„Демократична България“ внесе в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който се въвеждат преброителни центрове. Заявката на коалицията за нововъведението бе направена веднага след гласуваното на първо четене връщане на хартиената бюлетина. Преди да внесе законопроекта си, във вторник в 13 ч. ДБ проведе в зала „Изток“ публичното му обсъждане, в което участваха представители на другите парламентарни групи и на неправителствени организации. Представители на Централната избирателна комисия не можаха да участват, защото при гласуването не е събрано мнозинство за участието на нейни членове в дебата.
Депутатите от ДБ Надежда Йорданова и Божидар Божанов представиха пред участниците в обсъждането целите и основните характеристики на преброителните центрове.
Въвеждането им се прави, за да се гарантира честността на изборите, като се ограничи броят на недействителните бюлетини и контролираният вот и се отстранят грешките от умора и некомпетентност.
Териториите на общините (при местни избори) и на многомандатните избирателни райони ще бъдат разделени на преброителни участъци, като един преброителен участък обхваща 20 000 избиратели. Ако общината е по-малка, ще има един участък, при повече – допълнителен преброителен център. При градовете с районно деление центровете ще е са в рамките на административните райони. Преброителните комисии ще се назначават от районните или от общинските избирателни комисии, ще са съставени от представители на парламентарните партии пропорционално на големината им и ще бъдат толкова големи, колкото общинските комисии. Моделът е тестван успешно още през 2012 г. в Бобошево.
“Преброителната комисия ще е като трансмисия между секционните и районните или общинските избирателни комисии, според вида избори. На тях трябва да гледаме като на помощни органи”, обясни Надежда Йорданова.
В условията на смесено гласуване – с машини и с хартиени бюлетини, секционните комисии няма да броят бюлетини. В тях само ще се разпечатва машинният протокол, ще се отбелязва броят на подписите на гласувалите, броят на получените и унищожени бюлетини. А протоколът, заедно с флашките, хартиените бюлетини и разписките от машинния вот отиват заедно с представителите на секционната комисия в преброителния център. Там се гледа дали има толкова бюлетини и машинни разписки, колкото са отбелязани в протокола на секционната комисия. Разделят се бюлетините на действителни и недействителни, после се броят по партии, после по преференции. Целият процес е открит за медиите и може да се излъчва на живо. Накрая всички документи, заедно с бюлетините, отиват в РИК/ОИК, която обобщава данните от машинното и хартиеното гласуване.
Депутатът от БСП Филип Попов попита, дали така няма много да се забави обявяването на изборните резултати. Йорданова и Божанов отговориха, че процесът дори ще се ускори, както сочи примерът от Бобошево, защото ще се избегнат грешките. Членовете на преброителните комисии ще са свежи – ще започнат да работят вечерта, а не да броят, след като цял ден са били в изборното помещение, каквато бе досега задачата на секционните комисии. А членовете на секционните комисии, които досега така или иначе пътуваха до общинските или районните, след като брояха, сега ще пътуват скоро след края на изборния ден пак до там, защото преброителните центрове ще са в същите или съседни сгради. Така ще се запази рамката за обявяване на резултатите 24 часа след приключване на изборния ден.
Лидерът на “Български възход” Стефан Янев предположи, че в София ще има нужда от 500 центрове и се загрижи за увеличаването на административните разходи. Георг Георгиев от ГЕРБ също попита, дали не се раздува администрацията с преброителните центрове. Божанов обясни, че центровете може да са 500 в цялата страна, а разходите могат да са намалят, като се намали броят на секционните комисии, които ще вършат по-малко работа – броенето ще е в центровете.
Хамид Хамид от ДПС пък предложи сканиращи устройства, които да посочват на избирателя дали е сгрешил, за да не му е невалидна бюлетината. Божидар Божанов отговори, че ако има скенери, софтуерът на скенера и на машината ще са под въпрос и ще започнат отново съмнения за намеса.
Искрен Митев от “Продължаваме промяната” попита, дали да не се занижи критерият за невалидност на бюлетините, защото много от тях несправедливо са обявявани за такива. Според Божанов основната презумпция е не, че СИК-овете умишлено фалшифицират вот, като правят бюлетини невалидни, а че често грешат от умора.
Румен Йончев от “Български възход” се усъмни, че 20 000 избиратели е нисък праг, защото поне половината българи не гласуват, а и мнозина ще гласуват с машини, поради което в преброителните центрове реално ще се броят едва по 5-6 хиляди бюлетини. От ДБ отговориха, че въпросът на колко избиратели да се пада един преброителен център подлежи на дискусия и промяна.
Александър Ненков от ГЕРБ постави въпроса, откъде ще се намерят хора за тези преброителни комисии, след като партиите едва смогват да попълнят секционните. Отговорът отчасти бе в това, че съставът на секционните комисии може да се намали. От последвалите думи на Ненков стана ясно, че ГЕРБ е склонен да подкрепи идеята на ДБ за преброителни центрове само ограничено, експериментално.
Александра Константинова от “Прозрачност без граници” декларира категоричната подкрепа на неправителствената организация за въвеждането на преброителните центрове, защото, по думите ѝ, това е основен инструмент за намаляване на контролирания вот – обратната връзка с малката секция кой как е гласувал, се разкъсва.
