В Градската художествена галерия, в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, се провежда научен симпозиум, посветен на традициите и съвременните тенденции в музиката на славянските страни. Програмата включва теоретични сесии с лекции на музиколози от Полша, Чехия, Германия, Австрия и България, както и вечерни концерти, предаде БТА.
Някои от лекциите представят отделни произведения, а други – по-обща културологична рамка, каза на откриването модераторът на симпозиума проф. Хартмут Кронес. Важна част от форума са три вечерни концерта, в които ще звучат произведения на творци, имащи отношение към темите в докладите на конференцията, отбеляза той.
Първата лекция бе на проф. Кронес, който постави темата „Дмитрий Шостакович в примката на политиката“. Проф. Кристиан Гланц запозна аудиторията с контекста на реализма в творбата „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски. Взаимодействието между националните и европейските музикални традиции, изразено в операта „Саламбо“ на Веселин Стоянов, бе тема на доклада на д-р Венециела Найденова.
Стогодишнината на фестивала „Варненско лято“ също получава внимание от някои от учените на симпозиума. За значимите музикологични теми в първите издания говори Мария Иванова. Д-р Петя Цветанова обърна внимание на присъствието на славянската музика в изданията на фестивала във Варна. По думите й в периода 1926-1931 г. вниманието е насочено преди всичко към постиженията на българското творчество, но след 1935 г. първоначалният замисъл постепенно е разширен с по-активно присъствие на чуждестранна музика и изпълнители, което се вписва в новата политика на страната, ориентирана към международни контакти и към представяне на България като част от европейското културно пространство. Чрез славянската музика родното се съотнася с други национални школи, възприемани като исторически, културно или езиково сродни.
През 1935 г. на „Варненско лято“ се провежда музикално-литературна вечер „Походът на боевете на полския крал Владислав Варненчик през 1444 г. край Варна“, както и „Славянски симфоничен концерт“. Темата за славянството става пресечна точка между историческото възпоменание, културната дипломация и стремежа на Варна да се утвърди като представителен европейски културен център. След 1957 г. се възобновяват усилията за утвърждаване на международния фестивален статут на „Варненско лято“ и това придава ново значение на присъствието на свалянската музика. Докато през 1930-те години тази идея може да се разглежда като част от разширяването към сродни европейски култури, след 1957 г. тя се включва и в официалната политика на социалистическия интернационализъм, каза специалистката.
Във вечерната програма са три камерни концерта – на 1, 2 и 3 септември от 19:00 ч. в галерията. В тях ще звучат творби, обхващащи два века музикална история, от Михаил Глинка, Модест Мусоргски, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Игор Стравински, Хенрик Виенявски, Антонин Дворжак, Карол Шимановски, Леош Яначек, Фредерик Шопен, Карол Липински, Йозеф Мисливечек, Стефан Драгостинов, Георги Арнаудов.
На сцената ще излязат световноизвестни пианисти като Елизабет Леонская, Милена Моллова и Виктория Постникова, заедно с ярки представители на по-младото поколение. Концертите ще предложат солови изпълнения, срещи с камерни ансамбли като квартет „Йерусалим“ и специално създадени формации с водещи музиканти от България и Европа. Сред произведенията, които ще звучат, са Големият секстет на Глинка, Септетът на Стравински, Клавирният квинтет в сол минор от Шостакович, премиерният квинтет на Георги Арнаудов, Сюитата за секстет на Яначек, както и емблематичните „Картини от една изложба“ от Мусоргски в изпълнение на Александър Гиндин.
