Тя е почти на 16. Красива, лъчезарна и готова да застане дръзко пред камерата на СайтЪТ и открито да разкаже за грешките на младостта, но…няма нужда. Не само защото е дете, а защото е събирателен образ на много други деца, посегнали към забраненото, за да опитат от отровата му, без да осъзнават колко е опасно.
Срещаме се в Дневен център за лечение на зависимости при непълнолетни, който се намира в район “Аспарухово” под ръководството на Наталия Шулика, председател на Сдружение “Отвори очи”.
Ще наречем това смело момиче Надежда, заради надеждата, която може да даде на много други връстници, които като нея не искат да си признаят, че капанът отваря вратите си при първата среща с дрогата и щраква много скоро след това.
Предаваме разказът на нашата героиня без редакторска намеса:
“За първи път пробвах наркотици, когато бях на 11 години. Всичко започна случайно, с една моя приятелка излязохме от вкъщи и отидохме в друг квартал. Решихме да пробваме марихуана. Това беше в края на учебната година. В началото на новата учебна година се запознах с хора от училище, които редовно употребяваха дрога. Така, лека-полека започнах и аз да взимам наркотици. Понякога взимах наркотици от хора, които учеха в училището на брат ми”, разказва Надежда и прави важното уточнение, че училището на брат ѝ е било в непосредствена близост до заведението, което родителите им стопанисват. Този факт по това време не я е притеснявал особено.
С времето някои наркотици стават безинетересни на Надежда, вече нямат същия ефект, както в началото, защото организмът ѝ привиква към тях.
“Започнах да търся нови наркотици, които да имат по-сериозен ефект, но междувременно взимах и от другите дроги, защото не можех да изкарам деня без тях, изпадах в абстиненция”, разказва още девойката.
На въпрос дали родителите ѝ са подозирали какво се случва с нея в този период от време, Надежда заяви, че не са предполагали, колко е сериозно положението.
“Знаеха, че нещо не е наред, но съм сигурна, че въобще са нямали предства, колко беше зле положението. В средата на лятото ми бяха направили тест, но аз ги лъжех, използвах всякакви методи, за да не ме хванат”, разказва още девойката и признава, че в тази крехка възраст на 12-13 години, въобще не е осъзнавала, колко е опасно това, което прави и че наркотиците бавно, но сигурно съсипват живота ѝ.
Споделя още, че е имала мечти, както всяко едно дете, искала е да стане счетоводител и дори се е записала в икономическа паралелка със засилено изучаване на счетоводство.
“Никога не съм спирала да обичам предметите, но загубих желание да комуникирам със своите съученици, учители, бях груба с тях, особено когато бях под въздействието на субстанциите. Ходех на училище по задължение, не учех. В моето училище бяхме няколко деца, които употрявахме системно, някои се криеха, но ние с моите приятелки го правихме демонстративно, навсякъде”, допълва Надежда.
Не след дълго родителите на момичето разбират, че детето им има сериозен проблем и предприемат мерки.
Свързват се с организация, която помага на семейството да изведе Надежда от нейния роден град и я настаняват в центъра във Варна, за да се лекува и да бъде изолирана от средата, която е била токсична за нея.
“Една седмица преди да дойда в центъра във Варна, моята майка ми уреди среща с нейна близка приятелка. Преди да отидем на срещата, аз и брат ми отново бяхме под въздействието на дрогата. Когато ни видя, жената веднага разбара, че сме взимали и разказа на майка ми. Два дни по-късно, майка ми пак ме хвана да взимам дрога и тогава се скарахме много жестоко.
В него момент тя каза, че това не може да продължава и ще ме изпрати да се лекувам. Преди това ми показваше едни клипчета на хора, които се друсат и на мен ми беше много смешно, защото аз не изглеждах така и твърдях, че това са неадекватни работи. Ние взимахме антидепресанти и не сме били агресивни. В него момент наистина ми беше много смешно, какви неща ми показват. На другия ден обаче видях пред вкъщи полицейска кола и така се озовах тук.
Сега, когато си говоря с майка ми, си давам сметка, че вътрешно съм знаела, че трябва да променя нещо в живота си, защото не се бунтувах да дойда във Варна. Реално аз не знаех и че отивам в терапевтичен център, който помага на деца като нас. Живеех с мисълта, че наркотиците няма да ми навредят, че мога да спра, когато си искам, че няма риск за живота ми.
Вече близо 11 месеца съм тук и всичко е съвсем различно, мисленето ми относно употребата на наркотици е съвсем различно. Ясно е, че разбирам, каква е вредата от употребата, но по-важното е, че разбрах и каква е причината да посегна към наркотиците, защото зад всяко наше действие стои и определена причина, нали?”, казва още Надежда.
Попитахме я, каква е причината да започне да взима наркотици, казва, че все още не е готова да говори открито за това и споделя.
“В най-общи линии, причините са омразата към нас самите, комплекси, травми в детството, причините могат да са най-различни, но основната цел е да притъпим усещането за омраза, за комплексираност, просто да забравим.
Искам да кажа нещо на тези, които сега тепърва пробват – не си мислете, че няма да стане зависими. Рано или късно това ще се случи, всички сме едни и същи. И още нещо. Дрогата влияе много зле на мозъка, на цялото тяло. Съветът ми е – спрете, докато можете, потърсете помощ и се спасявайте. Потърсете специалисти в такива центрове и живейте пълноценно”, допълни смелото момиче, което днес вече има планове и мечти за своя живот, благодарение на помощта в центъра.
Този репортаж е част от проекта “Бодлив или щастлив” на СНЦ “Пресклуб Варна” и се осъществява с подкрепата на Фонд “Култура” към Община Варна в направление “Медийни проекти”.
