Лятото е сезонът на преходите, планинските върхове и бягството от жегите. Все повече хора избират туристическите маршрути, но красивите гледки вървят и с рискове – подхлъзване по стръмна пътека, счупване на крайник, топлинен удар, ухапване от змия или насекомо и внезапно прилошаване могат за секунди да превърнат приятния ден в планината в изпитание.
При инцидент един от най-големите врагове е паниката. Спокойната преценка и правилните действия през първите минути могат да предотвратят допълнителни усложнения и да спечелят ценно време до пристигането на спасителите, обяснява д-р Николай Иванов от Катедрата по ортопедия и травматология на Военномедицинска академия (ВМА), който е и спасител към Планинската спасителна служба (ПСС).
Първо проверете дали самите вие сте в безопасност
Естественият инстинкт е веднага да се притечем на помощ на пострадалия. Специалистът обаче предупреждава, че първо трябва внимателно да се огледа районът.
Падащи камъни, стръмен или хлъзгав терен, гръмотевична буря и други опасности могат бързо да доведат до втори пострадал.
След като се уверим, че мястото е безопасно, трябва да проверим състоянието на човека – в съзнание ли е, диша ли нормално, има ли силно кръвотечение, може ли да движи крайниците си и изпитва ли силна болка.
При липса на съзнание и нормално дишане трябва незабавно да се започне сърдечен масаж и да се потърси спешна помощ.
Не чакайте пострадалият „да се оправи“
Една от сериозните грешки е отлагането на сигнала с надеждата, че състоянието на пострадалия ще се подобри от само себе си. В планината подобно забавяне може да се окаже критично.
При сериозен инцидент помощ трябва да бъде потърсена възможно най-рано. На спасителите трябва да се даде максимално точна информация – местоположение, маршрут, брой на пострадалите, състоянието им и евентуалните опасности в района.
Не вдигайте човек веднага след тежко падане
След падане мнозина инстинктивно се опитват да изправят пострадалия. Именно това обаче може да влоши състоянието му.
При съмнение за счупване или травма на гръбначния стълб неправилното преместване крие риск от допълнителни увреждания. Ако няма непосредствена опасност за живота – например пожар или падащи камъни – тежко пострадалият трябва да остане на място до пристигането на спасителен екип.
Кръвотечение, счупване и топлинен удар – как да реагираме
При силно кръвотечение раната трябва да бъде притисната с чиста кърпа или превръзка. Ако в нея има забит предмет, той не бива да се изважда.
При навяхване или съмнение за счупване крайникът трябва да бъде обездвижен в най-удобното положение. Не бива да се правят опити за наместване. При наличие на подходящи подръчни средства може да се направи импровизирана шина.
В горещите летни дни сериозен риск представлява и топлинният удар. Пострадалият трябва да бъде преместен на сянка, дрехите му да бъдат разхлабени и да започне постепенно охлаждане с мокри кърпи. Вода се дава само ако човекът е в съзнание и може безопасно да преглъща.
Ухапване от змия: Забравете за рязането и изсмукването на отровата
Д-р Иванов обръща специално внимание и на някои разпространени, но опасни митове при ухапване от змия.
Мястото на ухапването не трябва да се реже, отровата не трябва да се изсмуква и не бива да се поставя турникет.
Вместо това движенията трябва да бъдат ограничени, засегнатият крайник да бъде обездвижен, а пострадалият възможно най-бързо да получи медицинска помощ.
Какво да правим, ако се загубим?
И в тази ситуация паниката може да усложни положението. Ако няма непосредствена опасност, препоръката е човек да остане на място, да пести батерията на телефона си и да се опита да направи местоположението си видимо.
Ярки дрехи, челник или свирка могат да помогнат на спасителните екипи. Безцелното движение в непознат район, обратно, може допълнително да затрудни издирването.
Шест грешки, които туристите допускат най-често
Според специалистите тежките последици невинаги се дължат само на първоначалния инцидент. Понякога решаваща се оказва неправилната реакция след него.
Сред най-честите грешки са подценяването на прогнозата за времето, тръгването без достатъчно вода, опитите за самостоятелно слизане след сериозна травма, паниката, използването на непроверени методи за лечение и твърде късното търсене на помощ.
Повечето инциденти могат да бъдат овладени значително по-добре, когато реакцията е спокойна и навременна. Добрата подготовка преди прехода, подходящата екипировка и познаването на основните правила за първа помощ могат да се окажат решаващи.
Най-важното при инцидент е да се запази спокойствие, да се осигури безопасността на пострадалия и оказващия помощ, да се повикат спасители възможно най-рано и тежко пострадал човек да не бъде преместван без необходимост. До пристигането на професионална помощ той не трябва да бъде оставян сам.
