В странна ситуация попаднаха пътуващите по линия 118 вчера във Варна, видя репортер на СайтЪТ.
Около 14.45 часа от спирката на Делта Планет мол в посока центъра на града се качи девойка на видима възраст около 18 години и с качването си започна неистово да ридае с глас и да крещи: “Самотно ми е! Самотно ми е! Никой не иска да ми обърне внимание!”.
Първоначално никой не реагира и търпеливо всички изчакаха момичето да се успокои. Вместо това обаче, видимо в истерия, младата пътничка се разкрещя с пълна сила, обляна в сълзи, като не спираше да повтаря: “Самотно ми е! Много ми е самотно!”. Всички погледи бяха насочени състрадателно към момичето, но все още никой не набираше смелост да попита какво е станало повод за състоянието й. Видимо беше, че се касае за някакво психическо разстройство или дълбока депресия, граничеща с истерия.
В един момент, на пръв поглед симпатичната млада жена, набра нечий телефон и започна да обяснява, че са я изгонили от мола, защото е била силно разстроена, а човек, при който се е запътила, не е бил у дома си, за да я посрещне и тя се чувства ужасно. Женски глас отсреща я увещаваше да не се прибира у дома, да слезе от автобуса, да се върне там, откъдето идва и да чака. Тъй като разговорът се водеше на висок глас, всички наоколо чуха командата и още повече ги стъписа фактът, че младата жена е оставена в това състояние без придружител и не среща подкрепа дори по телефона от близък човек.
Последва нова порция изблик на истеричен плач и крясъци.
Момче, пътуващо на последната седалка, внимателно приближи до момичето и го помоли да престане с думите:
“Виж, всеки от нас има своите проблеми, но и да крещиш, те няма да се решат. Моля те, пътувай по-тихо и сдържано, ако можем да ти помогнем, кажи!”
Междувременно жена от автобуса звънна на тел. 112, за да получи съвет как да помогне на девойката, която временно, получила внимание, се кротна и стихна. След като обясни ситуацията и получи напътствия от оператора, жената приближи до момичето и попита дали може да помогне, има ли нужда да бъде извикан лекар или да се обади на някого. Дамата удари на камък – момичето я погледна напълно неадекватно и не реагира на зададените въпроси.
Младата жена слезе на спирката на Окръжна болница и всички си отдъхнаха с облекчение от безсилието да помогнат по някакъв начин. Проблемът за пътниците бе решен, но не и за младото момиче, което очевидно се нуждае от специализирана помощ и може да бъде опасно за себе си и околните. Остава въпросът как и кой е допуснал да остави някой в подобно състояние да обикаля сам из града и как трябва да реагират околните в подобна ситуация?
Снимката е илюстративна
