено на местно ниво.

Това е един от основните изводи в анализ на Светлана Жекова — експерт по климатични политики, бивш министър на околната среда и водите и член на Борда на Мисията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

На фона на международните климатични преговори COP31 в Анталия тя поставя въпрос, който засяга пряко българските граждани: как обещанията на държавите ще се превърнат в реална защита от бедствия?

Какво означава да се подготвим за променящия се климат?

На езика на експертите това се нарича „климатична адаптация“. На човешки език означава да се подготвим за опасностите, преди да са се превърнали в бедствия.

Например:

  • Водоснабдителните системи да могат да посрещат продължителни засушавания.
  • Улиците, канализацията и сградите да бъдат проектирани така, че да издържат на интензивни валежи.
  • Училищата и болниците да разполагат с подходящи условия при екстремни горещини.
  • Хората да получават навременни предупреждения за опасно време и да знаят как да реагират.
  • Общините да имат конкретни планове, отговорни институции и средства за превенция.

Идеята е проста: по-добре да инвестираме в защита предварително, отколкото да възстановяваме разрушеното след всяко бедствие.

Климатичните бедствия струват на Европа стотици милиарди

Според данните, цитирани в анализа, екстремните метеорологични и климатични явления са причинили загуби за около 822 млрд. евро в Европейския съюз за периода 1980–2024 г.

Средногодишните загуби са нараснали от 8,6 млрд. евро през 80-те години до 44,9 млрд. евро през периода 2020–2024 г.

Тези суми показват колко скъпо струва неподготвеността.

Същевременно изследване на Световния институт за ресурси (WRI), цитирано от Жекова, сочи, че инвестициите в адаптация могат да носят значителни ползи. При анализирани проекти всеки вложен долар е свързан с над 10,50 долара ползи за период от десет години.

Това не означава, че всяка инвестиция автоматично ще има такава възвръщаемост, а че добре планираната превенция може да спести много по-големи бъдещи разходи.

България има стратегия, но изпълнението изостава

Страната ни разполага с Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г., приети през 2019 г.

Те включват над 100 мерки в девет уязвими сектора.

Проблемът, според експертния анализ, е превръщането на тези документи в конкретни действия.

Недостатъчните инвестиции, слабата координация между институциите, остарелите оценки на риска и недостигът на подготвени специалисти затрудняват изпълнението.

Особено сериозни са предизвикателствата пред по-малките общини, които често не разполагат с необходимите средства и експертен капацитет.

Така вместо да се предотвратяват щетите, ресурсите нерядко се насочват към възстановяване след бедствия.

Сушите и горещините вече нанасят икономически щети

В анализа се посочва, че според Националния институт по метеорология и хидрология лятото на 2025 г. е било най-сухото в България от 1930 г. насам.

Цитирано е и изследване на учени от Университета в Манхайм и Европейската централна банка, според което летните суши и горещини през 2025 г. са довели до приблизително 975 млн. евро загубена добавена стойност в засегнатите български региони.

Това показва, че климатичните рискове не се ограничават до земеделието. Те могат да засегнат производството, водоснабдяването, туризма, транспорта и здравето на хората.

Европа иска климатичният риск да се отчита още при строителството

Една от основните идеи в европейските политики е така наречената „устойчивост по дизайн“.

Зад сложния термин стои практичен принцип: когато се строи път, училище, болница или водоснабдителна система, още при проектирането трябва да се прецени как обектът ще функционира при бъдещи суши, горещини и интензивни валежи.

Това означава не просто да се ремонтира след щета, а инфраструктурата да бъде създадена така, че да издържа на очакваните климатични условия.

Според анализа Европейската комисия подготвя нова рамка за климатична устойчивост, която да насърчи по-доброто планиране, оценката на рисковете и отчетността за предприетите мерки.

Какво трябва да направят българските общини?

Светлана Жекова подчертава, че местните власти имат ключова роля, защото именно в градовете и селата климатичната адаптация се превръща в конкретна защита на хората.

За целта са необходими надеждни данни, обучени специалисти, техническа помощ и предвидимо финансиране.

Като примери за общини, които вече включват климатичната адаптация в свои политики, в анализа са посочени Бургас, Габрово и София.

Но добрите практики трябва да достигнат и до по-малките населени места.

Големият въпрос вече не е само дали климатът се променя, а дали институциите са подготвени да защитят хората от последиците.

Защото истинският резултат от международните климатични споразумения няма да се измерва единствено с подписани документи, а с това дали следващата суша, гореща вълна или наводнение ще причини по-малко щети и ще застраши по-малко човешки животи.

По анализ на Светлана Жекова – експерт по политики в областта на климата и околната среда, бивш министър на околната среда и водите и член на Борда на Мисията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Най-четени

Времето