Заместник-министърът на образованието Таня Панчева се срещна с ученици изобретатели, а еврокомисар Екатерина Захариева заяви: „Човешкият талант е най-ценният ни ресурс“
София, 6 ноември 2026 г. Днес в Интер Експо Център беше открита Националната конференция „Умения за иновации в образованието“. В нея участват над 650 учители, директори и образователни лидери от цялата страна. Конференцията се организира от Център за творческо обучение съвместно с Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ и BRAIN++, българската фабрика за изкуствен интелект. Тази година тя търси отговор на въпроса как да останем хора в свят на алгоритми.
Преди официалното откриване заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева обиколи образователното експо, в което са представени разработки на ученици от цялата страна. Тя разговаря с учениците за техните иновативни проекти. Видя опаковки от водорасли и бастун за незрящи със сензор за препятствия, разработени от ученици от СУ „Панайот Волов“ в Шумен. Учениците дори я сканираха в 3D, за да направят неин прототип.
„Много често си поставяме въпроса как да подготвим децата за професиите на бъдещето. Колеги, вие вече го правите! Тези деца правят биоразградими опаковки от водорасли. Направили са прототип на бастун за незрящи, който е в пъти по-евтин от предлаганите на пазара, и продължават да го усъвършенстват. Това са разработки, които решават реални проблеми“, каза д-р Панчева от сцената. Тя благодари на учителите, които „работят с тях и наистина ги подготвят на практика за бъдещето“.
Заместник-министърът говори и за реформата в учебните програми, които са насочени към компетентностите. Спомена и картата, която ще проследява развитието на детето от детската градина до училището. „Най-важната ни задача е да научим децата на адаптивност и на нагласа за учене през целия живот“, подчерта тя. Според нея работещи решения могат да се намират само в партньорство между науката, бизнеса и училището.
Европейският комисар за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева се обърна към участниците с видеопослание. „Човешкият талант се превръща в най-ценния ни ресурс. Затова Европа поставя хората, знанията и уменията в основата на своята конкурентоспособност“, каза тя.
Захариева постави въпроса как да гарантираме, че технологиите ще служат на човека, вместо да го заменят. „В епохата на изкуствения интелект самото ни разбиране за интелигентност се променя. Все по-важни стават интуицията, емпатията, умението да предвиждаме проблемите и да превръщаме идеите в работещи решения. Във време, в което машините стават все по-голяма част от ежедневието ни, най-ценно остава да бъдем хора“, каза еврокомисарят.
Д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение, откри деня с три послания. Първото е да излезем от зоната на комфорт и да избираме по-трудното. Второто е да ценим „добрата умора“ от трудната работа. Третото е, че най-ценното днес е умението да питаме.
„Преди десет години се казваше, че новата валута са чиповете и данните. Днес новата валута са въпросите. Машината вече може да даде по-бърз и по-изчерпателен отговор от човека. Нашата сила остава в умението да питаме“, каза Ангелов. „Единственият ограничаващ фактор е самият човек. Само ние можем да се ограничим и само ние можем да се освободим.“
„Децата ни живеят в цивилизацията на образа“
След официалните приветствия откриващата реч беше на журналистката от БНТ Аделина Радева. Тя потърси отговор на въпроса „Как да останем хора в свят на алгоритми?“. Думите ѝ върнаха залата към античността, когато всяко послание между хората е минавало през одобрението на боговете. После стигнаха до днешния ден, в който тази роля имат медиите.
„Когато се появяват медиите, те застават като новия посредник на мястото на боговете. Те чувстват нуждата да увеличат количеството информация, което подават. Съобщенията между нас рязко се увеличават, с такива, които ни интересуват, и с такива, които изобщо не ни интересуват. Представете си колко това ускорява времето. Колко по-бързо трябва да взимаме решения и колко повече грешки можем да направим заради тази скорост. А сега си представете колко стотици пъти повече се отнася това за интернет и социалните мрежи“, каза Радева.
Според нея децата днес живеят в съвсем друг свят. „Те вече не се намират в цивилизацията на буквите. Те се намират в цивилизацията на образа. Всяка секунда сме бомбардирани от нещо и нямаме време дори да го осмислим. Можем само да го възприемем визуално.“ Предизвикателството е в срещата между поколенията. „Едните не могат да предадат опита си на младите, а другите не им вярват, защото смятат, че те не са в час. Няма да бъде лесно“, каза Радева.
От детската градина до университета
Първата панелна дискусия зададе важния въпрос защо децата губят желанието си да учат и кой ги води по пътя от детската градина до университета. Мнението си дадоха родители, училище, университет и бизнес.
Носителят на TED Prize проф. Сугата Митра, създател на концепцията за самоорганизирана учебна среда (SOLE), говори за това как се учи в ерата на изкуствения интелект. Мони Дочев, член на УС на БАСКОМ и съосновател на Mentorano и Imperia Online, разказа какъв свят ни очаква с автоматизацията. В панела „Дигитално детство“ участваха Маргита Колчева от Yettel, Иглика Иванова от Коалицията за медийна грамотност, журналистът и образователен експерт Станислав Христов и учителят по физика Ноел Томов, създател на „Ами всъщност“. Те обсъдиха дали AI е новият приятел на децата и каква грамотност им е нужна, за да не се изгубят в алгоритмите.
Седмокласник говори за тормоза
Едно от най-силните изказвания на деня беше в разговора за агресията в училище. Седмокласникът Стефан Колев от СУ „Христо Г. Данов“ в Пловдив говори пред стотици възрастни за тормоза между връстниците и за мълчанието около него. До него бяха директорът му Гергана Аврамова, психологът Валентина Венкова и инж. Бояна Георгиева от ПГМЕЕ – Бургас. Стана дума и за това как роботиката дава роля и общност на децата, които иначе остават сами.
Можем ли сами да построим интелигентността на бъдещето?
Проф. Симеон Стоянов представи BRAIN++ и българската AI инфраструктура с поглед към 2030 г. Кметът на Габрово Таня Христова разказа къде се раждат професиите на бъдещето, от училището „Радион Умников“ до Центъра за дигитални умения и иновации. Пловдив показа как е станал първата AI община. За това говориха заместник-кметът Пламен Панов, Светлана Михайлова от Google for Education и Елена Вързилова от ЕГ „Иван Вазов“. Дейв Уестън от Edpuzzle сподели испанския опит с видеосъдържанието и критичното мислене. Най-младите говорители на сцената бяха четиримата медалисти от Space Camp: Елица Тенева, Мартина Дуйкова, Калоян Стефанов и Кристиян Димитров.
Утре, 7 ноември, конференцията продължава с над 40 работилници, демонстрации и дискусии в 7 паралелни зали.
