Как успява един директор в днешно време да бъде успешен, как успява българският учител да бъде на пиедестала, на онази висота, на която е бил в миналото? Колко усилия му коства в битка с бюрокрацията, в битка с възпитанието, което днес често имат младите хора? Как се чувства българският учител, българският директор днес?
Това попита репортер на СайтЪТ Жечка Георгиева, директор на Търговската гимназия във Варна, личност любима за деца, родители и учители. Разговаряме в навечерието на най-светлият български празник – 24 май.
“Чувства се добре, защото специално при нас ние срещаме обичта на децата. Когато посрещаме нашите деца, едно от основните ни послания към тях е, че отношенията са двустранни. Спазваме си много стриктно правилата и благодарение на тези правила децата израстват и разбират какво очакваме от тях.
Кои са трите важни правила за един учител? Първо правило – да обича децата, второ правило – да обича децата и трето правило – да обича децата!
Може да звучи като клише, но това е истината! Когато обичаш децата, те усещат, че им се караш, защото ги обичаш, че налагаш санкции, защото ги обичаш и ги поощряваш, защото ги обичаш. Добрият тон, подадената ръка, усмивката, това е на което учим децата си! Нашите колеги са щастливи, но и те излизат тъжни от час, когато някой нещо не е разбрал или нещо не иска да чуе. Щастливи са, когато децата имат успехи и техните постижения стават все повече и повече”.
Търговската гимназия е като инкубатор на успехи, техните възпитаници са образец за подражание и до момента не е известен случай на негативна проява или агресия сред възпитаниците на учебното заведение. Питаме директора как се постига това?
“Имали сме и случаи на напрежение, но можем да се похвалим с прекрасен екип. Колегите работят заедно, имаме прекрасен педагогически съветник, г-н Тихомир Димитров от 8 клас познава всички нови деца. Преди родителите да усетят, че има някакъв проблем с детето им, той вече работи с него. Уведомяваме ги, защото такива са правилата. Много разговори…Това е формулата за справянето на проблема “агресия”. Медиацията е в основата на успеха, дължим го на две прекрасни момичета – Венета и Лили.
Понякога, когато поканим родителите на среща, те са изненадани, че до момента вече сме провели десетки разговори с децата им. Отношението никога не е грубо, да караме се, правим забележки. Надявам се обаче случаите на агресия да ставамт все по-малко. Имали сме няколко случая от 2016 година насам, имаме и изключени ученици, разбира се. Имаме ученици, преминали в самостоятелна форма, но са много малък процент. Освен средата в училище децата имат и своята друга среда по местоживеене. Там няма как да влияем, затова са родителите, да ни подкрепят и в забързаното ежедневие да могат да намерят време за децата. Имаме отлично училищно настоятелство, с което работим. Събираме се и помагаме при социални проблеми на деца и семейства. Един непрестанен ежедневен труд е това”, коментира директорът.
Жечка Георгиева започва работа във ВТГ “Г. Ст. Раковски” през 1998 година. Преди това е работила като учител и на други места, а първата й специалност е начална педагогика. След това завършва ИУ-Варна и така попада в гимназията като учител по икономика.
“Децата, които заварих в училище, бяха много искащи да знаят. Нещата се промениха, поколенията се промениха. Децата са много по-различни, искат бързо да се случват нещата, да получат всичко на момента. Затова и ние се променяме. Колегите вече правят съвършенно различни уроци. Прякото преподаване не е приоритет. Много интердисциплинарни, много занимателни игри, много повторяния, за да могат децата да усвоят най-важното като знания и умения. Защото със старите методи не можем да постигнем нищо. Ние сме в училище заради тях. След като те се променят, ние също сме длъжни да се променим!
Телефоните днес са като продължение на ръчичките им. Технологиите имат място в живота им, но трябва да намерим точното място и точният ъгъл в дадения момент.
Пречи или помага системата, що се касае до чисто административните въпроси?
“Ние самите трябва да си помогнем! Да се разберем как да направим програмите, така че да са добри за децата. А тези програми са тежки, има ненужна информация. Следващото, което трябва да направим, е да поставим на тяхното място НПО-тата. Нямат място тези организации в нашата пряка работа. Може би като контрол, като съвет, но с грубо вмешателство – не съм съгласна. Администрацията и бумащината трябва да са на по-заден план от децата и от учебните програми. Децата, програмата и учителите са тези, които трябва да бъдат в центъра на системата. Аз след толкова години стаж твърдя, че ние трябва да се справим и да престанем всеки да дърпа към себе си, а заедно да преследваме главните цели и мечти, които си поставяме – децата и образованието.
По повод нашия красив празник – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, пожелавам на всички учители и ученици да са здрави, да не спират да преследват мечтите си. Както казах на нашите абитуриенти – каквото и да работят, където и да попаднат, каквото и да учат, нека така да работим всеки във всеки свой ден, че да направим най-доброто за този ден, да го направим шедьовър! Само така ще оставим след себе си незабравими неща!”
Повече вижте във видеото!
