Латерален епикондилит, „болезнен лакът” или „тенис лакът” – различни наименования на едно заболяване, което все по-често засяга млади хора и хора на средна възраст, които никога не са играли тенис и не са практикували активно спорт. Каква е причината за това?
Сред ежедневните дейности, които извършваме и разнообразните професии има такива, които са рискови за появата на този проблем. Тук влизат електротехници, мебелисти, строителни работници, водопроводчици, художници, месари, спортисти, практикуващи ракетни спортове (тенис, бадминтон, скуош, падел). Напоследък тази болка все по-често я „припознават” и програмисти, архитекти, икономисти, банкови и офис служители, които прекарват часове наред, работейки с клавиатурата и мишката на компютъра.
Каква е причината – говори д-р Иван Георгиев, част от екипа на Клиника по артроскопска травматология на ВМА, в първия учебен ден. Неслучайно, защото и учениците също „не изпускат” компютъра и мишката от ръка.
Основната причина за появата на „болезнения лакът” е системното претоварване на лакътната става от многократно повтарящи се еднотипни движения, като повдигане и смъкване на китката, отвеждане и привеждане на същата, придружени често и от ротация на предмишницата. Тези движения водят до едно хронично пренапрежение и възпаление на сухожилието на малък мускул, разположен дълбоко в лакътя. Първоначално възпалението, а по-късно и разкъсването на част от влакната на това сухожилие стават повод за появата на упорита и трудно подаваща се на лечение болка, пояснява специалистът.
Водещите симптоми са: болка при опипване от външната страна на лакътя, ограничени и болезнени движения в гривнената и лакътната става, провокирана болка при опит да се натисне дръжката на бравата надолу, както и при опит да се повдигне пълна халба с бира, например. Други симптоми са намалена сила на стискане, както и по-слабия захват на засегнатата ръка.
По думите на д-р Георгиев, диагнозата на това заболяване се поставя лесно още при първоначалния преглед от лекар-ортопед. По негова преценка може да изиска допълнително да се направят рентгеново, ехографско или ЯМР-изследване.
Лечението може да е неоперативно и оперативно. В първия случай включва приложение на нестероидни противовъзпалителни средства (локално и перорално), в комбинация с физиотерапевтични процедури (йонофореза, лазертерапия, шокуейв).
С висок успех се прилагат и някои инвазивни процедури, като инжектиране в мястото на болката на ПРП (кръвна плазма), кортикостероидни лекарства, ботокс, колагенови препарати и други.
Оперативното лечение е представено от две основни техники. Първата е класическа отворена операция на декомпресия и откачане от залавното място на сухожилието на мускулус екстензор карпи радиалис бревис и втората – съвременно безкръвно артроскопско лечение, обяснява още д-р Георгиев.
Той изтъква, че Клиника по артроскопска травматология на ВМА е едно от малкото места в България, което разполага с висококвалифицирани специалисти и най-съвременна апаратура за рутинното извършване на тази операция.
